ЩОМ ИМА НОВА ЗЕЛАНДИЯ, ТРЯБВА ДА ИМА И СТАРАТА ЗЕЛАНДИЯ: ПОТЪНАЛИЯТ ОСМИ КОНТИНЕНТ И ДРЕВНИТЕ ТАЙНИ НА ПАНГЕЯ

Когато за първи път се замислим над логиката на географските наименования, логичният въпрос възниква сам по себе си – щом на картата на света съществува държава с името Нова Зеландия, то по абсолютно същата логика някъде в дълбините на историята и планетата ни трябва да е съществувала и Старата Зеландия, като съвременната наука и геоложките проучвания категорично доказват, че такава наистина е имало, но под формата на мащабен, потънал през епохите континент, който днес официално е признат от изследователите за осмия континент на Земята, образувал се след грандиозното разпадане на прастария суперконтинент Пангея. Това невероятно географско откритие веднага буди дълбоки езотерични асоциации и мистични паралели с легендарната Пандора от древногръцките митове и съвременните алегории, където първичните обитатели на земята са живели в пълна хармония, мир и баланс с всичко живо и неживо около тях, черпейки енергия директно от природата, докато на хоризонта не се появяват външните окупатори, чиято разрушителна технологична намеса променя завинаги съдбата на планетата. За да разберем истинските мащаби на тази загадка, трябва да погледнем към самата геология на Пангея, за която съвременните учени са практически напълно сигурни, че е съществувала като единен праконтинент, обхващащ цялата суша на планетата, като това фундаментално твърдение се подкрепя от огромен и неоспорим обем взаимно допълващи се физически, геоложки, палеомагнитни и биологични доказателства, открити по целия свят. Тук неизбежно възниква и въпросът за произхода на името и какво всъщност означава коренът „Зеа“ в дълбоката древност, където откриваме, че гръцкият термин „зейдорос“ (zeidoros) има изумително значение и се превежда като „даващ живот“ или „хранещ живота“, докато в същото време Зеа или Кеос е исторически древен гръцки остров в Егейско море, разположен в архипелага на Цикладите, като освен това Зеа е било името и на древно стратегическо пристанище и мощна военноморска база в близост до Атина. Оттук възниква една изключително смела, но логична хипотеза – ами ако след катаклизмите и постепенно потъване на древната Зеландия, оцелелите нейни високоразвити обитатели са емигрирали на малки групи и са намерили своето ново убежище именно по земите на днешна Гърция, пренасяйки със себе си древни познания, култура и езикови корени? Самата Стара Зеландия, известна днес в научните среди просто като Зеландия (Zealandia), представлява огромна, предимно потънала под океанското равнище маса от континентална земна кора, която е разположена в югозападната част на Тихия океан, но нейното съвременно състояние е напълно погълнато от водните стихии, тъй като около 94% до 95% от цялата територия на Зеландия се намира дълбоко под водата, докато само върховете на този потопен свят, представени от Нова Зеландия, Нова Каледония и няколко малки съседни острова, все още гордо се издигат над океанската повърхност като мълчаливи свидетели на минало величие. Пътуването из тези географски и езикови загадки ни отвежда и към далечна Австралия, където си струва да се запитаме защо местните жители и самият континент често са наричани с галеното име „Oz“, което така ярко напомня за магическия свят от класическата приказка „Магьосникът от Оз“, докато самите жители там гордо се наричат с популярния прякор „Ози“ (Aussie), но е интересно да отбележим и един лингвистичен парадокс – на немски език думата „aus“ означава „навън, извън, изключен или напълно неактивен“, което кара някои изследователи да се замислят дали изолацията на този огромен земен масив не крие по-дълбок символизъм. В тази посока сочат и странните инфраструктурни загадки на континента, като например масивната ограда с дължина над 5 хиляди километра, която преминава през цяла Австралия и чието официално предназначение уж е да пази стадата от диви кучета динго, въпреки че всеки критично мислещ човек би се запитал дали е логично една обикновена телена мрежа да спре кучета, които могат свободно да копаят и ровят под нея, или зад тази гигантска бариера се крие съвсем друга геополитическа или историческа цел за ограждане на територии. Всички тези факти неизбежно ни водят до фундаменталния въпрос – истински остров ли е изобщо Австралия в рамките на конвенционалните геоложки разбирания, или тя е само видимата част от един много по-сложен, древен и споделен тектонски и енергиен праконтинент, който пази тайните на забравени земни цивилизации? Всички изложени данни, геоложки описания на потопения континент Зеландия, лингвистични паралели и исторически хипотези са извлечени от съвременни геофизични изследвания на тихоокеанския регион, научни доклади за разпадането на Пангея и дългогодишни изследвания на древни митологични корени.