На 11 септември 2001 г. в САЩ и на Запад медиите отново правят всичко възможно да не си спомнят за това събитие и да не го обсъждат. Налага се пълно ембарго на информацията. Подготвяше се отвличаща вниманието ядрена провокация, другаде по света, вероятно в Украйна и Китай.
Истината за 11 септември 2001 г. е страшна. Тя не е, че някакъв чалмат Осама, укриващ се в пещера в намиращия се в момента в 10-ти век Афганистан, е организирал супертехнологичното изпълнение. В това вече не вярват и най-големите глупаци. Защото това беше вътрешна операция на американската върхушка, техните спецслужби, израелския Моссад и Саудитска Арабия.
През последните 14 години „Строго секретно“, като едно от малкото издания в света, анализираше и неофициалната версия за истинските извършители.
Става дума за „ядрената истина“, т.е. е за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.
Когато милиони хора по света „видяха“ как „двата самолета“ удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 12 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво – керосинът, разтопени тези хиляди тонове стомана, бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.
Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със самолетите.
Въпросът е дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули. Това е един от най-популярните видеоматериали, който показва с каква лекота алуминиевият самолет пробива стоманената кула, без да намалява скоростта си и без абсолютно никакви негови части да паднат обратно на улицата. Възможно ли беше това? Не. Нито на теория, нито на практика.
За какво тогава ставаше дума?
Най-показателното на този видеоклип е, че случайно попадналият в кадъра човек не реагира въобще на звука на „приближаващия самолет“, нито на звука на преминаващия „самолет“ през стоманената външна и вътрешна броня на Южната кула като нож в масло. Човекът започва да реагира на самия взрив вътре в кулата. Впрочем на същото видео се вижда, макар и не много отчетливо, как външните алуминиеви конзоли, избити от взрива, отлитат навън като изпреварват огненото кълбо и отлитат в диаметрално противоположно направление на движението на удрящия кулата „Боинг“. Отгоре на всичко кулите паднаха в неправилна последователност.
Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на Световния търговски център. А, тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети. Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.
Заради това мислещи изследователи на 11 септември започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.
В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че „самолетите“ бяха дигитални, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.
Има и друга фактология, оспорваща самолетите, но от друга гледна точка. Тя е много по-убедителна, а именно, че алуминият на самолетите не може по никакъв начин да пробие стоманата на СТЦ. Точка. Край.
Да се вярва, че алуминиеви самолети „Боинг-767“ биха могли да пробият тези дебели двустенни стоманени периметри е все едно да се вярва, че законите на физиката на 11 септември 2001 г. си бяха взели отпуска. Някой може да си мисли, че самолетите, даже от алуминий, след като летят с 805 км/час, заради своята маса и скорост притежават достатъчно кинетична енергия да пробият напълно през цялото сечение двете кули, въпреки че те бяха направени от стомана.
Това обаче е неправилен подход. Чисто интуитивно наистина може да изглежда, че огромният бързолетящ самолет носи огромна енергия и може да пресече напълно зданието, в което се е врязал. Но ситуацията може и да се обърне, тоест какво ще се случи, ако такава огромна сграда като стоманената Южна кула бъде ускорена до 800 км/час и удари неподвижен алуминиев самолет. Дали самолетът ще бъде сплескан или още си мислите, че той ще пробие цялата сграда, така че нито един негов детайл няма да остане извън кулата, която има стоманена конструкция два пъти по-дебела от челната броня на най-съвременните танкове.
За да станат нещата още по-очевидни представете си, че убивате неподвижна муха с мухобойка при скорост на мухобойката 1 метър на секунда, след това 10 метра на секунда, след това 100 метра на секунда. Можете ли да достигнете необходимата скорост, при която мухата вместо да бъде размазана, да пробие мухобойката като остави в нея съответната дупка? Не.
А сега си представете неподвижна мухобойка, в която се врязва летяща муха със скорост 1 метър на секунда, 10 метра на секунда и накрая 100 или 200 метра на секунда. Може ли да стане така, че тя ще пробие мухобойката? Не.
Същото се отнася и за нашия случай. Дали движещият се самолет се врязва в неподвижната кула, или подвижната кула се врязва в неподвижен самолет, физиката на събитието остава идентична.
Много от експертите, които от началото не обърнаха внимание на стоманената конструкция на кулите на СТЦ считаха, че външните фасади са направени само от витринни стъкла. Тогава наистина самолетите можеха да се врежат в кулите. Но за изненада се оказа, че кулите и отвън са направени от дебели стоманени колони, които не се отличават от вътрешните стоманени колони и са разположени по целия външен периметър на кулите. И когато това стана очевидно, стана очевидно и нещо друго – че никакъв самолет по никакъв начин не би могъл да се вреже изцяло (в това число крилата и опашката) в такава стоманена гора и напълно да изчезне вътре така че даже най-малка част от него да не остане отвън или да не падне обратно на улицата. Едва ли ще се намерят хора, които ще повярват на илюзията, че алуминиевият Боинг може напълно да пререже и премине през изобразените тук стоманени колони, разположени на един метър една от друга на фасадите на кулите. Пълна глупост.
Заради това отдавна никой не вярва на официалната версия, че причината за унищожението на кулите беше горивото от ударилите се в тях самолети. Никой не вярва и в опровержението, че четирите сгради на Световния търговски център (1, 2, 6 и 7) не са били унищожени с експлозиви, заложени в кулите преди 11 септември.
Но какви бяха тези експлозиви, които бяха толкова мощни, че направо изпариха голяма част от бетона и стоманените греди на 110-етажните небостъргачи?
Всички запазили се все още видеозаписи (повечето от тях постепенно изчезват и са унищожавани от организаторите на тази терористична операция, както стана и с убийството на Джон Кенеди) показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове.
Наистина ядреният компонент на унищожението на сградите 1, 2, 6 и 7 на Световния търговски център е най-тъмната и най-пазена тайна на 11 септември. За щастие има научни доказателства за онова, което се случи на Ground Zero. Пробите от праха и водата разказват истинската история за 11 септември, тоест, че ставаше дума за ядрено събитие.
Експлозивите, които унищожиха двете кули, бяха толкова мощни, че отломките от Северната кула бяха изхвърлени по ъгъл 45 градуса нагоре до височина 200 метра и паднаха чак в Зимната градина. Само това слага край на мистификацията, че двете кули са били взривени с нанотермит или са паднали заради пожарите от горивото на самолетите.
Инженерите изчислиха, че една трета от сградите са били напълно изпарени, и че 90 процента от отломките и руините, и въобще от онова, което остана от двете кули, беше паднало навън от техните основи. Какъв вид експлозиви могат да причинят такова унищожение? Единственото нещо, което може да го обясни, се нарича ядрена бомба.
Департаментът на енергетиката (DOE) на САЩ събра водни проби от подземията на Сграда 6 единадесет дни след 11 септември, които показаха равнища от тритий 55 пъти по-високи от нормалния фон. Какво доказва това?
Следващият въпрос е как този тритий се появи под Сграда 6. Само термоядрена експлозия обяснява появата на такива количества тритий.
Има и други доказателства, които сочеха категорично, че на Ground Zero беше станала ядрена експлозия с появата на цезий, уран, торий, барий, стронций, молибден, лантан, хром и цинк. Но анализът показва, че тези елементи корелират помежду си само тогава, когато са очаквани да се появят в резултат на ядрена експлозия.
Така например барий и стронций са редки елементи. Но невероятният пик на концентрация от барий и стронций в сгради от 1 до 6 показваше, че те са най-важни компоненти на ядрения процес и реакция.
Същите анализи могат да се направят за ванадия, лантана, цинка, хрома, никела, медта, оловото под сградите и в района на Бродуей.
От тази гледна точка най-вероятно за унищожението на Световния търговски център са били използвани неутронни бомби. Неутронната бомба, наричана още „напреднала радиационна бомба“ е вид термоядрено оръжие. Въпреки че се счита за малка неутронна бомба, все пак има мощност от десетки до стотици килотона. Неутронните бомби обаче са скъпи за производство и поддръжка, тъй като изискват големи количества тритий. Тяхното производство се нуждае от постоянно снабдяване с тритий и тези бомби имат сравнително къс живот.
Неутронната радиация е електромагнитният импулс, който се произвежда от неутронната бомба. Какво е неутронната радиация? Големите количества високоенергийни неутрони, бомбардиращи някакъв обект, пускат в движение неговите атоми и те се нагряват. Заради това толкова малко тела на жертвите бяха открити в Ground Zero. Повечето от хората, които бяха в близост до кулите, направо се изпариха или от взривовете, или от топлинните ефекти от бомбите и от неутронната радиация.
Същото се отнася и за снимките на „опечените коли“ в близост до кулите, като стрелките на удара идват от горната лява страна към долната дясна, което показва къде е бил разположен източникът на магнитния импулс и защо едни коли бяха унищожени, а други не.
И така, двете огромни кули, всяка от които по 500 000 тона, бяха унищожени за 9 и 11 секунди, като техните отломки бяха изхвърлени нагоре до стотици метри. Няма никакво съмнение, че това беше ядрен взрив.
Кратерите под двете кули могат да бъдат издълбани само от термоядрено оръжие. Термичните снимки от 16 септември показват горещи петна, характерни за ядрен взрив. Почти един месец по-късно – на 18 октомври 2001 г., все още има големи горещи петна под Кула-1, Кула-2 и Сграда 7. Пет месеца по-късно, през февруари 2002 г., руините под Кула-1 продължават да са горещи.
Намерените стоманени греди, тежащи по 8 тона и дебели 10 см, са били огънати като подкови, което може да бъде постигнато само от температурата на термоядрен взрив.
До края на 2006 г. сред оцелелите от атаката в Световния търговски център бяха диагностицирани 400 души с рак на кръвта, гърлото, тестисите и мозъка, което обикновено се получава при радиационно излъчване.
Доказателство за ядрен взрив с придружаващия го електромагнитен импулс е подпалването на леки коли далеч от Световния търговски център.
Тероидната форма на падащите кули и формата на облака от праха и изпаренията доказва, че в сградите имаше ядрен взрив, който вероятно е трябвало да стане едновременно с атаката на двата самолета, но заради някакви причини се е появила разлика във времето. Ако е било използвано специално ядрено оръжие, неговата радиоактивност може да е произведена с „чиста“ ядрена технология, над която в САЩ и другаде се работи от доста години, като радиоактивността драматично се съкращава до дни или седмици.
Според пенсиониран американски агент, специализиращ се в контрашпионажа срещу Израел, видът ядрени заряди, използвани на 11.09.2001 г., е модифицирана версия на W-54, заряди, които тайно са били доставени на Израел между 1988 г. и 1989 г. от свръхзапасите на САЩ, т.е. нелегално изнесени по времето на Буш-старши и Бил Клинтън.
Химическите анализи, извършени на мястото на взривяването на двете кули, потвърждават с химическия и радиационен отпечатък ядрените взривове в „зона нула“. Всъщност използването на ядрено оръжие в „зона нула“ беше потвърдено от много източници в САЩ, Европа, Русия и т.н.
Базираните на плутоний бойни глави имат химически отпечатък, който може да идентифицира вида на „дизайна“, къде плутоният е бил произведен и колко е стар.
Само един 2-килотонов ядрен заряд е нужен за унищожението на двете кули на търговския център. 2-килотонов заряд произвежда огнено кълбо от около 40-60 метра в диаметър с над 4000 градуса. Той е напълно достатъчен да стопи основните греди на централната носеща конструкция на сградата. Блясъкът на взрива е по-малко от 1 секунда и е предимно в ултравиолетовия светлинен спектър. Свръхналягането ще бъде насочено нагоре с взрива. Отпадъците ще са минимални и с рамките само на „зона нула“. Радиацията ще спадне до приемливи нива в течение на 72 часа слез взрива. Тя е била запечатана в циментовия прах и е причината за многобройните смъртни случаи от рак в района на Ню Йорк.
Стопената стомана – железен оксид, или нанотермит, е страничен продукт на всяко високо гама излъчване /неутронните лъчи проникват в централното стоманено ядро/. Това обяснява и липсващите стоманени колони и много важната следа с изпаряването на 2-тонната антена на върха на южната кула.
Досега циркулиращата история за откраднат ядрен материал от Русия беше лъжа на Израел, за да бъде скрит оригиналният източник на ядрения материал, идващ от складовете на САЩ. Нелегалното предоставяне на американски ядрени заряди не се отнасяше за Израел и страните от НАТО.
Тук отново се появява името на Дик Чейни, който заедно с Буш-младши е предоставял ядрени глави на други държави, срещу онова, което са искали от тях.
Зарядите, избрани от Израел, са били споменатите W-54, доставени от ядрените складове на Амарильо /Тексас/. Общо на Израел са били доставени около 350 ядрени глави за период от 20 години. W-54 е най-подходящ заради неговата конструкция и леснотата да бъде копиран и модифициран. Основният дизайн на W-54 съдържа 1,5 пъти повече плутоний от стандартния. Това позволява да бъде на служба даже след 32 години. Всички микроядрени заряди, използвани от Израел, са преработени W-54. Те бяха използвани не само в Ню Йорк, но и във взривовете на остров Бали, в Лондон и в Япония – за взривяването на АЕЦ Фукушима. Те са били използвани в Ирак, Афганистан и Сирия. Според някои американски източници те са складирани и в повечето посолства на Израел по света за лесно използване.
Използваните на 11.09.2001 г. са били укрити в консулството на Израел в Ню Йорк, преди да бъдат поставени в кулите. След 11.09.2001 г. ФБР започна проверката на всички дипломатически пощи с гайгерови броячи при влизане и излизане от САЩ.
Саудитска Арабия също има заряди W-54, получени от САЩ по времето на Буш-младши.
Движението за истината за 11 септември обвини правителството на САЩ и лично Буш-младши и Дик Чейни в преднамерено унищожение на Световния търговски център.
Все повече хора в САЩ и по света обвиняват американската върхушка, че е главният организатор на атаките на 11 септември. В момента около 70 процента от американците изразяват недоверие към официалната версия на американската администрация.
Унищожението на двете кули беше безпрецедентно използване на технологията на ядрените бомби. Мистерията е обяснена.
Световният търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. беше унищожен с ядрено оръжие. Останалото са технически подробности.
източник - https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=0ahUKEwj_k8iSzcHYAhWCZFAKHT3fCTsQjhwIBQ&url=https%3A%2F%2Fslivensega.wordpress.com%2F2015%2F09%2F11%2F%25D1%258F%25D0%25B4%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%25B8%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B7%25D0%25BC%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-11-09-01-2%2F&psig=AOvVaw1_qM3KFy_4Tr4bKI23W63-&ust=1515268291935984
Няма коментари:
Публикуване на коментар