Хрониката на мрака: Пълната разширена история на операция „Midnight Climax“ от 1950-те до днес

През есента на 1950 година, когато светът е дълбоко в ледената и параноична прегръдка на Студената война, а в американските правителствени коридори във Вашингтон цари панически страх от ядрен апокалипсис и предполагаемо съветско превъзходство в психологическото оръжие, Централното разузнавателно управление на САЩ под ръководството на тогавашния директор Роско Хилтън стартира една от най-мрачните и морално деградирали програми в цялата си история. Тази строго секретна инициатива, чиито мащаби излизат наяве едва десетилетия по-късно през 1970-те години, получава зловещото и цинично кодово наименование операция „Midnight Climax“, като тя представлява същински връх на безскрупулното манипулиране на нищо неподозиращи американски граждани в името на националната сигурност. За да се разбере истинският мащаб на това престъпление, трябва да се върнем към 1951 и 1952 година, когато разузнавателните служби официално дават началото на скандалния проект „MK-Ultra“, създаден като директен отговор на слуховете, че комунистическите режими в Съветския съюз, Китай и Северна Корея успешно използват химически субстанции, хипноза и техника за промиване на мозъци, за да превръщат пленени американски войници в послушни марионетки. За главен архитект и ръководител на тези тайни химически експерименти е назначен доктор Сидни Готлиб — блестящ, но фанатичен токсиколог и химик от ЦРУ, наричан от своите колеги „черният магьосник“ на агенцията, чиято мания е да намери абсолютния химически ключ към човешкото съзнание, независимо от цената в човешки животи. Търсейки начин да тества нощните ефекти на мощното халюциногенно вещество ЛСД — току-що синтезирано в Европа и привлекло огромното внимание на шпионските кръгове заради способността си да променя радикално възприятията — Готлиб бързо осъзнава, че лабораторните опити върху доброволци във военни бази не дават реална представа за поведението на хората в естествена среда. Поради тази причина през 1953 година той привлича към проекта Джордж Уайт, бивш федерален агент от Бюрото по наркотиците и човек с изключително тежък характер, който искрено се наслаждава на суровата власт и конспиративния живот в големите американски мегаполиси. Заедно Готлиб и Уайт изграждат мрежа от тайни конспиративни квартири, като първоначално наемат луксозен апартамент в Гринич Вилидж в Ню Йорк през 1953 година, а впоследствие през 1955 година пренасят основната дейност в живописния, но скрит квартал Телеграф Хил в Сан Франциско, Калифорния, където агентите могат да действат напълно необезпокоявани от местните власти и обикновените граждани. За да гарантират абсолютна анонимност и да избегнат каквато и да било връзка с правителствените институции, агентите наемат професионални проститутки през 1954, 1955 и следващите години, на които плащат щедро със средства от черните бюджети на разузнаването, за да примамват нищо неподозиращи мъже — обикновени работници, туристи, учени, бизнесмени и дори полицаи — в тези тайни апартаменти под предтекст за алкохол, парти и интимни срещи. Жертвите пристигат в квартирите през нощта, вярвайки, че просто посещават обикновен публичен дом, но вместо това те попадат в добре организиран капан, където по време на пиенето или разговора им е сипана огромна, неконтролирана доза чисто ЛСД, доставено директно от секретните лаборатории на швейцарската фармация чрез агенцията.Самите апартаменти са специално преустроени от техническите отдели на ЦРУ през 1955 и 1956 година, които монтират фалшиви стени, скрити камери, микрофони с висока чувствителност и еднопосочни огледала, зад които агентите сядат с блокноти и бутилки уиски, за да наблюдават в реално време всяка реакция, спазъм, халюцинация или изблик на паника у дрогираните субекти. Тази сложна апаратура за наблюдение получава кодовото име „Operation Black Box“ или „Операция Черна кутия“, като тя позволява на разузнавачите не само да записват аудио и видео на личните разговори на гражданите в момент на пълна психологическа уязвимост, но и да изучават как халюциногенът променя сексуалното поведение, речевите способности и социалните задръжки на субектите, които дори не подозират, че са морски свинчета в ръцете на държавни експериментатори. С течение на времето през 1957, 1958 и 1959 година обаче операцията започва да се изражда по още по-отвратителен и извратен начин, защото самите агенти на ЦРУ, прекарвайки месеци в тези квартири и често биейки се с увлечението по собствения си продукт, започват редовно да употребяват ЛСД по време на работа, влизайки под въздействието на наркотика в преки сексуални контакти с обектите, което напълно заличава и без това размитите граници между научен експеримент, престъпна експлоатация и разнуздан разврат, финансиран директно от данъкоплатците на Съединените щати. Натискът върху психиката на жертвите през тези години е толкова разрушителен, че много от тях получават трайни психични травми, изпадат в тежки параноични състояния, развиват страхова невроза или губят способността си да функционират нормално в обществото, но техните истории никога не стигат до публичното пространство, защото държавната машина разполага с всички механизми да потули скандала, да заплаши свидетелите и да заличи следите. Въпреки желязната дисциплина и секретност обаче, системата започва да се пропуква отвътре през есента на 1963 година, когато в една от квартирите в Сан Франциско възниква непредвиден инцидент, след като съседите подават официален сигнал до полицията за съмнителни лица, писъци, силна музика и подозрителна активност в иначе спокойния жилищен блок, принуждавайки местните патрулни полицаи да направят проверка на място, което панически стресва присъстващите агенти на ЦРУ, кара ги бързо да се легитимират с фалшиви документи на военното разузнаване и да наредят незабавно затваряне и унищожаване на цялото оборудване в този апартамент. Въпреки че този конкретен инцидент е потулен на местно ниво през 1963 година, мрежата от конспиративни квартири е преместена на други адреси, а програмата продължава да функционира още известно време под различни форми през 1964 и 1965 година, докато политическата буря от разкритията около войната във Виетнам и скандала „Уотъргейт“ в началото на 1970-те не създава условия за дълбоко и безкомпромисно парламентарно разследване на тайните дейности на американските разузнавателни служби. През 1975 и 1976 година специалната сенатска комисия, оглавявана от сенатор Франк Чърч и останала в историята като комисията „Чърч“, започва мащабно изваждане наяве на засекретени архиви, разпитване на пенсионирани агенти под клетва и разкриване на цялата ужасяваща истина за програмата „MK-Ultra“ и нейния най-мръсен компонент — операция „Midnight Climax“, което през 1977 година предизвиква безпрецедентен шок в американското общество, принуждава конгреса да въведе нови строги регулации върху дейността на разузнаването и остава като вечно предупреждение за това до какви морални дъна може да падне една държава, когато реши, че целта оправдава средствата, а обикновените граждани са просто консуматив в голямата геополитическа игра.