МЕСОТО Е УБИЙСТВО - ЗАТОВА  НЕ  ЯМ  МЪРША

Темата за вегетарианството и веганството до момента винаги е била повдигана в общественото пространство от онези, които си хапват месо. Странно, никога не съм видяла дискусия инициирана от веган. Може би защото те вече са наясно със себе си, със заобикалящия свят и не държат да питат останалите “Ама вие пък защо ядете месо?”. Те са направили вече своя съзнателен избор. За съжаление до сега не съм чула да се води интелигентен разговор с “опоненти” на тема веганство и вегетарианство. Дори опита за дискусия, в която наскоро участвах в телевизионно предаване бе доста профанизирана и сведена до повърхностния въпрос “вкусно ли е да се яде месо”.

Може би защото инициаторите на дискусиите винаги разглеждат темата от една много ограничаваща и в същината си деградивна гледна точка – задължително противопоставят вегетарианството на месоядството?
По темата е хубаво да се говори, защото е важна. Но не в сблъсък, не в противопоставяне, не в избор едното срещу другото. Понеже вечният въпрос не спира да се поставя, реших веднъж завинаги да дам ясни отговори – какви са моите причини да не ям месо.

Подчертавам – публикацията не осъжда, не критикува, не цели да промени вашите хранителни навици. Дори на клиентите ми, които търсят помощ от мен за отслабване, изготвяне на хранителни и тренировъчни програми, не налагам не-яденето на месо. Защото това е нещо, което трябва да дойде отвътре, трябва да бъде личен, свободен и осъзнат избор. Тази статия просто описва моите причини

Ще започна от единичката.. от собствените нужди, за да стигна до Цялото.

1. Защото ценя и обичам тялото си. Всички ние сме духовни същества, надарени с тяло. То е моето превозно средство докато съм в поредния си жизнен цикъл на тази планета и държа тялото ми да е здраво, устойчиво, младо и красиво, пълноценно функциониращо – възможно най-дълго време. Макар месото да се твърди, че снабдява тялото ми с незаменими аминокиселини и протеини, всъщност то отделя изключително количество токсини и шлаки, които се натрупват на клетъчно ниво и буквално задръстват като тиня клетките ми. Задръстени и замърсени по този начин, те не съумяват да работят с пълния си потенциал, а с времето натрупването на тези замърсявания резултира в множество заболявания, включително ракови. Вече има изследвания, които показват зависимост межу раковите заболявания и консумацията на месо. Растителната храна, в правилната комбинация и съотношение е пре-богата и дава на тялото ми всички необходими хранителни вещества, аминокиселини, витамини и минерали.


2. Защото съзнанието ми остава чисто, ясно и разширението му не познава граници. В онова предаване казах и сега пак ще повторя – “Ние сме биогенетични електромагнитни същества”. Тялото ни е е една мини-енергийна система, в която всяка клетка трепти с определена честота на вибрация и комуникира с останалите клетки и целия микро и макро Космос. Месото и замърсяването на клетките смъква вибрацията в много нисък честотен спектър, който има връзка и със съзнанието и ако щете – духовната и физическа еволюция на индивида.

3. Не/яденето на месо има отношение към психо-емоционалното състояние на човек. Убитото животно по същество си е труп. Извинете, ако думата е прекалено стряскаща, но това е факт. И то животното със сигурност е убито по изключително жесток и агресивен начин. А със сигурност знаем, че човек е това, което яде. Е, аз не мога да давам на тялото си мъртва плът, смърт, а да очаквам здраве, сила и живот. Цялата тази агресия, страх, ужас, омраза и болка се предава в клетките на животното. И остава там. А после – преминава в нашето тяло. Какво даваме на собствените си клетки? Тази ниска вибрация, допълваща мъртвата тъкан влияе изключитено върху емоционалното състояние. Има отношение към депресивни състояния, прояви на жестокост и агресия, страхове и неврози, нервност и раздразнителност, нетолерантност към себе си и другите хора.

4. Защото не мога да продължавам да съм съучастник в масовото изтребление на стотици хиляди, милиони животни, отглеждани само и единствено с цел да напълнят търбуха ми. Всъщност, в целия си кратък и нещастен живот, животните, отглеждани за месо са бити, нагрубявани, блъскани, ритани, отглеждани в клетчици, или наблъскани в помещения, в които едвам успяват да се обърнат. И накрая убити зверски, по най-жестокия и агресивен начин. Можете да изгледате филмчето в края на материала – ако ви стиска.

Животните са дадени на тази планета за да ни служат и помагат, да ни учат, да ни бъдат компания, за изцеление, за храна дори. Но в крайностите, в които сме отнели правото им на избор и сме се отдали на крайни зверства и геноцид, унищожавайки и живи същества, и планетата (която също е жива), просто не намирам за уместно да се яде месо.

Една моя близка приятелка казва “Аз близки познати не ям”. Но пък няма проблем с всички непознати жертви на този геноцид. В едни по-отминали времена хората са хапвали месо изключително рядко – просто като изключение. Дори в българските традиции ако се огледаме, ще видим, че в по-голямата част от годината има пости. Месо се яде само по празници. Коленето на животно е било изключителен ритуал, близък до жертвоприношение.  В не толкова древното минало е било цял свещен ритуал коленето на животно. В който ритуал животното е било уважавано, почитано и в някакъв смисъл от него е искано разрешение да се жертва за да нахрани човека.

5. Защото искам чиста, мирна и жива планета. Обезлесяване, замърсяване и отровни газове. И това всичкото е следствие на огромния, безумен глад за месо. Благодарение на животновъдната индустрия се обезлесяват огромни територии гори – за да се осигурят пасища за животните, жертва на съответната индустрия. Също толкова огромни количества зърнени храни се произвеждат за нуждите тези животни да бъдат изхранени. А с тези количества растителни храни преспокойно може да се реши проблема със световния глад.

Oтпадъчните продукти от животновъдната, месопреработвателната и свързаните индустрии са един от основните замърсители на водните плoщи на планетата (редом с енергетиката и тежките метали, разбира се).

Последните научни данни показват, че метанът е много по-опасен газ, свързан с глобалното затопляне, отколкото въглеродния диоксид. А метанът е газ, който преживните животни отделят още при храносмилането, а торът, който се отделя в промишлени количества отделя огромни количества метан. Всяка секунда се унищожава гора с размер на футболно игрище за производството на 257 хамбургера. А това е един порочен кръг… горите са необходими за да абсорбират и преработват въглеродния диоксид. Сами се сещате какво се случва, когато горите намаляват с такъв темп.

Темата е дълга и може да се говори още много. Да, както казва един мой познат агроном, агробиоценозите също нанасят вреди върху екологията. Всяка индустрия в същността си експлоатира безмилостно и без мисъл за бъдещето ресурсите на Планетата. Затова съм привърженик на разумното градско, или селско земеделие, стремя се да купувам чиста продукция от производители. Но дори ако трябва да сравняваме вредите, причинени от месодобивната, преработвателна и проче свързани индустрии с растениевъдството.. мисля, че фактите натежават много убедително.

И за финал бих искала да цитирам някои мъдри люде, които странно защо са били вегетарианци…

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН:
“Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.”

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН:
“Току-що сте се нахранили, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.”

Леонардо да Винчи:
“Още на млади години се отрекох от яденето на месо и ще дойде времето, когато хората като мен ще гледат на убийците на животни със същите очи, както се гледат на човекоубийците.”

Махатма Ганди:
“Големият и морален напредък на една нация може да се измери по това, как тя се отнася към животните.”

Алберт Айнщайн:
“Чрез естественото си въздействие върху човешкия темперамент вегетарианският начин на живот би могъл да повлияе извънредно благоприятно на съдбата на човечеството.”

Плутарх:
“Аз се учудвам що за чувство, ум и разум е бил обхванал първия човек, който първи е замърсил устата си с кървав труп и е позволил на устните си да се докоснат до месото на убитото същество.”

Петър Дънов:

“Грехопадението в света започва с месоядството. То не е само един физиологичен акт – зад него стои егоизмът на човека, проявен като пренебрежение към другите живи същества.”

“Знае се, че клетките на животните имат отделителна система, от което следва, че те изхвърлят отпадъчни вещества. Последните се поглъщат заедно с месото, от нищо неподозиращия човек. При убиването (клането) на животното то преживява страх и ужас. В резултат, между тъканите на клетките му се образуват други отрови, които неизбежно попадат в организма на човека.”

“Съществува още един странен факт, малко познат на човечеството: като правило хората не ядат животни, които се хранят с месо, тоест хората не използват за храна хищници (лисица, вълк, котка, куче), а предпочитат тревопасни, защото тяхното месо е по-чисто, по-вкусно и вероятно, по-здравословно. От това неминуемо следва, че човекът, бидейки хищник, е с по-нечисто тяло дори от това на тревопасните животни.”

“Съвсем естествено и бидейки на по-високо ниво на развитие, съвременните хора изпитват неудобство да колят животни, обаче те забравят, че все пак някой трябва да извърши това грозно деяние. В такъв случай месоядците стават неволни съучастници в престъплението.”

В един действителен случай петгодишно дете от София пита майка си: “Защо нашата учителка ни учи да обичаме животните, а после ни кара да ги ядем?”

МЕСОТО Е УБИЙСТВО

Повече от 56 милиарда селскостопански животни се убиват всяка година от хора. Тези шокиращи цифри дори не включват риби и други морски същества, чиято смърт е толкова голяма, че се измерват само в тонове.

Колко изкушаващо е да повярваме, че месото, което ядем, е етично, че нашите „животни за храна“ са живели пълноценен, щастлив живот и че не са изпитвали болка или страх в кланицата. Тъжната истина обаче е, че всички животни (дори тези, които са означени като „свободно отглеждани“ или „органик“) се страхуват от смърт, точно както ние го правим. Независимо от начина, по който са третирани, когато са живи, всички те изпитват същия страх, като видят че предстои клане.

Етика

Има ли хуманно убийство?  Не.

Месото е винаги убийство. И това е добре известно на всички, но повечето хора сякаш предпочитат удобно да пренебрегват този факт, напълно да омаловажават сериозността му и просто да си затворят очите, да си запушат ушите и да не мислят за това. Да не се натоварват и напрягат с неприятни емоции, да не си затормозяват съзнанието с емпатия. Да не си причиняват дискомфорта от истината, с неудобството да потърсят един различен, и напълно възможен – етичен живот. А отвори ли се тема и въпрос за този проблем – удобно да изпаднат в когнитивен дисонанс.

Индоктринирани от деца да бъдем Видисти


Животните не са просто хранителни продукти, а мислещи, усещащи индивиди, които искат да се насладят на живота си. Животът на животните е толкова важен и незаменим за тях, колкото и нашия за нас. Но като деца, ние сме учени да гледаме на крави, прасета, пилета, овце и риби като низши същества, чиято причина за съществуване е да ни осигурят месо, мляко и яйца. Този начин на възприемане на други видове е известен като Видизъм. Време е да променим начина, по който виждаме другите животни, с които споделяме планетата. Трябва да престанем да мислим за тях като за ресурси и да започнем да гледаме на тях като: индивидуални съзнателни същества, чийто живот заслужава да бъде уважаван и ценен.

Има един много прост начин, по който можем да предотвратим най-голямото животинско страдание: Като приемем веган диета, можем лично да спестим убийството на около 95 животни годишно и хиляди по време на живота ни. Повечето от нас вече са убедени, че животните не трябва да бъдат ненужно увреждани, но все още яденето на животински продукти уврежда и убива животни и не е необходимо за човешкото здраве. Избирането на здравословна, разнообразна, веган диета означава зачитане на живота на животните и отказ за участие в експлоатацията им.

РИБИ

Повечето от съществата, които умират за нашето потребление, са риби. Толкова голямо е количеството тела, което се брои за тон, че затруднява изчисляването колко много умират. Въпреки броя, в който са хванати и как се разглеждат, рибите са индивиди с възможности да изпитват удоволствие и болка, както се потвърждава от множество научни изследвания. Според Huntiford (2002) рибите имат сетива за откриване на стимулацията на болка и церебрални механизми, които обработват стимулацията и предизвикват отрицателни физически реакции.

Много различни методи се използват за уловяне на риби, но почти всички от тях ще умрат в страшна смърт. Жертвите на търговските мрежи за риболов имат тенденция да умират от задушаване или да бъдат смазани под тежестта на другата риба или замразени в охладителните камери на лодката. Други преминават през агонизираща декомпресия, когато те се транспортират до повърхността – очите и вътрешните им органи буквално експлодират. Рибите, закачени от рибарите, понасят чувствителни части на устата им, да се разкъсат от остри кукички, преди да бъдат закачени или задушени. В рибните стопанства много хиляди риби се натъпкват заедно и са принудени да плуват в кръгове. Паразитите и инфекциите които се разпространяват в рибните ферми могат да се разпространят и сред дивите риби.

ПРАСЕТА

Прасетата са интелигентни същества, които са напълно наясно със собственото си съществуване и се радват на живота си, когато им се даде възможност. Те могат да играят часове, да се вкопчват в земята, да лежат на слънце и да изследват обкръжението си със силно усещане за миризма. Те изпитват удоволствие да правят тези неща и като нас, искат да продължат да се наслаждават, и да се наслаждават на живота си.

Вероятно тези, които страдат най-много в тази индустрия, са свинете, използвани за разплод. Те са многократно насилствено оплождани през целия си живот, често в изключително ограничени клетки, а след това се отделят от бебетата си, скоро след раждането. Те страдат физически и психически. Животът на тези прасета и способността им да се възпроизвеждат се разглеждат само като начин за създаване на повече производствени единици. Майки, които не са в състояние да раждат необходимия брой прасенца, се изпращат в кланицата.

ГОВЕЖДО

Мъжките теленца на 5-ия ден след раждането по правило пътуват за кланицата, въпреки че естествено биха живели 25 или повече години. Там отиват също и техните съсипани от доене майки. Както е известно ежедновно закрепени за виметата им машини ги доят – машините дърпат независимо дали има мляко във виметата, тоест когато свърши, машините продължават, което разранява и предизвиква инфекции и гной.  Принудителното отстраняване от техните майки и други от стадото им причинява много тревога, тъй като те са обществени същества, способни да се разпознават взаимно и да установят силни взаимоотношения, които могат да издържат целия им живот.

ПТИЧЕ МЕСО

Пилетата, които се отглеждат за месо, пуйки и патици, се угояват в огромни навеси и им се дават хормони, за да бъдат готови за клане толкова бързо, че краката им често не могат да поддържат теглото на телата си, а много от тях страдат от сърдечни пристъпи. Пилетата и пуйките са обществени същества, които обичат да се хранят, да бъдат с другарите си, да се къпят в пясък и да се греят на слънце. Поради тези причини те страдат много, когато са лишени от свободата си и лишени от възможността да проявят естествено поведение, точно както бихме понесли, ако не можехме да направим това, което копнеехме да направим.

Патиците освен това изискват вода, за да задоволят своите нужди, да се поддържат чисти и да не са заразени. Повечето патици се отглеждат без вода и страдат много, поради чувство на неудовлетвореност, причинено от невъзможността им да задоволят естествените си желания.

Животните по-горе не са единствените жертви на нашите хранителни навици. Зайци, елени, гълъби, щрауси … всяко животно, от което се възползваме, е жертва. Поради простата причина, че харесваме вкуса на плътта им или продуктите на техните тела.

Какво мислят ДАРВИН и останалите учени?

Според Чарлс Дарвин: „Класификацията на формите и функциите на органите категорично показва, че нормалната храна на човека е растителната, подобна на тази на човекоподобните маймуни, че нашите кучешки зъби са по-неразвити от техните, и че не ние отредено да влизаме в съревнование с дивите зверове или месоядните животни.“

Хипократ – най-великият лекар на Античността, наричан още „баща на медицината“ и смятан за една от най-значимите фигури в областта на медицината. С името му се свързва Хипократовата клетва. Ето какво казва: „Нека храната бъде твое лекарство и лекарството твоя храна.“ Познайте дали се е хранил с животински продукти. Не.

Томас Хъксли, зоолог, биолог и създател на думата агностик, казва, че: „Човекът се е появил преди огъня и брадвата. Такаче не е можел да бъде всеяден“.

Жорж Кювие основател на стратиграфията и сравнителната анатомия казва: „Сравнителната анатомия ни учи, че по всичко човекът прилича на ПЛОДОЯДНИТЕ ЖИВОТНИ и по нищо на месоядните животни. Единствено като замаскирва мъртвата плът, за да стане по-крехка чрез кулинарни приготовления, тя може да се сдъвчи и смели от човека, когото гледката на сурови и кървящи меса и вътрешности предизвиква ужас и отвращение.“


Ричард Оуен, английски биолог, специалист по сравнителна анатомия и палеонтолог, твърди: „Човекоподобните маймуни си набавят храната от плодове, зърна и други растителни хранителни вещества и точната аналогия между устройството на тези животни и това на човека доказва ясно неговото естествено плодоядсто.“

Леонардо да Винчи: „Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст и ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.“

Алберт Айнщайн: „Нищо не ще подобри повече човешкото здраве и увеличи шансовете за съхраняване на живота на Земята, както възприемането на вегетарианството за начин на хранене.“ /По негово време разбирането за вегетарианство е било пълна растителна диета (без яйца, мляко, производните им продукти или пчелни). Съвременното разбиране за вегетарианство започва да налага „Британското Вегетарианско Общество“ едва през 19век, като дефинира различни видове вегетарианство, един от които изключва само месо. Да видим какво пише в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, който излиза почти по времето, когато се заражда движението на вегетарианците. Авторитетната за времето си енциклопедия, определя привържениците на новата тогава и модерна философия, като “последователи на философско движение, които признават за естествена храна на човека само продукти от растителен произход”. И само това. Точка./

Никола Тесла: „Как да се осигури добра и изобилна храна за човечеството е въпрос от първостепенна важност днес. Принципно казано, срещу отглеждането на едър рогат добитък, като средство за осигуряване на храна, може с право да се възразява. Със сигурност е за предпочитане да се отглеждат зеленчуци и мисля, че в такъв случай вегетарианството е похвално отклонение от установената варварска практика. Това, че сме в състояние да преживяваме само на растителна храна и да вършим работата си дори по-добре, не е теория, а добре демонстриран факт. Много племена и народи, живеещи почти изключително на зеленчуци, са в по-добро физическо здраве и сила. Няма съмнение, че някои растителни храни, като овесената каша, са по-икономически изгодни от месото и го превъзхождат както при физическата, така и при умствената дейност. В допълнение, тази храна натоварва храносмилателните ни органи несъмнено по-малко, а по отношение на това да ни прави по-спокойни и социално адаптивни носи ползи, които е трудно да изчислим. С оглед на изброените факти, трябва да положим всички усилия, за да се спре произволът с жестокото клане на животни, което освен това подрива моралните ни устои.“  /По негово време разбирането за вегетарианство е било пълна растителна диета (без яйца, мляко, производните им продукти или пчелни). Съвременното разбиране за вегетарианство започва да налага „Британското Вегетарианско Общество“ едва през 19век, като дефинира различни видове вегетарианство, един от които изключва само месо. Да видим какво пише в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, който излиза почти по времето, когато се заражда движението на вегетарианците. Авторитетната за времето си енциклопедия, определя привържениците на новата тогава и модерна философия, като “последователи на философско движение, които признават за естествена храна на човека само продукти от растителен произход”. И само това. Точка./

Томас Едисон: „Ненасилието води до най-висша етика, която е целта на всяка еволюция. Докато не престанем да нараняваме всички живи същества, ние все още ще сме диваци.“ … „Аз съм вегетарианец и не пия, за да използвам по-добре мозъка си.“ /По негово време разбирането за вегетарианство е било пълна растителна диета (без яйца, мляко, производните им продукти или пчелни). Съвременното разбиране за вегетарианство започва да налага „Британското Вегетарианско Общество“ едва през 19век, като дефинира различни видове вегетарианство, един от които изключва само месо. Да видим какво пише в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, който излиза почти по времето, когато се заражда движението на вегетарианците. Авторитетната за времето си енциклопедия, определя привържениците на новата тогава и модерна философия, като “последователи на философско движение, които признават за естествена храна на човека само продукти от растителен произход”. И само това. Точка./

Алберт Швайцер „Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.“

Бенджамин Франклин:
„Отказът ми да консумирам месо е извор на известни неудобства за мен и често съм обект на укори за тази ми странност, но с по-леката си трапеза направих най-големия свой напредък към един по-бистър ум и по-голяма възприемчивост.“

„Храненето с животинка плът е с нищо непровокирано убийство.“

Волтер: „Със сигурност това кръвопролитие в кланиците и нашите кухни вече не се възприема като зло, даже обратното, ние гледаме на тези жестоки действия, които често имат морално застрашаващ ефект, като благословия от Бог и му благодарим в молитвите си за нашите кръвожадни действия. Но има ли нещо по-ужасно от това постоянно да се храним с плътта на заклани животни?“

Шопенхауер: „Светът не е завод и животните не са продукт за лично ползване. Не съжаление, а справедливост е това, което им дължим!“

Имануел Кант:
„Ако човек не иска да потъпче своите хуманни чувства, той трябва да проявява доброта към животните, понеже този, който е жесток към тях, става такъв и в отношенията си с хората. Ние може да съдим за сърцето на човека според отношението му към животните.“

„Жестокостта към животните е в противоречие с моралното задължение на човек към самия себе си, защото тя умъртвява в него чувството на съчувствие за техните страдания, и по този начин естествената склонност, която е много полезна за морала по отношение на другите човешки същества е отслабена.“

Сенека:
„Растителните храни са достатъчна храна за стомаха, в който сега ние натъпкваме скъпи същества.“
„Категорично реших да не консумирам плът на умъртвено животно и накрая на първата година въздържанието ми се превърна не само в навик, а и в приятно занимание.“

Питагор:
„Всичко, което човек причинява на животните се връща отново към него. Този, който пререже гърлото на крава с нож и остане глух за мученето й от страх; този, който може да заколи хладнокръвно крещящо яре и да изяде птицата, която сам е хранил – колко далеч е от престъплението?“

„Земята щедро предоставя изобилие от храна, за която не е нужно насилие – храна, свободна от убийства и кръв.“


„Докато хората колят животни, те ще се убиват един друг. Наистина, този който сее семето на убийство и болка, не може да пожъне радост и любов.“

„Как можем с месо и кръв на твари и нам подобни алчното си тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжените щедро с даровете на благодатната земя страстно, с жестоки зъби да късаме раздрани трупове като люти диви зверове? …Човек, който, слушайки жалкия предсмъртен рев, коли невинно теле, който убива агнето, ревящо като дете, който птицата небесна бие за забава или за да яде, той не трудно ще се реши и човек да погуби. На този жесток обичай само човекоядството прилича.“

Плутарх
„Вие ме питате поради каква причина се е въздържал Питагор от употребата на месо. Аз от своя страна се  питам какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е решил да оскверни устата си с кръв и е позволил на устните си да се докоснат до плътта на убитото същество; който е наредил на своята трапеза обезобразените форми на мъртвите тела и е поискал да има за всекидневна храна това, което преди малко е било същество, надарено с движение, чувство и глас. Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо. Как човешкият поглед може да издържи да гледа клането на животно, при което вътрешностите се изкормват, а крайниците се отделят от тялото? Как може носът да вдишва вонята? Как езикът не се отвращава, когато влезе в допир със сокове и серум от мъртва плът? Защо не ядем вълци и лъвове, които застрашават живота ни, а убиваме безобидни, покорни създания, които не могат да ни сторят никакво зло? Заради парче плът ние ги лишаваме от слънце, светлина и живот, на които те имат същото право, както и ние. Ако сте толкова сигурни, че животните са предназначени за ваша храна, тогава сами убийте това животно, чиято плът искате да изядете. Но го убийте с голи ръце и със зъби, а не с тояга, сатър или брадва!“

„Най-често се разстройва храносмилателният орган след месна храна, защото тя скоро го затлачва и оставя лоши последици. За човека ще бъде най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много предмети, които ни служат не само за храна, но и за наслада. Но човек от алчност се нахвърля върху всичко, за да задоволи прищявките на своя апетит, опитва всичко, вкусва всичко и сякаш, търсейки това, което трябва да е за него, става едно всеядно животно. Той употребява месо не защото има нужда или необходимост, а от сластолюбие и пресищане, понеже вижда, че му се дава да прави свободен избор между тревите и плодовете, чието изобилие е неизчерпаемо. Той търси и намира нечиста и неудобна храна, която се доставя с цената на убиването на живи същества. И по такъв начин излиза по-жесток от най-кръвожадните диви зверове. Кръвта и месото на убитото животно могат да нахранят ястреба, вълка и змията, но за хората те са излишни храни.“

Вие ме питате на какво основание се е въздържал Питагор от употребяването месото на животните. Аз пък от моя страна се чудя какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е решил да оскверни устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месото на убитото същество; който е наредил на своята трапеза обезобразените форми на мъртвите тела и е поискал да има за всекидневна храна това, което преди малко е било същество, надарено с движение, чувство и глас.“

„Защо хулите земята, че уж тя не е в състояние да ви нахрани и напои?“

„Вие наричате хищни и жестоки лъвовете, тигрите и змиите, когато сами вие никак не им отстъпвате по варварство. И все пак за тях убийството е едничкото средство да съществуват, а за вас то е излишен разкош и престъпление. Всъщност ние не убиваме и не ядем лъвовете и вълците, което ние бихме сторили за самозащита, а напротив, оставяме ги спокойни, а преследваме и убиваме невинните, домашните, безпомощните същества, които са лишени от оръдие за самозащита. Горко на нашето дивашко човечество! Страшно е да се видят трапезите на богатите, заобиколени от тези, които простират върху тях убитите тела – касапите и готвачите. А още по-страшна гледка представлява същата трапеза подир пира, защото оголените мощи са по-грозни, след като бъдат оглозгани.“

„Ако въпреки всичко, вие все още твърдите, че природата ви е предназначила за такава храна, тогава убивайте поне сами това, което вие искате да изядете, но вършете това само с вашите природни оръдия, без да употребявате нито ножа на месаря, нито брадва, нито сопа. И така, както вълците, лъвовете и мечките убиват сами всичко, с което те се хранят, така и вие убивайте кравата или вола, като ги захапвате с вашите челюсти, като гризете свинята с вашите зъби, като се хвърляте върху заека или овцата и ги разкъсвате на парчета, без да търсите време и място. Като извършите сами всичко това, тогава седнете на вашата трапеза. Но ако вие чакате някое живо и мислещо същество да бъде лишено от живот от други хора, и ако на вас самите е противно да изтръгнете сърцето на своята жертва и да пролеете нейната кръв, то защо вие, питам ви аз, в разрез с природата, се храните със същества, надарени със съзнателен живот? Нещо повече: даже след като са убити вашите жертви, вие не ще ги ядете в тоя вид, в какъвто са доставени от кланицата. Вие ги варите, печете и съвършено ги изменявате с огън и подправки. Вие напълно видоизменяте убитото животно, като употребявате десетки хиляди миризливи треви и зеленчуци, за да излъжете по тоя начин вашия естествен вкус и да го приготвите да приеме неестествената храна.“

„Човешкото тяло по никакъв начин не прилича на онези, които са родени за разкъсване; Няма никакъв клюн на хищник, няма остри нокти, няма груби и тежки зъби, няма такава сила на стомаха или топлина на храносмилането, колкото може да бъде достатъчна, за да се преобразува или обработи такава тежка и месеста храна.“

Платон: „Боговете създадоха определени видове организми, да напълнят телата ни; Това са дърветата, растенията и семената.“

Сократ:
„Не говори за любов и мир, когато имаш мъртво животно в чинията си.“
„Дали този навик да ядем животни, не изисква да колим животни, които познаваме като индивиди, и в чиито очи можем да се вгледаме и да видим собственото си отражение, само няколко часа преди храненето си?“ Сократ описва защо смята употребата на месо за начало на много нещастия за хората и цялото общество. Той смята, че войните и болестите са далечно, но действително последствие на месоядството. (От прощалния диалог на Платон “Републиката”.)

Устроени ли сме да се храним с месо?

Противоестествено ли е да се яде месо? За хората е противоестествено, защото нашето устройство е на плодоядни растителноядни животни. Не сме всеядни, както много се опитват да ни изкарат. Всеядните имат нужда от много повече от 8 часа сън и не виждат в пълна цветова гама, а растителноядните можем. Всеядните имат долна челюст закрепена за горна, при растителноядните е обратно: горна в/у долна. Челюстният ъгъл на растителноядните е разширен, за разлика от всеядните. Кучешки зъби имат почти всички животни, дори и растителноядните, но нашите са много по-малки, затъпени и къси в сравнение с всеядните, които имат дълги и остри. Вижте зъбите на мечките, повечето от тях са всеядни.Химичният състав на слюнчестите ни жлези е алкален, докато при всеядните е кисел. Дължината на тънките ни черва е 9 пъти по дължината на тялото (както при плодоядните животни), докато при всеядните са едва 3 пъти по дължината на тялото. При тревопасните е 20пъти, но размерът на нашите идеално пасва на размера на плодоядни: 9 пъти. Химичният състав на дебелото ни черво е киселинен, при всеядните е алкален. Дебелото ни черво е дълго, докато при всеядните е късо. Всеядните също така метаболизират много ефективно LDL холестерола, докато ние, както всички плодоядни, можем да метаболизираме само фитостероли. Всички хищници и всеядни притежават специален ензим за усвояване на LDL холестерола, който растителноядните не притежават. Познайте, човека също няма такъв ензим, затова LDL холестерола се натрупва по кръвоносните му съдове. Киселинността на стомаха на всеядните е по-малко или равно на pH 1 с храната в стомаха, при всички растителноядни е от pH4 до 5 с храната. Това не значи, че сме преживни тревопасни, просто че за нашия вид идеaлната храна е плодовете. Плодоядните храносмиламе много повече време от всеядните и много по-малко от тревопасните. Имаме абсолютно съвпадение на организма спрямо плодоядните животни.

Вредно ли е за здравето месото?

Хората които се хранят само с животински продукти (като ескимосите) имат най-малка продължителност на живота, средно живеят до 40-45години. Много хора вярват, че сме еволюирали благодарение на месото, но същите не знаят, че мозъка ни се храни само с глюкоза. И както вече казахме: Ние за разлика от всеядни и хищници нямаме ензим с който да усвояваме LDL холестерола и той ни запушва кръвоносните съдове. В резултат се получават редица неприятности от проблеми с ерекцията до инфаркт. По-възрастните почитатели на мръвката, често заболяват от Подагра.

Най-големите доктори на съвремиието ни казват, че животинските продукти са вредни – Др. Майкъл Грегър, Д-р Ким Алън Уилямс (президент на американския колеж по кардиология и чикагския университет по кардиология), Д-р Кемпбъл, Д-р Нийл Бърнард, Д-р Майкъл Клапър, Д-р Колдуел Есълстън, Д-р Джон Мадъгъл, Д-р Джоел Фърман и т.н.

Пристрастени ли сме към месото?

В месото се съдържа хипоксантин.  Той е стимулант на централната нервна система и организмът се пристрастява към него. Затова, когато не ядем по-дълго време месо, изпадаме в абстиненция.

Екологична катастрофа

Животновъдната индустрия е НАЙ-отговорна за замърсяването на планетата, замърсява водните ресурси (еутрофикация), 80% от изсечените гори се изсичат заради земеделие.(информация на United Nations Framework Convention on Climate Change (UNFCCC), Масовото животновъдство е източник на азотен оксид и серен диоксид. Метана който отделят животните от фермите е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРИЧИНИТЕЛ НА ИЗТЪНЯВАНЕТО НА ОЗОНА И РЕСПЕКТИВНО ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ!! Метана е от 20 до 200 пъти по-вреден от въглеродния двуокис! ЖИВОТНОВЪДНАТА ИНДУСТРИЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ РАЗРУШИТЕЛ НА ПЛАНЕТАТА, не колите, не тецовете, не нефтодобива, не шистовия газ, не атомните централи и т.н. А ЖИВОТНОВЪДНАТА ИНДУСТРИЯ!!! ТЯ е най-големия причинител на озонова дупка.

Решението: веганизъм

Факт е, че животните за месо се убиват директно. Но тези които се отглеждат за експлоатация също свършват с нож – да сте чували да ги погребват? Всички експлоатирани животни за мляко, вълна, яйца, пух, перушина, транспорт и така нататък, рано или късно свършват с нож. Когато спонсорираме експлоатацията им, ние плащаме и за смъртта им. Нашето потребление ни прави частично отговорни за финала, който ще последва след като станат негодни за експлоатация.

източник - http://www.svoizbor.com/2011/11/why_i-dont-eat-meat/

източник - http://www.bvu.bg/meat