Маската на безсъвесната вяра: Когато тъмнината се нарича божествена воля

Цялата история на човешката цивилизация е изтъкана от тънки, но непробиваеми нишки на страх и манипулация, като в центъра на това хилядолетно заробване стои едно кратко, но всемогъщо изречение, повтаряно до втръсване от царе, жреци и фанатици, а именно думите „Бог каза: направи това. Бог каза: не прави онова“, превърнали се в най-неоспоримия щит и най-страшното оръжие за налагане на контрол над милиони хора, тъй като в момента, в който някой излезе напред с твърдението, че притежава директна заповед от небесата, от обикновените смъртни се очаква единствено сляпо преклонение, пълно мълчание и пълно отказване от собствения разум, сякаш всяко съмнение е смъртен грях, а всеки опит за логически анализ е бунт срещу самия Създател. Тук обаче се отваря най-дълбоката, зинала и зловеща пропаст в цялата човешка духовна архитектура, защото ако бъдем напълно честни със самите себе си, трябва да признаем най-мъчителния въпрос, който малцина смеят да зададат на глас, а именно откъде в действителност знаеш, че гласът, който си чул в тишината на ума си, е бил наистина гласът на всемогъщия Бог, а не хитра и лукава измама на Сатаната, който според свещените предания е майстор на маските и може лесно да се преобразява дори в ангел на светлината, за да подведе вярващите към най-чудовищни дела. Ами ако гласът, който човечеството толкова дълго е славело като непогрешимо божествено откровение, не е бил абсолютно нищо повече от проекцията на собствения ни вътрешен мрак, скрити страсти, егоизъм, жажда за власт и непреодолим инстинкт за унищожение на всичко различно, които са се преоблякли в святи дрехи, за да получат индулгенция за земните си грехове и да ни накарат да повярваме, че нашето собствено насилие е всъщност висша праведност. Когато хвърлим поглед назад към хилядолетната летопис на световните религии, догми, учения и секти, пред очите ни се разкрива една плашеща и противоречива картина, в която толкова много неща, които човечеството нарича святи и неоспорими, си противоречат по най-острия и непримирим начин, като всяко учение категорично отрича другото, обявява го за ерес и твърди, че само то притежава абсолютната истина, а въпреки тези крещящи, крещящи до небесата противоречия, от хората все така се очаква да вървят в строга колона, да следват догмите безкритично и да се подчиняват, без дори да се осмеляват да задават елементарни въпроси за същността на това, което им се налага да правят. Нека си представим за миг онази страшна, сковаваща кръвта картина, в която един обикновен човек чува вътрешен или външен императив, заповядващ му да вдигне нож срещу собствения си брат, само защото този брат отказва да се покланя на същия идол, изповядва различна философия или избира да следва друг път към истината, и нека се запитаме с цялата тежест на съвестта си дали това кръвопролитие би могло някога да се превърне в свещено дело само защото убиецът е сложил върху камата си удобния етикет на божествената воля. Нима жестокостта, насилието и смъртта могат магически да се превърнат в праведност и добродетел просто защото някой егоистично е свързал с тях святото име на Бога, сякаш небето е зажадняло за човешка кръв и има нужда от унищожение, за да докаже своята абсолютна сила над творението. Едно истински божествено, съвършено, любящо и всеобхватно същество, което е създало живота в цялото му разнообразие, никога не би могло да изисква от своите деца сляпо подчинение, страх, омраза или смъртта на невинни, за да защити своето величие, защото истинската светлина няма нужда от олтари, изградени върху трупове, нито от слепи последователи, готови да убиват в нейно име. Може би най-страшната, дълбока и съдбовна измама, която е отравяла човешкия дух от зората на времето до днес, не се състои просто в това да ни убедят, че злото съществува като външна сила в света, а да ни внушат най-пагубната илюзия на всички времена, а именно че злото напълно губи своята черна същност и се превръща в най-чисто добро, когато бъде извършено фанатично, безмилостно и хладнокръвно в името на Бога.Продължавайки дълбокия разpърт на тази духовна и екзистенциална загадка, неизбежно стигаме до най-болезнената и скрита истина на масовата религиозност, която продължава да владее съзнанието на милиони хора без те дори да осъзнават противоречието в собствените си действия, защото е нужно само да погледнем към ритуалите, които се повтарят всяка година по празници, за да разберем на кои точно сили се моли по-голямата част от човечеството. Когато хората се събират на големи празници, за да заколят животно в чест на своето божество, наричайки го курбан за здраве и благополучие, а след това слагат това открито заклано месо на празничната маса, за да го ядат с удоволствие, те всъщност извършват древни и дълбоко кървави езически ритуали, които нямат нищо общо с чистата духовна любов. Най-лицемерното и парадоксално в това поведение е, че същите тези хора само няколко часа по-късно или на следващия ден отиват в църквата, за да палят свещи и да молят същия този бог за здраве, дълголетен живот и спасение за своите семейства, без да си дават сметка, че това е връх на духовното лицемерие и пълно разминаване с истината. С това свое поведение те доказват, че почитат съвсем друг бог, а не висшия и милосърден Източник на всичко съществуващо, тъй като древното гностическо учение е описало тази същност с невероятна прецизност, разкривайки, че богът, който изисква страдание, смърт, животински жертви, миризма на изгорена плът и слепо подчинение, всъщност не е истинският небесен Отец, а е така нареченият Демиурга — фалшив и сляп архитект на материята, който се е самообявил за господар на света и държи хората в плен чрез страх, чувство за вина и кръвни договорки. Истинският Бог, за който говорят гностиците, е съвсем различен, Той е отвъд материалния свят, обитава светлинната Плерома и е чиста, безгранична любов, която никога, под никаква форма и за никаква кауза не би поискала човешка или животинска кръв, нито пък би се зарадвала на страдащи същества, защото божествената любов не се храни със смърт, а дава живот, което означава, че докато човечеството продължава да смесва божественото с кръвта на олтарите и да оправдава жестокостта с небесни заповеди, то ще остава заключено в тъмната матрица на фалшивите богове, вярвайки че служи на светлината, докато всъщност храни мрака.Кой е този бог, който с такава ненаситна алчност изисква болка, страдание, неизлечими болести, опустошителни войни и безсмислената смърт на хиляди невинни деца и безсловесни животни, поднасяни сякаш в негова лична чест, за да се храни с човешката скръб и да укрепва своята власт чрез терора, който разпространява навсякъде. Този сляп и ковачен владетел на материята сякаш привидно помага в момент на крайна нужда, когато човек е паднал на колене и е готов на всичко за спасение, но тази помощ никога не идва даром, защото тя е само примамка в неговия невидим капан и той задължително ще си поиска свирепа замяна малко по-късно, като отнеме нещо много по-ценно — душевен мир, здраве на близък човек или онази вътрешна свобода, която прави човека истински духовно същество. Това е богът на сделките, на тежките кармични вериги и на вечната търговия с човешки страх, където всяко чудо е купено с болка, а всяко облекчение е само временно отсрочване на следващото му жестоко изискване, принуждавайки хората да му се кланят от ужас, вместо от любов, и да му принасят нови жертви в неспиращ порочен кръг от страдание.На фона на този мрачен свят съществуват други философски и езотерични течения, които удобно внушават, че Земята била просто училище или космическа тренировъчна база, където уж душата трябвало да еволюира именно чрез непоносимо страдание, представяно като някакъв висш кармичен урок, сякаш един любящ баща или съвършен Творец би имал нужда да ти причини кошмар, да накара собствения ти баща да почине по мъчителен начин, да разболее невинното ти дете или да те срине до дъно, за да те накара уж да се пробудиш или да станеш по-добър човек през сълзи. Този извратен педагогически метод е поредната хитра лъжа на същия този Демиург, който използва болката като бич, за да държи човешкия дух в постоянен ступор, поддържан умело от пълната амнезия, наложена ни след всяка физическа смърт, когато умишлено ни трият паметта от предишните живота, за да ни хвърлят отново и отново в слепия и безмилостен кръговрат на Самсара, чиято основна цел е да задържа душите в принудително прераждане. Тази система за заробване разчита на фини духовни кукички и материални илюзии, защото ако човек е прекалено привързан към този временен свят, към своите пороци, материални придобивки или дори към земните си привързаности като любовта към семейството и децата, той действа като магнитно поле и заради вибрацията на честотата си в материята е обречен неизбежно да се върне обратно в същата земна матрица след напускането на тялото, вместо да съумее да си спомни истинския си произход и да се издигне отвъд астралните клопки. Според древното познание, когато човек напусне физическия свят, в астралните измерения той вече не е обикновен дух, а става същество с невероятни възможности, способно да се телепортира мигновено и да проявява в реалност всичко, което само си помисли, стига вибрацията му да е чиста, но ако в момента на смъртта неговата честота все още е плътно задържана от земните страсти, материалните желания и същата тази плътска привързаност, той неминуемо се озовава в низшите светове, които са точно копие и подобие на земния ад, продължавайки вечния кръговрат на заблудата и робството.За да поддържа това перфидно заробване на човешкото съзнание, същият този Демиург разполага с цяла армия от тъмни същности, демонични паразити и невидими енергийни хищници, чиято единствена цел е непрекъснато да ти сриват вибрационната честота, като този натиск става още по-безмилостен и жесток, ако си човек, който е започнал да се пробужда и да вижда отвъд илюзията на матрицата. Още от самото ти раждане тези сенчести влияния ти поставят невидими капани на пътя, като често ти поднасят някакво лъжливо удоволствие или кратковременен успех, само за да те стоварят малко по-късно в тежък провал, който да те срине психически и да те откаже от духовния ти стремеж. Те непрекъснато изкушават съзнанието чрез примитивни пороци и манипулират мислите ти отвътре, вкарвайки в ума ти чужди гласове и обсесии, с които се опитват да те убедят, че ти си твоите слабости. Освен това тези паразити съвсем целенасочено понижават честотата ти чрез физическо отравяне — накарайки те да ядеш мъртва храна, пълна с химия и страдание, или да търсиш утеха в изкушения като алкохол, пристрастяваща порнография, мастурбация, наркотици и други материи, които затъмняват духа. Когато човек падне на ниска честота чрез тези зависимости, тези същности получават пълен достъп до полето му и могат лесно да влияят на времевите линии, житейските му реалности и цялата посока на съдбата му, затваряйки го в спирала от грешни избори. Много хора днес буквално са обладани от тези паразитни структури, без дори да го осъзнават, а тъмните енергии ги тласкат да извършват ужасяващи постъпки, да пребиват близките си, да нараняват жени и дори да убиват без видима причина, превръщайки ги в слепи оръдия на разрушението, като колкото повече един човек се опитва да се пробуди и да излезе от този капан, толкова по-страшни и интензивни стават космическите и земните спънки по пътя му.Затова в този критичен момент от еволюцията на човечеството всеки от нас е призован да спре за миг в безумния ритъм на ежедневието и дълбоко да се замисли кои сили всъщност допуска в сърцето си и кой бог реално почита чрез своите мисли, емоции, страсти и всекидневни избори. Ако продължаваме да храним с енергията си култа към страданието, смъртта, изкуствените материални бленувания и слепото подчинение на догмите, ние доброволно оставаме заложници в чужда игра, но ако съумеем да отворим очите си за истинската светлина на Плерома и загърбим нискочестотните капани на материята, ще освободим духа си от вековните вериги и ще открием онази чиста, абсолютна свобода, която никога не е изисквала жертви, а само осъзнаване на божествения ни произход.