ЗА ТЯХ ВУЛКАНИТЕ СА КАТО ПОРТИ: ТЕОРИЯТА НА УФОЛОГА ДОМЕНИКО САЛДАГО

 От 2003 до 2015 г. международен екип от уфолози от Мексико, САЩ, Австралия и Япония наблюдава най-големите действащи вулкани в света, водени от Доменико Салдаго, мексикански изследовател, който посвещава живота си на изучаването на неидентифицирани летящи обекти и на връзката им с природни явления, смятани за чисто геоложки. Според хипотезата, която той предлага, вулканичните изригвания не са само резултат от процеси в земната мантия, а могат да бъдат свързани с активността на неизвестни апарати, които използват вулканите като своеобразни врати, канали или портали за навлизане и излизане от земната кора. Това предположение е спорно, но екипът решава да го изследва систематично, събирайки данни в продължение на дванадесет години. Твърди се, че неидентифицирани летящи обекти, подобни на удължени метални дискове или торпеда, многократно са били наблюдавани близо до изригващи или спящи вулкани. Макар че аз лично приемам възможността за съществуване на космически кораби от други цивилизации, вярвам, че пробуждането и латентността на вулканите са геоложки процеси, но все пак е важно да се разгледат заключенията на работната група, основани на години наблюдения. Повече от двадесет години Доменико Салдаго е очарован от истории, свързани с неидентифицирани летящи обекти, както в Мексико, така и в чужбина. В мексиканската столица той многократно е организирал конференции с участието на международни изследователи, а самият той е споделял факти за най-известните случаи, като катастрофата в Розуел, светлините на Феникс, катастрофата със сферата Баия и други. Именно тези събития го подтикват да обърне внимание на странни доклади, идващи от различни страни, в които очевидци описват удължени обекти, появяващи се в близост до вулкани. Някои свидетели твърдят, че тези образувания буквално се вливат в кратера, докато се издига дим и изригва лава. Подобни съобщения идват от Африка, Япония и Мексико. Салдаго намира видеоклипове и снимки, макар и с лошо качество, които според него показват същите явления. Качеството на тези материали е ниско, както често се случва при наблюдения от края на миналия век и началото на този. Дори снимането на Луната със смартфон води до размазано изображение, а неидентифицираните обекти се движат много бързо, което прави заснемането им почти невъзможно. Въпреки това екипът решава да действа систематично. Те не могат да предвидят кога ще изригне даден вулкан, затова реагират на всяко съобщение за активност, свързвайки се с местни жители и молейки ги да наблюдават района от безопасно разстояние. След това един от изследователите пътува до мястото, за да разговаря лично с очевидците. Макар че почти винаги пристигат след края на изригването, най-ценната част от работата им е събирането на свидетелски показания. От 168 проверени случая само в 14 не са наблюдавани странни обекти. В останалите хората описват бели или сиви удължени форми, които се появяват за секунди, преминават през стълбове от дим и пепел и се насочват към кратера. Тези наблюдения са твърде сходни, за да бъдат игнорирани като случайни оптични измами. Според Салдаго логичното обяснение е, че под земната повърхност съществуват укрепени бази или инфраструктура, принадлежаща на неизвестни същества. Той предполага, че тези обекти използват вулканите като вентилационни отвори или енергийни канали, които им позволяват да навлизат и излизат от земната кора. За тях вулканите са като порти, които се отварят при определени условия. Някои поддръжници на теорията твърдят, че подобни обекти могат да проникват и през океанското дъно, където според някои хипотези съществуват проходи, водещи към вътрешността на планетата. Проблемът е, че тази теория не може да бъде доказана. Няма ясни доказателства. Има само свидетелства, снимки и видеа, които са твърде неясни, за да бъдат използвани като научен аргумент. Скептиците твърдят, че всичко това е плод на въображение или оптични илюзии. Но Салдаго отговаря, че е трудно да не видиш нещо в тези материали, ако вече си запознат с феномена. Парадоксът е, че както е трудно да се докаже съществуването на тези обекти, така е трудно и да се отхвърли възможността те да са реални. В крайна сметка теорията на Доменико Салдаго остава в сферата на уфологичните хипотези, които не могат да бъдат нито потвърдени, нито опровергани. Но тя поставя важен въпрос: дали вулканите са просто природни структури или са част от по-сложна система, която свързва нашия свят с нещо, което все още не разбираме.