„350–400 ВЪЗЛА.“ С КАКВО СЕ Е СБЛЪСКАЛА СТАНЦИЯ „СОЮЗ“ НА ДЪНОТО НА МАРИАНСКАТА ПАДИНА

„350–400 възела.“ С какво се е сблъскала станция „Союз“ на дъното на Марианската падина? След разпадането на СССР много документи, които преди това са били класифицирани, са били оповестени публично. Много от тях впоследствие са били контрабандно внесени в други страни, а именно Франция, Англия и Съединените щати. Журналисти и изследователи са пътували до тези страни, за да изучават данните. След завръщането си в Русия те са давали интервюта или са публикували статии, посветени на събитията, за които се твърди, че са описани в тези документи. Интересен епизод е свързан със световноизвестната Марианска падина. Официално тази експедиция никога не е съществувала, но няколко изследователи на непознатото през 90-те години на миналия век твърдят, че са общували с представители на френските разузнавателни служби, които са получили класифицирани документи за това начинание. През 1969 г. съветският космически кораб „Союз“ е спуснат в Марианската падина в Тихия океан. Операцията е проведена тайно, тъй като преди това в района на падина е бил засечен мистериозен източник на сигнал. Той е класифициран като изкуствен и на океанографите е наредено бързо да установят с какво си имат работа. Само за четири месеца, използвайки най-съвременни технологии, е построен уникалният изследователски кораб „Союз“. През цялото това време в Марианската падина периодично са засичани сигнали. Източникът им се е движел и е излъчвал няколко вида радиовълни, инфразвук и електромагнитни импулси – по същество цял набор от технологични сигнатури. Експертите на практика не са се съмнявали, че на дъното се намира някакъв многостранен, високотехнологичен обект. Накрая, през 1969 г., в Марианската падина е изстреляна сонда. Съветският изследователски апарат се спуска на дълбочина от 10 911 метра. Експертите са измерили спускането точно в момента, в който отново започват да се засичат множество сигнали. Потапянето на подводница е бавен процес, така че не е гарантирано, че ще се сблъскате с нещо необяснимо или ще намерите отговори на въпросите си. Въпреки това съветските океанографи са имали късмет. Това обаче изобщо не им е помогнало да разберат ситуацията. Ако не друго, то само я е направило по-объркваща. Инструментите на „Союз“ също регистрираха аномална активност по време на постепенното му спускане към океанското дъно. Освен това, оборудването му позволи по-точно определяне на източника на сигнала. Той произлиза от движещ се обект с размери приблизително 8 метра. По всички признаци това беше технологично напреднало устройство, но специалистите, обработващи данните, получени от „Союз“, не можеха да повярват на тях. Неизвестната сонда се движеше със скорост от 350–400 възела, което беше практически невъзможно за земните технологии по онова време. След като достигна дъното, „Союз“ продължи да открива присъствието на неизвестен кораб на значително разстояние. С приближаването си сигналът от съветската сонда беше прекъснат. Инструментите отказваха бързо, един след друг, докато корабът не беше обявен за напълно изгубен. След 38 минути инструментите по чудо започнали да функционират отново. Изследователите най-накрая успели да прочетат данни отново и космическият кораб „Союз“ бил в експлоатация. Мистериозният обект обаче вече не бил наблизо. Цялата радиация и сигнали, които излъчвал, също били престанали. „Союз“ засече източника на сигнала. Най-интересното тепърва предстоеше. Оказа се, че системата „Союз“ е била манипулирана. Всички оперативни алгоритми са били променени, по същество преработени. Оборудването е регистрирало неподходящи стойности и по-късно специалистите стигнаха до заключението, че неизвестни интелигентни сили са преработили напълно конфигурацията на инструментите и са ги конфигурирали въз основа на някакъв неизвестен код, вероятно базиран на неизвестен, много сложен език, включващ огромни бази данни. Естествено, примитивните земни технологии не бяха способни да обработят такъв обем информация. Това би било все едно да се опитате да запишете гигантска база знания на малка флаш памет и да наложите на системата изисквания, несъизмерими с техническите ѝ възможности. Това доведе до повреда на по-голямата част от оборудването на „Союз“. Получените данни, след преформатирането на инструментите и мистериозната интервенция, не се поддадоха на анализ. В продължение на няколко години различни специалисти се опитваха да ги дешифрират, но или знанията им бяха недостатъчни, или нещо съвсем друго. Има непотвърдени научни доказателства, че в моретата и океаните може да съществуват необясними устройства. Земните технологии са като детска игра в сравнение с тях. Техните технически спецификации са с порядък по-високи и по-сложни дори от най-модерните и експериментални съвременни устройства, създадени от човека. И въпреки това, те са били регистрирани още през 50-те и 60-те години на миналия век. Такава е мистерията.