ЕНЕРГИЙНАТА ЗАВЕСА НА СКРИТИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В АВИАЦИЯТА И ЯДРЕНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

Светът живее в епоха, в която технологиите се представят като върховно постижение на модерната наука, но зад тази фасада се крие друга реалност, която остава недостъпна за обществото, защото истинските енергийни принципи, използвани в авиацията и ядрените съоръжения, не съвпадат с официалните обяснения, които се преподават в университетите и се разпространяват чрез медиите. Самолетите, които ежедневно прелитат над градове и континенти, се описват като машини, зависещи от огромни количества гориво, което според официалните данни се съхранява в крилата, но когато човек разгледа внимателно конструкцията на тези крила, става ясно, че физическият обем не позволява съхранение на десетки тонове течност, а скоростта на зареждане на големите пътнически самолети предполага дебити, които са практически невъзможни според стандартните технически параметри. Това поражда логичния въпрос дали горивото наистина е основният източник на енергия или служи като прикритие за технология, която използва самата атмосфера като енергиен резервоар, защото турбореактивните двигатели не просто изгарят керосин, а преобразуват кинетичната, електрическата и потенциалната енергия на въздуха в тяга, която поддържа полета. Когато самолетът достигне определена височина, той навлиза в зона, където атмосферните електрически полета са достатъчно силни, за да поддържат стабилна тяга без нужда от допълнително гориво, което означава, че горивото се използва основно за излитане и кацане, а не за самия полет, и това напълно променя разбирането за авиацията, защото поставя под съмнение цялата икономическа структура, основана на петролни ресурси. Турбините на съвременните самолети удивително напомнят на древни каменни конструкции, открити в Хойсала и Кайлаш, където колони са издялани с такава прецизност, че някои от тях се въртят около оста си, което подсказва, че древните цивилизации са познавали принципите на атмосферната енергия много преди съвременната наука да ги формулира, и това поражда въпроса дали днешните технологии не са просто възстановяване на знания, които някога са били широко разпространени, но впоследствие укрити, за да се поддържа контрол върху енергийните ресурси и зависимостта на обществото. Същият модел на прикриване се наблюдава и при ядрените централи, които се представят като съоръжения, работещи чрез контролирана верижна реакция, но детайлите на конструкцията им подсказват, че част от процесите не се вписват в стандартните физични обяснения, защото някои изследователи предполагат, че истинската технология в АЕЦ-ите включва взаимодействие между атмосферни електрически полета и специфични материали, които могат да преобразуват тази енергия в стабилна мощност без необходимост от гориво в традиционния смисъл, което би означавало, че ядрената енергия, както я познаваме, е само прикритие за много по-ефективен и евтин метод за добив на енергия, който не изисква сложни реактори, а само контролирани условия за взаимодействие с атмосферните сили. Ако обществото осъзнае, че самолетите и АЕЦ-ите използват атмосферна енергия, а не скъпи ресурси, цялата икономическа система, основана на контрол чрез енергийна зависимост, ще се разпадне, затова информацията се прикрива чрез сложни технически термини, чрез медийни кампании и чрез поддържане на страх от алтернативни източници на енергия, като се внушава, че всяка технология извън официалната рамка е опасна, нестабилна или нереалистична. Турбините на GE Aerospace, Pratt & Whitney и Rolls-Royce са ключът към тази тайна, защото само няколко корпорации в света знаят истинските параметри на работата им, те разбират какво се случва вътре в турбореактивните двигатели, но обществото получава само опростена версия, която поддържа зависимостта от горивата и оправдава високите цени на самолетните билети, които уж се повишават заради скъпото гориво, макар истинската причина да е поддържане на икономически модел, който не трябва да бъде разкрит. Глобалните програми като Agenda 2030 показват, че целта е контрол, а не развитие, защото енергийната независимост на хората би разрушила този модел и би позволила създаването на нова цивилизация, основана на свободен достъп до енергията, която съществува навсякъде около нас, и само когато обществото осъзнае, че енергията не е продукт, който трябва да бъде купуван, а естествено явление, което може да бъде използвано чрез правилните технологии, тогава ще бъде възможно да се излезе от Матрицата и да се създаде свят, в който свободата не е ограничена от икономически зависимости.