Артефакт от Седмата мина: как каменен диск със син минерал е накарал миньорите да преживеят миналото 

Знаете ли, общувал съм с хиляди различни хора през живота си. Рибарите имат свои истории, ловците имат свои, пазачите на дивеча имат свои, а и миньорите също имат свои. Всички са толкова различни и винаги е интересно да се потопите в мистерията на подобни истории. Днес ще се отправим към Седмата мина, където, според тази история, работници през 1959 г. се натъкнали на много странна находка. Когато бригадирът Александър Воротов я видял, той се приближил до нея и, запленен, я докоснал с ръка. В следващия момент мъжът замръзнал в същото положение. Другарите му не осъзнали веднага какво се случва и го издърпали едва половин минута по-късно. Александър не дошъл в съзнание известно време. Най-накрая се събудил няколко часа по-късно. Загадъчният инцидент е докладван на ръководството. В доклада си те описват обекта като мистериозна жила, открита от работниците напълно случайно. След Александър Воротов, още двама миньори са взаимодействали с нея и също са се озовали в някакъв вид стазис. След като се върнали в съзнание, те съобщили, че са се чувствали така, сякаш тялото им вече не им принадлежи. Зрението им се фокусирало строго върху центъра на обекта, където уж започвали да се появяват сцени от миналото. Сякаш човекът ги преживявал отново или пътувал назад във времето и се вселявал в миналото си тяло, за да преживее отново тези емоции и чувства. На пристигналите представители на специалната комисия беше показана мистериозна жила. Тя приличаше на заоблен артефакт, каменен диск или плоска торта, с яркосин сферичен минерал в центъра, от който се простираха нишки като корени или мицел, проникващи в околната скала. Един от участниците докосна предмета с ръка и замръзна. Не регистрираше никакви гласове или звуци, зениците му не реагираха на светлина, а пулсът му почти напълно липсваше, като сърдечната честота спадна до 1–2 удара в минута. За всеки случай не си изкушаваха късмета и го изнесоха на повърхността, където му беше оказана необходимата медицинска помощ. Като всички предишни хора, изпадали в подобно вцепенение, той описа как се е пренесъл в далечното минало и е преживял отново някои неприятни спомени. Например, като дете е бил нападнат и ухапан от кучето на съседа. Следващата сцена е била край река. Той паднал във водата, неспособен да плува, и едва не се удавил. Третият спомен е бил за пожар в къщата на съседа. Миризмата на изгоряло, изгарянията по ръцете му – всичко се е усещало толкова реално, сякаш току-що се е случило. Работниците и Александър Воротов си спомниха много по-приятни спомени. Не им беше показвано нищо подобно в сцените от миналото. Въпреки това все пак имаше някои трогателни моменти. Например, изпращането на роднините им на фронта, получаването на писма оттам, получаването на новина за смъртта на брат им и много други. Мистериозният артефакт по някакъв начин е повлиял на центровете на паметта, като същевременно е блокирал почти всички текущи жизнени процеси. След провеждане на няколко десетки експеримента специалистите са стигнали до заключението, че повърхността на сферичния артефакт съдържа микрорелеф, който, когато е осветен по определен начин, въздейства върху човешкото съзнание като хипнотичен модел. Колкото по-дълго го гледа, толкова по-силно е въздействието на артефакта върху съзнанието и подсъзнанието му. Устройството буквално сканира човешкия мозък. Чрез някакъв неизвестен механизъм то блокира различни мозъчни центрове, нулирайки биоритмите на човека до неизвестен анабиотичен ритъм. След това „файлове“ се извличат от дълбоката памет, дори и отдавна забравени.Мистериозен артефакт от Седмата мина. Артефактът всъщност не се промени физически, нито пък повърхността му претърпя промени, но мозъкът започна да вижда виртуален образ, който имаше хипнотичен ефект върху обекта. Превъртането на спомените наподобяваше филмова лента. С други думи, обектът беше пълноценен герой в определена сцена от собствената си памет, но забеляза много повече детайли, фрагменти, епизоди и моменти, които са му убягвали по време на действителните събития. Хората започнаха да възприемат преживяванията си по нов начин и се сблъскаха с усещания, които преди това бяха недостъпни за тях. Например, мъж, който се удавил в река като дете, не видял кой го спасява по време на събитието. След взаимодействие с артефакта обаче той започнал да долавя викове от брега, обоняние и сетива, които по онова време били притъпени от страх. В крайна сметка той научил, че не по-големият му брат го е спасил, както винаги е вярвал, а съсед – рибар, който случайно се е намирал в реката този ден. Брат му стоял на брега, привидно зашеметен, и не предприемал никакви действия. Подобни моменти си спомнял всеки, който се е озовавал под влиянието на вената. Лабораторният анализ не успя да установи точния химичен състав. Мистерията се криеше в постоянните му колебания. Сякаш изследователите бяха изправени не пред един-единствен минерал, а пред изключително сложно, високотехнологично изобретение, което надхвърляше границите на конвенционалната наука. Може би това наистина е така. Кой знае, дали този обект може да представлява технологията на предишна цивилизация или да е с извънземен произход.