БЕЛЕЖКИ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ: КАК СТАРЕЙШИНА ЯКОВ ИЗГОНВАШЕ ДЕМОНИ И ТЯХНАТА СКРИТА МЕХАНИКА

През средата на осемдесетте години на миналия век отидох в манастира „Свети Давид“ на гръцкия остров Евбея, за да видя с очите си онова, за което хората говореха само с шепот. По онова време игуменът Яковос Цаликис вече беше известен далеч извън границите на Гърция. Говореше се, че той притежава дарбата безпогрешно да различава наистина обладаните от демони хора от онези, които са просто психично болни, като дори влизаше в директен диалог със злите думи. Исках лично да разбера как точно работи този духовен процес. Първото нещо, което чух от самия смирен старец, бяха думите: „Никой не може да каже, че аз изгонвам демони, защото Светецът прави всичко.“ След това той отваряше ковчега с реликварията, изваждаше свещената глава на Свети Давид, прочиташе молитвите и съзнателно оставаше в сянката на Божията благодат. Започнах да записвам не само онова, което виждах, но и точните думи, които демоните изричаха през устата на страдащите хора. От тези записки постепенно се оформи една напълно ясна картина, защото самите демони обясняваха как са влезли и какво ги е накарало да напуснат. На въпроса как проникват в човека, един демон отговори на стареца през устните на обладан мъж: „Аз влизам в онези, на които им липсва вяра, и влизам като дим.“ Друг потвърди: „Като дим влизам в човека и като дим излизам, защото когато хората се прекръстят, аз излизам, а когато Божията благодат си тръгне, ние влизаме.“ Записах това и се замислих, че вярата и благодатта не са просто абстрактни думи, а реално духовно пространство вътре в човека. Докато това пространство е заето от Бога, демонът няма никакъв начин да влезе, но щом човек го загуби, той веднага прониква вътре. На въпроса какво кара благодатта да си отиде, самите демони отговориха, че единият казал: „Аз нямаше да вляза в нея, но тя извърши грях.“ Друг обясни: „Вината не е наша, а тяхна, защото когато ходят и правят магии на гробове посред нощ, когато не вярват и когато хулят Божественото, ние просто идваме, защото сме били призовани.“ Една жена се изповяда пред старейшината в мое присъствие и разказа как на тринадесет години пасла добитък в едно дере и хулила Христос, като от този ден нататък останала обсебена, защото богохулството прави разрив в душата, а създадената празнота веднага се запълва от злите сили. При друг случай демонът през обладаната жена заяви: „Всички ереси са мои, включително петдесетници, масони и Свидетели на Йехова. Аз съм и демонът на блудството, който връща обратно всеки кандидат-монах, тръгнал към Атон, като му внушавам лоши мисли.“ Влизането никога не става със сила, защото демонът не разбива вратата, а влиза оттам, където тя му е била отворена чрез грях, богохулство, отказ от вярата или външна магия. Относно това как излизат, демоните сами разкриха своя най-голям страх, като един извика: „Страхувам се и треперя пред Кръста, и когато се прекръстят, си тръгвам.“ Друг каза на стареца: „Смирението ти ме изгаря, махай се!“, а трети добави: „Какво да правя с теб, смрадлив свещенико, след като имаш смирение и Христос живее в теб, иначе отдавна да съм те погубил.“ Осъзнах, че смирението на стареца не беше обикновена черта на характера, а непобедима духовна сила. Когато демонът се опита да го нарече светец, за да го изкуши към гордост, Яков отговори: „Не съм светец, но Господ каза: „Бъди свят“, затова правя каквото мога, макар че съм просто човек от прах.“Вторият мощен механизъм бе изповедта, за която демонът крещеше през обладаната: „Не говориш правилно, другият свещеник говореше по-добре, защото трябва само Причастие и няма нужда от изповед!“, а старецът ми обясни: „Виждаш ли как дяволът не иска изповед, защото Светото Причастие без изповед не помага.“ Докато човек не назове греха си, демонът се държи здраво за него, но щом го изповяда, подкрепата му изчезва. Когато демонът напускаше, той не си отиваше тихо, а една обладана жена на име Панайота изкрещя: „Ще изляза, подъл, кльощав старче!“, и когато старецът му заповяда да отиде в планината, той отговори, че предпочита да влезе в друг човек, защото не се оттегля в празнотата, а търси следващата жертва. Тогава старецът постави главата на Свети Давид върху главата ѝ и демонът изкрещя: „Чупиш ми рогата!“ Изключително важен беше и начинът, по който той различаваше хората, защото в манастира довеждали както обладани, така и психично болни. Старецът винаги знаеше точно и казваше: „Този човек е психично болен и трябва да отиде на лекар, а този е обладан и му трябва екзорсизъм.“ Разликата се виждаше в реакцията спрямо светите мощи, защото обсебеният не можеше да понася Кръста и реликвата, говореше от първо лице на демона, казвайки например „Аз съм Белиар“, и разкриваше тайни грехове на хората, докато болният просто говореше несвързано и не reagираше на светинята. Впечатляващ бе случаят с двадесет и двегодишния Георги през есента на 1987 година, когото демон измъчваше все повече. Когато го доведоха в манастира, той ругаеше и заплашваше, но по време на молитвите на стареца с главата на Свети Давид момчето се успокои и бе напълно освободено. Майка му разказа как докато старецът четял молитвите, той се издигнал на половин метър над земята и застанал върху малко рогато демонче под нозете си. По-късно старецът отказа да приеме пари от майката на момчето, обяснявайки: „Освободих сина ти от демон, а сега искаш той да влезе в мен чрез парите ти.“ Така разбрах, че демонът търси всяка пукнатина и дори нечистата благодарност може да му отвори врата. Научих от тези бележки, че демоните са реални същности с тактики и цели, които влизат чрез липса на вяра, грях и богохулство, но излизат чрез Кръста, изповедта, смирението и Божията благодат. Старецът Яков не беше магьосник, а стоеше в сянка, докато Светецът вършеше работата, но именно неговото пълно смирение го правеше абсолютно неуязвим за злото. Напуснах Евбея с тетрадка, пълна с диалози, и с усещането, че бях свидетел на точен духовен протокол за вход, изход, причини и механизми, който може да бъде записан и проучен, но трудно може да бъде повторен.