КАЛНИТЕ НАВОДНЕНИЯ И СКРИТИЯТ ТЕХНОЛОГИЧЕН СВЯТ НА ТАРТАРИЯ: МИСТЕРИЯТА НА СВЕТЕЩИТЕ КУЛИ И ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЗНАНИЯ.

Калните наводнения са скрили много повече от просто долните етажи на величествени сгради, тъй като под тези масивни наслоявания лежат останките от цял един изгубен технологичен свят, в който улици, работилници, подземни помещения и напреднали машини са изчезнали едновременно, оставяйки следващите поколения заобиколени от структури, чието първоначално предназначение те вече не са разбирали, а в книгата ми „Тесла и децата от зеленчуковата градина“ или Tesla & The Cabbage Patch Kids разглеждам подробно унищожението на Тартария и цялостното заличаване на знания, които някога са принадлежали на хората. Самото второ десетилетие на 19 век носи със себе си поредица от разрушителни бедствия, особено в критичния период между 1811 и 1816 г., където мащабни земетресения, интензивна вулканична активност и тежки климатични катаклизми служат като мрачен фон на разказа, споделен с мен, който описва опустошително наводнение през октомври 1815 г., започвайки с градове, погребани под 5 до 8 метра пръст, при което значителни части от първоначалните сгради се оказват скрити дълбоко под новата повърхност, а основният въпрос тук остава какъв е точният произход на тези огромни наслоявания и по какъв начин се е стигнало до толкова мащабно и системно разрушение. Обичайните официални обяснения, свързани с изкуствено повдигане на нивото на улиците, предпазване от наводнения и изграждане на канализация, представят тези събития като рутинни дейности по градско благоустройство, но когато един проспериращ населен квартал изчезне под метри кал и пръст, това фатално засяга домове, имущество, бизнес и хиляди хора с последици, които далеч надхвърлят простото полагане на дренажни системи, като в текста категорично се твърди, че милиони хора са загинали по време на това мащабно бедствие, а цялостната трансформация на градовете е представена като хладнокръвно изпълнена операция, довела до ужасяващи човешки жертви. Зад всяка затрупана врата и всеки потънал в калта прозорец се крие сложно функционално пространство, създадено за ползване, което впоследствие е било безвъзвратно откъснато от външния свят, но най-смущаващата и зловеща част от цялата история засяга Сара — жена, чиито ранни детски спомени включват пристигането на странни непознати хора в нейното мирно селище през седмиците непосредствено преди бедствието. Тези тайнствени лица, придружавани от властни официални лица, носели със себе си напълно непознато техническо оборудване и започнали да издигат високи метални кули на определени стратегически места из целия град, като на местните жители било обяснено успокоително, че става въпрос за нови телеграфни линии, макар че малката Сара абсолютно не си спомня да е имало каквито и да е проводници, свързващи тези съоръжения, нито пък каквито и да е видими средства за безжично предаване на съобщения помежду им.Вместо това, върху всяка отделна конструкция имало нещо, което тя описва като „стъклена лампа“ — тя ярко светела, след като се стъмнеше, а самото мистериозно устройство издавало непрекъснат и силен бръмчащ звук, който оказвал пряко физическо въздействие върху всеки, който се намирал наблизо, като Сара живо си спомня усещане, толкова интензивно и болезнено, че дори карало зъбите на хората да ги болят. Според нейното подробно описание, това напреднало оборудване натрапчиво и заплашително присъствало в ежедневието, функционирайки над домовете на хора, получили крайно оскъдна и манипулирана информация за неговото истинско предназначение, като от огромно значение е и самият времеви контекст, отнасящ тези събития към 1815 г., далеч преди появата на масовите мрежи от електрически телеграфи, характерни за следващите десетилетия на века, и макар по това време вече да са съществували примитивни оптични системи, те по никакъв начин не дават логично обяснение за светещите устройства или за болезнените високочестотни вибрации, които тя ясно си спомня. Будният баща на Сара станал крайно подозрителен към тези чужди инсталации и се опитал сам да провери и проучи съоръженията, но според разказа местните длъжностни лица незабавно го арестували, задържали го в ареста за 2 дни и го освободили със строга забрана и предупреждение, достатъчно тежко, за да го накара да замлъкне публично от страх за семейството си, като през нощта след това дъщеря му го чула да споделя с майка ѝ, че този апарат сякаш извършва някакъв сложен процес — или активно извлича нещо изпод земята, или го привлича от небето, като макар той да не успял да определи точната природа на процеса, ясно разбрал, че официалното обяснение, дадено на жителите, изобщо не съвпада с това, на което самият той е станал свидетел. Само 3 дни след окончателното издигане и активиране на последната кула внезапно се появила разрушителната кал и напълно погълнала цялото селище, като тази последователност поставя тези тайни подготвителни дейности в самия център на катастрофата, при която непознати машини са били инсталирани открито пред очите на всички, преди потенциалните свидетели да загубят домовете и близките си. Един баща се опитал да разбере истината, властите сурово наказали неговото любопитство, а семейството му останало безпомощно до тайнственото оборудване, срещу което той вече не смеел да се изправи, като в оригиналния запис за съжаление не са посочени нито фамилното име на Сара, нито точното географско местоположение, което превръща този оригинален архив в изключително важна липсваща част от цялостното възстановяване на този забравен исторически разказ. Сравнението с великия Никола Тесла неизбежно възниква заради използването на атмосферно електричество, резонанс и енергия, преминаваща свободно през заобикалящата ни среда, но тъй като тези събития датират десетилетия преди неговото рождение, връзката се отнася много повече до по-ранни, изгубени технологични познания, отколкото до машини, създадени лично от него. В контекста на целенасоченото унищожение, обстойно разгледано в моята книга, тази възможност е от фундаментално значение, тъй като същите напреднали способности, които поддържат една процъфтяваща цивилизация, могат лесно да бъдат обърнати и унищожително срещу нея, а премахването на цялата апаратура след това надеждно скрива метода, докато успешното прикриване на прилежащата инфраструктура ефективно пречи на оцелелите да разберат как точно е функционирал светът им преди това.Самите последствия предоставят още един перфектен механизъм за пълен контрол, тъй като този, който е ръководил мащабните разкопки и засипвания, впоследствие решава кои подземни структури да бъдат върнати в ограничена употреба и кои да останат завинаги недостъпни за хората, като един оцелял горен етаж внезапно се превръща в удобен приземен вход, след като нивото на околния път се повиши изкуствено, докато първоначалният величествен вход изчезва зад плътна зидария или набита с векове пръст. Тези радикални промени се натрупват незабележимо през поколенията, докато накрая запазената фасада започва да се възприема от обитателите като цялостен и оригинален обект, напълно отделен от помещенията и скритите връзки под нея, а това, което започва като брутално физическо разрушение, винаги завършва с напълно преработено и фалшифицирано обяснение за сградата, нейната истинска възраст и хората, реално отговорни за нейното построяване. Заключителното сравнение в целия този разказ неизбежно насочва вниманието ни към съвременните комуникационни кули, които днес ни заобикалят навсякъде — инсталирани уж за мобилно покритие, бърз достъп при спешни случаи и все по-интензивно изтегляне на цифрови данни, като макар тяхното дневно присъствие да не предполага задължително споделена функция с мистериозното оборудване от миналото на Сара, дълбокият паралел се състои в пълната зависимост на съвременното общество от сложни системи, чието реално функциониране малцина от обикновените жители могат да проверят или разберат. Съвременните общности получават някакво удобно официално обяснение, наоколо бързо израства непозната инфраструктура, а цялата техническа власт остава концентрирана в ръцете на тайните организации, които я контролират, точно както бащата на Сара получил тежко предупреждение, достатъчно сериозно, за да го накара да се страхува да говори отново по темата. Основният въпрос обаче си остава трайното изчезване на цялостното знание, съпътстващо физическото унищожение на Стария свят, тъй като древните катедрали, величествени църкви, звездовидни крепости и монументални обществени сгради са оцелели до днес само като фрагменти от нещо много по-мащабно, а техните недостъпни долни нива продължават да крият забравени връзки, които никога не могат да бъдат разбрани само чрез повърхностен поглед към фасадата. Ето защо в тази книга разглеждам така наречените кални наводнения или mud-floods именно в контекста на изгубени и отнети технологии, вместо трептиво да приемам наслояванията просто като изолиран архитектурен куриоз, като най-смразяващият и показателен детайл в разказа на Сара остава фактът, че цялата тази подготовка се е извършвала публично пред очите на всички, под ярката светлина на изкуствени светещи лампи, докато доверчивите хора продължавали наивно да вярват, че управляващите власти точно знаят какво правят... 

Ако искате да научите много повече за моята изследователска работа, да прочетете личния ми блог или да си поръчате екземпляри от книгите ми с личен автограф, моля, посетете официалния ми уебсайт, като припомням, че и 4-те ми заглавия са напълно налични и в световната платформа Amazon, включително във удобни формати за четене в Kindle и слушане в Audible!

С най-добри приятелски пожелания,

Гай Андерсън – автор