ГОДИНАТА 1776 КАТО ТАЙНИЯ ПРЕХОД, КОЙТО ПРЕФОРМИРА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

През 1776 г. се случва нещо, което в официалната история е представено като политическо събитие, свързано с независимост, революции и нови държави, но зад тази видима фасада се крие процес, който променя структурата на човешката цивилизация по начин, който не е записан в учебниците, защото представлява рестарт на системи, които управляват знанието, паметта, културата и технологиите, и този рестарт е извършен така, че да заличи следи от предишни епохи, да пренапише хронологията и да създаде нова рамка, в която човечеството да бъде поставено като младо, неразвито и зависимо от новите структури на властта. Годината 1776 е ключова не заради политическите събития, а заради глобалната промяна в начина, по който се съхранява информация, защото през този период започва масово унищожаване на архиви, изгаряне на библиотеки, пренаписване на летописи, изчезване на карти, заличаване на градове от регистрите и създаване на нови институции, които да определят какво е истина и какво не е, като по този начин се изгражда нова версия на света, която да бъде приета като единствена. Този процес не е случаен, защото съвпада с появата на нови елити, които започват да оформят глобалната посока на цивилизацията чрез системи, които контролират знанието, а контролът над знанието е контрол над миналото, а контролът над миналото е контрол над бъдещето. През 1776 г. започва масово преформатиране на картите на света, като много древни градове изчезват от географията, а на тяхно място се появяват нови, които са представени като модерни, въпреки че носят следи от много по-стари цивилизации, чиито останки са заличени или скрити. През този период се появяват нови стандарти за измерване на времето, нови календари, нови хронологии, които преместват събития, съкращават епохи, променят датировки и създават илюзията, че човешката история е много по-къса, отколкото е в действителност. Това позволява на новите структури да представят себе си като основатели на модерния свят, а всичко преди тях като примитивно, неразвито или митологично. През 1776 г. започва и масово пренареждане на технологичните знания, като много изобретения, които са били известни в древността, изчезват от регистрите, а по-късно се представят като нови открития, въпреки че техните принципи са били използвани от цивилизации, които са били заличени от хронологията. Това създава илюзията, че прогресът е линеен, че започва от нулата и се развива постепенно, но всъщност представлява възстановяване на знания, които са били скрити, а не създадени наново. През този период се появяват нови институции, които започват да определят какво е научно, какво е историческо, какво е допустимо и какво трябва да бъде забравено, като по този начин се създава система, която контролира не само настоящето, но и миналото. През 1776 г. започва и процес на унифициране на езиците, като много древни писмености изчезват, а на тяхно място се появяват стандартизирани форми, които позволяват на новите структури да контролират комуникацията и да ограничат достъпа до древни текстове, които съдържат знания, които не трябва да бъдат достъпни за масите. През този период се появяват нови религиозни и философски системи, които пренаписват духовната история на човечеството, като представят древните учения като митове, а новите като истина, въпреки че много от тях са адаптации на много по-стари концепции, които са били скрити или забранени. През 1776 г. започва и процес на преформатиране на архитектурата, като много древни сгради са разрушени или променени, а новите стилове са представени като модерни, въпреки че носят следи от древни технологии, които не могат да бъдат обяснени с официалната история.През този период се появяват и нови карти на звездното небе, които променят имената на съзвездията, преместват координати и създават нови системи за ориентация, които заличават древните астрономически знания, които са били използвани от цивилизации, които са изчезнали от хронологията. През 1776 г. започва и процес на преформатиране на социалните структури, като много древни традиции са забранени, а новите са наложени чрез институции, които контролират образованието, културата и общественото мнение. Това позволява на новите елити да създадат общество, което вярва в тяхната версия на историята, а не в истинската. През този период се появяват и нови финансови системи, които позволяват на малки групи да контролират ресурсите на света, като по този начин се създава структура, която може да управлява цивилизацията чрез икономически механизми, а не чрез военни. През 1776 г. започва и процес на преформатиране на картите на енергията, като много древни енергийни центрове са заличени, а новите са представени като модерни, въпреки че използват принципи, които са били известни на древните цивилизации. През този период се появяват и нови системи за управление на информацията, които позволяват на елитите да контролират знанието, да ограничават достъпа до определени текстове и да създават нови версии на историята, които да бъдат приети като единствени. През 1776 г. започва рестарт на цивилизацията, който променя всичко — хронологията, картите, технологиите, езиците, архитектурата, духовните системи, социалните структури, финансовите механизми и начина, по който човечеството възприема себе си. Този рестарт е извършен тихо, незабележимо и ефективно, защото е бил прикрит зад политически събития, които са отвлекли вниманието на обществото, докато истинската промяна е била извършена в архивите, в библиотеките, в картите, в регистрите, в институциите, които оформят знанието. И когато човекът започне да изследва следите от предишни епохи, той открива, че много от тях не съвпадат с официалната хронология, че много от тях са по-стари, отколкото се твърди, че много от тях са били заличени, че много от тях са били пренаписани, че много от тях са били скрити. И тогава се появява въпросът дали 1776 г. не е била моментът, в който цивилизацията е била преформатирана, а човечеството е било поставено в нова рамка, която да служи на структури, които контролират знанието, паметта и бъдещето.