Фармацевтичният геноцид: Как лекарствата с рецепта се превърнаха в основна причина за смърт в сянката на матрицата

Забележителен повторен анализ на данните за смъртността от лекарства доведе до заключение, което медицинският елит и регулаторните органи са избягвали десетилетия наред: фармацевтичните продукти са изпреварили сърдечните заболявания и рака, превръщайки се в единствената водеща причина за смърт в съвременния свят. Само психиатричните лекарства сега се намират на трето място, убивайки стотици хиляди хора всяка година чрез механизми, които рутинно и съзнателно се приписват на уж естествени причини — падането, фрактурата, сърдечният инцидент или фаталната инфекция, но никога хапчето, което ги е причинило. Това не е просто медицинска грешка. Това не е злополучен страничен ефект или случаен пропуск. Това е напълно предвидим, студен и ориентиран към огромни печалби резултат от една корумпирана индустрия, която изцяло е превзела своите регулатори, покварила е собствените си научни доказателства и отдавна е научила, че човешката смърт е просто приемлива цена за правене на милиарден бизнес. Числата зад тази тиха епидемия са наистина потресаващи. Само в Съединените щати приблизително 100 000 души умират всяка година от лекарства, отпускани с рецепта, които са били приемани точно както е указано от лекаря. Други 100 000 души умират от напълно предотвратими грешки — твърде високи дози, лекарства, предписани въпреки известни тежки противопоказания, или опасни химически комбинации, които никога не е трябвало да бъдат допускани. Тези трагични смъртни случаи обаче не фигурират в официалните смъртни актове като смърт от химически съединения или токсични фармакологични съставки. Те масово се появяват като внезапни инфаркти, тежки фрактури на бедрената кост и бързо развиваща се пневмония. Синтетичното хапче, което е причинило замаяността, падането, сърдечната аритмия или срива на имунната система, никога не се посочва в документите. Катастрофата с психиатричните лекарства е особено опустошителна за човешкото съзнание и физическото тяло. Масово предписваните антидепресанти удвояват риска от падания и фрактури на тазобедрената става по пряк дозозависим начин. В рамките само на една година след получаване на фрактура на тазобедрената става, приблизително един на всеки петима възрастни пациенти умира. Задълбочено кохортно проучване на пациенти над 65 години установи, че смъртността от всички причини е с 3,6% по-висока през годината, в която са приемали по-нови антидепресанти, в сравнение с годините, в които не са ги приемали. Според съвсем консервативни оценки, психиатричните лекарства – включително антипсихотици, бензодиазепини и антидепресанти – причиняват приблизително 539 000 смъртни случая годишно в Съединените щати и Европейския съюз взети заедно.Тези смъртни случаи са невидими по своята същност и систематично се укриват от общественото внимание. Когато възрастен пациент получи силна замаяност, падне, счупи тазобедрена става и умре месеци по-късно в болницата, в официалния смъртен акт се посочва самата фрактура или получената последваща инфекция. Антидепресантът или психотропното хапче, причинило замаяността и загубата на равновесие, никога не се споменава. Лекарите и регулаторните органи остават изненадващо безразлични към този факт, приписвайки смъртните случаи на основно заболяване, възрастта или естествени причини, а не на лекарствата, предписани уж за лечение. Фармацевтичната индустрия е усъвършенствала гигантска система, която максимизира финансовата печалба, като същевременно напълно екстернализира човешката цена. Основните причини за този предотвратим брой смъртни случаи включват това, което независимите изследователи нарекоха силно импотентна регулация на лекарствата, която приема сурогатни резултати и неадекватни данни за безопасност, фалшиви решения под формата на хиляди официални предупреждения, за които регулаторите предварително знаeт, че няма да проработят, и организирана престъпност в големите фармацевтични компании, включваща незаконен маркетинг, системни подкупи, измамни клинични изследвания и брутално възпрепятстване на правосъдието. Криминалното досие на тези корпорации изобщо не е анекдотично или случайно. През 2010 г. федерално жури установи, че Pfizer, най-голямата фармацевтична компания в света, е нарушила закона за организираната престъпност и е участвала в рекетна конспирация в продължение на цели десет години. Фармацевтичната индустрия се доказа като най-големият измамник на федералното правителство на Съединените щати съгласно Закона за неверните твърдения, с повече от три пъти повече сериозни нарушения на закона от всички останали индустриални компании взети заедно. Gilead плати 202 милиона долара, за да уреди твърдения, че е използвала луксозни вечери и хонорари за лектори, за да убеди лекарите да предписват скъпите ѝ лекарства за ХИВ. Pfizer плати близо 60 милиона долара за подобни схеми за подкупи за лекарството си за мигрена Nurtec. Тези милионни споразумения не са изолирани инциденти — те представляват отдавна утвърден бизнес модел. Финансовите стимули в тази система са напълно изкривени. Фармацевтичните компании плащат огромни суми на лекарите, за да предписват скъпи нови лекарства вместо по-евтини, също толкова ефективни алтернативи. Те директно финансират клинични изпитвания, които са така проектирани, че да преувеличават ползите и същевременно да крият вредите. Те агресивно предлагат лекарства за употреба, която FDA изрично е отказала да одобри поради сериозни опасения за безопасността. А когато най-накрая бъдат хванати, те просто плащат глоби, които се равняват на нищожна част от огромните печалби, получени от същите тези практики, убили милиони хора. Ако нова бактерия или вирус причини дори малка част от тези смъртни случаи, реакцията на общественото здравеопазване и медиите ще бъде незабавна, поразителна и извънредна. Но тъй като виновникът е спретната и изключително печеливша индустрия, управляваща регулаторна система, която е била напълно завладяна от същите тези компании, смъртните случаи продължават до голяма степен незабелязано. Трагедията е, че тази епидемия от синтетични отрови може да бъде поставена под контрол, стига обществеността да се събуди за истината. Решенията на този проблем не са сложни, макар и да изглеждат радикални според настоящите корпоративни стандарти. Тестването на всички нови лекарства трябва да бъде изцяло публично предприятие, напълно свободно от каквото и да било влияние или финансиране от индустрията. Не трябва да съществуват никакви парични обмени, хонорари или подаръци между лекари и фармацевтични компании. Маркетингът и рекламата на лекарства трябва да бъдат напълно забранени, точно както бе забранен маркетингът на тютюневи изделия, защото те са също толкова смъртоносни за човешкия организам. Етикетите на всички лекарства с рецепта трябва задължително да съдържат ясни предупреждения, подобни на тези върху цигарените кутии: „Лекарствата могат да бъдат смъртоносни и трябва да се избягват, ако е възможно, особено ако са нововъведени на пазара“.