ТАЙНАТА РОЛЯ НА ПЪПНАТА ВРЪВ И НЕВИДИМИЯТ ЕНЕРГИЕН ШОК ПРИ РАННОТО ОТДЕЛЯНЕ ОТ МАЙКАТА

В момента на раждането човек преминава през най‑драматичния преход в своя живот защото напуска защитената вътрешна среда на майката и навлиза в свят който е изпълнен с шум светлина и непознати стимули. Този преход е не само физически но и енергийно‑информационен защото пъпната връв не е просто биологична тръба която пренася хранителни вещества а канал който свързва детето с майката на ниво енергия вибрация и вътрешна хармония. Когато този канал бъде прерязан веднага след раждането се случва процес който много хора не осъзнават и който има дълбоки последици върху психиката върху нервната система и върху бъдещото развитие на човека. Пъпната връв е мост между два свята и когато този мост бъде разрушен преждевременно детето изпитва енергиен шок който не може да бъде изразен с думи. Това е първото разделяне което човек преживява и то се случва в момент в който той е най‑уязвим. Вътре в утробата детето е свързано с майката чрез непрекъснат поток от информация който се предава чрез кръвта чрез хормоните и чрез енергийните вибрации които се движат по пъпната връв. Този поток създава чувство за сигурност за хармония и за принадлежност. Когато връвта бъде прерязана веднага след раждането този поток се прекъсва рязко и детето изпитва внезапна загуба на връзка която се отразява върху неговата нервна система. Това е първият момент в който човек усеща отделяне и това отделяне оставя следи които могат да влияят върху неговото поведение през целия му живот. Много изследователи твърдят че ранното прерязване на пъпната връв води до повишена тревожност до трудности в изграждането на доверие и до усещане за вътрешна несигурност което се проявява в зряла възраст. Това е така защото детето губи енергийния поток който го е поддържал в хармония и който е бил неговият първи източник на сигурност. Когато този поток бъде прекъснат рязко нервната система реагира чрез освобождаване на хормони на стреса които оставят следи в мозъка. Това създава вътрешен модел който човек носи със себе си през целия си живот. Елитите които изучават човешката психика разбират силата на този момент и затова в много системи раждането се превръща в процес който се контролира чрез протоколи които не винаги са съобразени с естествените нужди на детето. Ранното прерязване на пъпната връв е част от тези протоколи защото създава поколение което е по‑лесно за управление. Когато човек започне живота си с енергиен шок той става по‑податлив на външни влияния и по‑малко склонен да се противопоставя на авторитети. Това е причината поради която много древни култури са оставяли пъпната връв да пулсира докато детето не започне да диша стабилно и докато кръвта не спре да се движи естествено. Те са разбирали че този момент е свещен и че прекъсването на връзката между майката и детето трябва да се случи плавно. В съвременния свят този процес е ускорен и механизиран което води до загуба на естествената хармония. Когато пъпната връв бъде прерязана веднага детето губи последните капки кръв които съдържат стволови клетки и жизнена енергия която е необходима за неговото развитие. Тази кръв е част от естествения дар който майката предава на детето и когато този дар бъде отнет детето започва живота си с дефицит. Това се отразява върху имунната система върху мозъчното развитие и върху способността за адаптация към външния свят. Много хора не осъзнават че пъпната връв е енергиен кабел който пренася вибрации които създават чувство за принадлежност. Когато този кабел бъде прерязан преждевременно детето губи тази вибрация и започва живота си с усещане за отделеност. Това усещане може да се прояви като трудности в изграждането на връзки като страх от изоставяне и като вътрешна несигурност която човек не може да обясни логично. Елитите които изучават човешката психика използват този момент като инструмент за създаване на общество което е по‑лесно за управление. Когато човек започне живота си с енергиен шок той става по‑податлив на външни внушения и по‑малко склонен да се противопоставя на системата. Това е причината поради която ранното прерязване на пъпната връв се превръща в стандартна практика. Когато човек започне да осъзнава това той разбира че раждането е процес който трябва да бъде върнат към естествените му корени. Пъпната връв трябва да бъде оставена да пулсира докато детето не получи цялата кръв която му принадлежи и докато енергийният поток не се прекъсне естествено. Това е начинът да се създаде поколение което е силно уверено и енергийно стабилно. Защото началото на живота определя целия път който човек ще извърви. А когато началото е хармонично човек носи тази хармония със себе си през целия си живот.