Ами ако енергията, която е поддържала Стария свят, се е превърнала и в оръжието, използвано срещу него?

Откакто написах „Тесла и децата от зеленчуковата градина“ (Tesla & The Cabbage Patch Kids), хората често ме питат как една външна намеса би могла да затрупа долните етажи на масивни сгради и да лиши цели популации от достъп до техните технологии. Този въпрос надхвърля просто наличието на кал, покриваща някой вход. За да разберем разрушението, трябва да разгледаме механизмите, познанията и достъпа, необходими за неговото осъществяване. Теорията за „инженерно пренастройване“ (engineered reset) ни отвежда към края на XVIII и началото на XIX век – период, в който поредица от сътресения се превръщат в ключов елемент от изследванията, свързани с Тартария. Основната теза тук е, че онези, които са дирижирали разрушението, са притежавали познания за една по-стара технологична система, включително средства за въздействие върху нейното функциониране. Оттук произтичат няколко възможни механизма: саботаж на енергийната мрежа, използване на вибрации за дестабилизиране на почвата, насочване на разрушителна енергия към конкретни сгради и предизвикване на мащабни промени в ландшафта. Архитектурната енергийна система е в основата на обяснението, което разглеждам в тази книга. Куполи, шпилове, проводими метални елементи, масивна зидария и подземни камери – всичко това са били взаимосвързани части от една функционираща инфраструктура, чрез която енергията се е събирала, съхранявала или разпределяла в изградената среда. Това повдига един тревожен въпрос относно уязвимостта на подобна цивилизация: възможно ли е някой, разполагащ с достатъчен достъп, да обърне тези взаимосвързани сгради срещу хората, които живеят сред тях? Една атака срещу такава инфраструктура не е задължително да започне с унищожаването на всяко отделно съоръжение. Хипотезата за саботаж на мрежата се фокусира върху намеса в ключови възли, която предизвиква разрушителни енергийни пикове, преминаващи през връзките, проектирани първоначално за пренос на полезна енергия между сградите. При такъв сценарий същата мрежа, която обслужва града, се превръща в проводник за разпространение на атаката, достигайки до места, далеч от първоначалната точка на намеса.Претоварването на мрежата е само една част от предложения механизъм, докато обяснението за наличието на кал изисква да проследим какво се случва под самите сгради. Комбинацията от енергийно въздействие и вибрации води както до повреди над земята, така и до сериозни смущения в основите и заобикалящите ги земни пластове. Най-тревожният аспект тук е възможността за координирана атака, насочена едновременно към енергоснабдяването и към стабилността на града, изграден върху тази инфраструктура. Наситената с вода почва може да загуби своята устойчивост под въздействието на мощни трусове, което кара тежките конструкции да потъват неравномерно или да пропадат в отслабените земни пластове. Водното налягане може да изтласка пясък и седименти нагоре, предизвиквайки изригвания на повърхността, докато основите губят опората, от която преди са зависели. Този процес дава на теорията за честотното оръжие специфична цел: наситената почва под селище, а не само стените и покривите му. Предложената интервенция включва генериране на смущение, достатъчно силно, за да раздвижи тези отлагания в засегнатата зона. Изследователите, които търсят това обяснение, питат дали резонансно оборудване, електрически инсталации или други наследени машини биха могли да доставят разрушителни вибрации в земята. Ключовото твърдение е, че някой е разбирал как да използва слабите места на ландшафта и е притежавал оборудване, способно да ги достигне. Това променя начина, по който си представяме калното наводнение, тъй като не е необходимо всяка засегната улица да получава своите отлагания от един и същ отдалечен източник. Някои отлагания биха могли да изплуват изпод селището, докато близките склонове, повредените водни пътища и срутващите се насипи доставят допълнително вода и пръст. Сгради, потъващи в отслабени основи, кал, навлизаща в по-ниски помещения, и седименти, натрупващи се около стоящи стени, биха могли да се комбинират по време на една и съща катастрофа. Друга теория включва концентрирана енергия, използвана срещу важни инсталации, преди да последва по-широко разрушение. В това обяснение, избрани кули, шпилове или други приемащи структури стават цели поради ролята им в мрежата. Деактивирането на тези точки може да прекъсне по-широката система, докато умишленото претоварване може да превърне ценно оборудване в център на разрушително изпускане. Периодът е важен, защото предполагаемата способност принадлежи към загубената инфраструктура, предмет на разследването. Извършителите са хора, които са получили контрол над по-стари машини, са разбрали техните уязвимости или са запазили знания, недостъпни за населението впоследствие. Тяхното предимство идва от достъпа до съществуващо технологично наследство и способността да го използват срещу онези, които зависят от него. Внезапното изместване на земната кора предлага друго обяснение, действащо в много по-голям географски мащаб. В този сценарий, бурното движение на повърхността нарушава водните пътища, променя нивата и изпраща вода, носеща огромни количества седименти през населените земи. Инженерното нулиране след това пита дали това сътресение е могло да бъде предизвикано, свързвайки разрушаването на градовете с атака върху ландшафта, който ги поддържа. Земетресенията в Ню Мадрид от 1811–1812 г. предоставят датирана поредица от сътресения, около които се събират тези въпроси. Пукнатини, пясъчни удари и промени в нивото на земята показват видовете физически ефекти, които влизат в разследването на широко разпространеното погребение. За умишлена намеса централният въпрос се отнася до спусъка и дали е съществувало средство за иницииране или засилване на такива смущения.Тези механизми също така повдигат вероятността разрушението да се разгръща през няколко свързани етапа. Първоначалната атака срещу енергийна инсталация може да бъде последвана от срутване на земята, повредени водни течения и по-нататъшни наводнения през улици, вече отслабени от първото събитие. Катастрофа, развиваща се по този начин, би оставила различни следи в съседните райони, в зависимост от техните основи, надморска височина и близост до вода. Мотивът, който изследвам в „Тесла и децата от зелевата поляна“, се простира отвъд разрушаването на сгради и убиването на хората, които са ги разбирали. Заравянето на долни помещения прекъсва достъпа до машини, работещи връзки и инсталации, необходими за разбирането на структурите, останали над земята. По-късните поколения след това заемат оцелелите помещения, докато ходят по оборудването, което някога е обяснявало как е функционирал наследеният им свят. Контролът върху възстановяването става също толкова важен, колкото и контролът върху първоначалната атака. Тези, които ръководят разчистването, решават кои помещения да бъдат отворени, кои обекти да бъдат премахнати и кои входове да останат под новосъздадените улични нива. Това повдига перспективата за оцеляване на впечатляващи сгради, тъй като знанията, необходими за работата на оригиналните им системи, изчезват. Ето защо въпросът за умишлено предизвиканите кални наводнения се отнася до енергетиката, инженерството и контрола на знанието. Механизмите, които се изследват, свързват смущенията в по-стара енергийна мрежа с движението на земята и водата около структурите, които тя е обслужвала. Най-мрачният въпрос остава: дали отговорните за това са познавали Стария свят достатъчно добре, за да използват собствените му технологии за неговото унищожение, а след това да контролират до какво човечеството ще има достъп, за да се възстанови? 

Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блога ми или да си купите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon – включително във формати за Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – автор