Когато Кракен се пробужда. Случаят от 1968 г. и други

Според древното и неизменно предание на крайбрежните обитатели, грамадни и зловещи чудовища някога са обитавали неизследените дълбини на моретата и океаните, като сред тях се споменават страховити октоподи, митични кракени, зловещата уста на бездната и всепоглъщащият ужас на тъмните дълбини, чиито истории далеч не са били просто плод на празна фантазия, а свидетелства за реални опасности. Мнозина оцелели моряци през вековете лично са били свидетели на ужасяващи същества с хиляди мъртвешки очи и колосални зейнали усти, издигащи се внезапно изпод бушуващите морски води, за да унищожат военните и търговски кораби, имали неблагоразумието да навлязат в техните непристъпни води. Подобни подробни описания са били изключително типични за хората в Северна Европа и Източна Азия, но трябва да се отбележи обаче, че напълно сходни истории закономерно се появяват и във фолклора на множество местни народи в Африка, Индия, Австралия, Папуа Нова Гвинея и Южна Америка, което доказва, че хора от всички краища на света са възприемали морето като могъща стихия и с пълно право са вярвали, че в неговите недра могат да съществуват гигантски организми. Някои древни митологии дори тайнствено намекват за скрити морски царства със собствени божества, както и за ключовата роля на древните водни властелини в управлението и сътворението на земния свят, но едно е да се измислят красиви легенди и митове за тях и хипотетично да се поднасят жертви на техните каменни идоли, а съвсем друго е, когато безстрашно плаващите в открития океан моряци станат преки свидетели на нещо колосално, поглъщащо цели плавателни съдове или смазващо ги с едно-единствено могъщо пипало. Подобни зловещи истории са известни още от дълбока древност, като например при четенето на хрониките за скандинавските дракари, внезапно нападнати от ужасяващи дълбоководни чудовища, чиито пипала са били значително по-големи от самите плавателни съдове, неизбежно възниква въпросът за какви мащаби всъщност става въпрос, като в този конкретен случай описаното чудовище е било дълго стотици метри, предвид факта, че един обикновен драккар е плавателен съд с дължина между 18 и 39 метра и щом само неговите пипала са надвишавали тези размери, то цялото тяло на това чудовищно създание е трябвало да бъде наистина титанично. Ако приемем хипотезата, че такива невероятни същества наистина са съществували, логично възниква въпросът защо тогава те са изчезнали от повърхността на света, тъй като популярната теория за тяхното масово изтребване от човека, подобна на съдбата на мамутите, изобщо не работи в този случай, защото реалното въздействие на човешката цивилизация върху необозримото дълбоко море е било и остава пренебрежимо малко. Може би климатът на планетата се е променил радикално, което е друга гледна точка, заслужаваща известно внимание, въпреки че глобалните климатични промени от такъв мащаб са се случили на Земята не преди няколко хиляди години, а много по-рано в геоложката история и следователно те не биха могли да играят решаваща роля за изчезването на кракените и техните подобни, но тогава остава загадката защо никой съвременен човек не вижда подобни титанични гиганти днес. Разбира се, никога в съвременната епоха не са били документирани живи калмари с дължина сто или двеста метра, нито пък истински митични кракени, но въпреки това периодично се появяват напълно официални и достоверни съобщения за наистина колосални морски същества, като например през 1968 година, когато американски риболовен траулер от най-висок екстра клас забелязва изключително голямо непознато същество във водите на открития Атлантически океан.Според данните от бордовите ехолоти, това невиждано създание е било с размери от поне 50 до 60 метра дължина, а малко по-късно поразеният екипаж е успял да види огромен оранжево-розов калмар, изплувал на самата водна повърхност, което така смъртно уплашило опитните моряци, че те веднага се затворили и скрили дълбоко в трюма на кораба, а когато след дългото плаване се завърнали у дома, те официално съобщили пред властите, че окото на това чудовищно същество е било с размерите на истински железопътен товарен вагон. Следващият документиран инцидент, който заслужава специално внимание, се е случил в акваторията на Японско море през 1974 година, където дълбоководна подводница е била внезапно атакувана от неизвестен на науката организъм, притежаващ грамадни вендузи и мощни пипала, чиято желязна хватка е била толкова опустошителна, че сериозно е деформирала здравия корпус и е блокирала нормалната работа на двигателите. Само по необяснимо собствено желание това гигантско дълбоководно създание впоследствие е освободило заклещената подводница, а когато за този невероятен инцидент било официално докладвано на военните командири, напърво време никой не искал да повярва на подобни фантазии, но специално изпратен инженерен екип обстойно отекстувал и огласил щетите, за да заключи категорично, че е абсолютно невъзможно тези поражения да са получени при обикновен подводен сблъсък с релефа или друг съд. Здравият метален корпус на подводницата е бил буквално смачкан с невероятна колосална сила, като в същите тези деформирани зони ясно личаха отчетливи следи от гигантски вендузи, чийто диаметър значително надхвърлял размера на обикновени футболни топки, а общият размер на атакувалото същество е бил експертно оценен на над 100 метра дължина, което естествено предизвикало бурно възмущение сред традиционните океанографи, но какво са ги интересували академичните им спорове на инженерите, които трябвало да се справят с хладните и необорими физически доказателства за разрушенията. Години по-късно, през 1998 година, самите океанографи правят друго изумително откритие, когато натъкват на изхвърлен на брега мъртъв труп на огромен кашалот, чиято кожа носела ясни и дълбоки зараснали белези от предишна жестока битка с неизвестен вид гигантски калмар. Огромното тяло на морския бозайник било покълнало с 12 изключително мащабни смукателни отпечатъка, всеки от които бил с размери, превъзхождащи човешка глава, и въпреки че този конкретен екземпляр е бил значително по-малък от онази невероятна находка в Японско море, той почти сигурно е достигал внушителните 30 до 35 метра дължина, съдебно оценено спрямо пропорциите на смукателните следи по тялото му спрямо познатите на науката видове калмари. Каква е крайната логична гледна точка по този наболял въпрос, отличаваща се от всички банални аналози на прочутото чудовище от езерото Лох Нес, а именно фактът, че гигантските дълбоководни калмари изобщо не се нуждаят от атмосферен кислород на повърхността на водата, тъй като те живеят абсолютно необезспокоявани и мирно в непрогледните тъмни дълбини на световния океан и морета, без изобщо да се притесняват от активната човешка дейност по повърхността. Именно затова всеки може лесно да си представи напълно реалното съществуване на отделни екземпляри с гигантски размери от 30, 40 и дори 50 метра дължина, които макар и да не покриват напълно пълния митологичен образ на древните страховити кракени, притежават способността да оставят толкова колосално и паметно впечатление, че да изглеждат напълно свръхестествени. Дори в далечната древност обикновените моряци са плавали с малките си дървени кораби и при неблагоприятни стечения на обстоятелствата са се сблъсквали лице в лице с такива реални дълбоководни създания, след което при завръщането си в родните пристанища са разказвали невероятни истории, превърнали се с течение на вековете в легенди за кракени и ненаситни морски чудовища.