Елиът Хълс: Защо успехът вече няма значение

 Елиът Хълс навлезе в подкаста Pathfinder като човек, който вече не се интересува от това да бъде герой, идол или символ на сила, а като мъж, който е минал през огъня на собственото си его и е излязъл от другата страна с разбиране, което не може да бъде измерено с постижения, титли или аплодисменти. Той говори за духовното его като за най-коварната форма на заблуда, защото то се маскира като развитие, като сила, като просветление, а всъщност е просто нова версия на старото желание да бъдеш важен. И точно това го доведе до точката, в която най-силната версия на Елиът трябваше да умре. Тази версия беше изградена върху амбиция, върху непрекъснато преследване на цели, върху нуждата да бъде видян, да бъде признат, да бъде аплодиран. Тя беше мощна, но не беше истинска. Тя беше успешна, но не беше спасена. И когато тази версия умря, той спря да си поставя цели, защото разбра, че целите му са били опит да запълни духовна празнота, която не може да бъде запълнена с външни победи. Преди славата той беше млад мъж, който се бореше да намери себе си. След славата той беше мъж, който се бореше да се върне към себе си. И в един момент призна, че може би все още спи, че може би успехът го е приспал, че може би вниманието го е приспало, че може би жените са го приспали, че може би собственото му его го е приспало. И точно тогава започна неговото пробуждане, което го върна към католицизма не като ритуал, а като дисциплина, като път към смирение, като връщане към ред, който светът е загубил. За Елиът Бог вече не е идея, не е концепция, не е философия. Бог е реалност, авторитет, баща, източник на ред. И когато човек се върне към Бог, той започва да вижда греховете си. Най-трудният грях за разпознаване според него е гордостта, защото гордостта се маскира като сила, като увереност, като успех. Гордостта е гряхът, който се облича като добродетел, и точно затова е най-опасният. В подкаста той преминава през теста на архива на Pathfinder, където се вижда ясно неговото пътуване от амбиция към смирение, от сила към капитулация, от мисия към брак, от външна победа към вътрешен мир. И тогава идва темата, която винаги предизвиква буря: махнете жените от главата си. Защо мъжете трябва да спрат да преследват жени? Защото преследването на жени е форма на разсейване, защото мъж, който гони жени, не гони Бог, защото мъж, който гони удоволствие, губи дисциплина, защото мъж, който гони внимание, губи мисия. Най-големият женски привлекател според Елиът не е външният вид, не е парите, не е статусът. Най-големият привлекател е присъствието, стабилността, вътрешният мир, дисциплината, връзката с Бог. И точно затова съпругата на Елиът не беше неговият тип, защото типът е фантазия, а жената, която е предназначена за теб, е реалност. Тайната на повече от тридесет години заедно не е романтика, не е страст, не е съвместимост. Тайната е дисциплина, смирение, Бог, способността да поставиш брака над егото си. И все пак той признава, че бракът не е за всеки, защото бракът е за мъже, които са готови да умрат за мисията си, за семейството си, за Бог.Тук идва темата за безбрачието като механизъм за справяне, защото понякога мъжете не избират безбрачието от сила, а от страх, понякога безбрачието е бягство, понякога е начин да избегнеш болката от връзките. Но истинското безбрачие е дисциплина, не бягство. И точно тук се появява темата за задържането на сперма, която Елиът разглежда не като мания, а като духовна практика. Той казва, че възстановяването му отнема десет дни, защото тялото и духът му работят заедно, защото енергията е реална, защото мъжката жизненост е реална, защото сиянието на задържането на сперма е реално. Но той предупреждава, че когато задържането на сперма се превърне в мания, то става грях, защото гордостта се промъква, защото броенето на серии се превръща в духовно его, защото човек започва да се гордее с дисциплината си вместо да се смири пред Бог. И тогава идва големият въпрос за дисциплина или капитулация, за амбиция или мир, за мисия или брак. Елиът казва, че истинският мъж избира капитулация пред Бог, мир в душата и мисия, която е по-голяма от него. Успехът вече няма значение, защото успехът е временен, защото успехът е шум, защото успехът е сън, защото успехът е илюзия, защото успехът е форма на гордост, защото успехът е начин да избягаш от себе си, защото успехът е начин да се скриеш от Бог, защото успехът е начин да се приспиш духовно, защото успехът е начин да се изгубиш в света, защото успехът е начин да забравиш кой си, защото успехът е начин да се превърнеш в собствената си маска, защото успехът е начин да се отдалечиш от истината, защото успехът е начин да се отдалечиш от пътя, който Бог ти е дал, защото успехът е начин да замениш смирението с амбиция, защото успехът е начин да замениш мира с хаос, защото успехът е начин да замениш любовта с гордост, защото успехът е начин да замениш духовното пробуждане с духовно его. И точно затова той казва, че успехът вече няма значение, защото човекът, който е намерил Бог, не преследва успех, защото човекът, който е намерил мир, не преследва признание, защото човекът, който е намерил пътя си, не преследва аплодисменти, защото човекът, който е намерил себе си, не преследва света.