– Блажени кротките, защото те ще наследят земята. – Защо кроткият ще наследи земята? Защото само на кроткия може да дадеш нещо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. […]

– Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. – С други думи казано: Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Любовта в нейната слава и величие. Който не е чистосърдечен, той не може да види Любовта. Щом не вижда Любовта, той ходи в тъмнина и всякога се спъва. Съвременните хора се спъват, защото не виждат Любовта. […]

– Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. – Кой е нищ духом? Който не влага духа си в земни работи. Не впрягай духа си в земни работи подобно на земеделеца, който впряга вола в колата си и го кара да оре. […] Нищият духом не иска нищо от материалния свят, и затова е свободен от неговите връзки.

Може ли да се живее без материални блага? Щом живее на земята, човек се нуждае от материални блага, но не трябва да се свързва с тях. Кой е занесъл някакво материално благо със себе си на онзи свят? Никой нищо не е занесъл. Даже косъм не можете да занесете на онзи свят. […]

Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: слънцето, въздухът, водите, камъните. Ще кажете, че те не са живи, нищо не разбират. Който мисли така, той се намира в илюзиите на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите в това, трябва да минете през илюзиите, да видите, че те нямат това съдържание, което влагате в тях.

Докато дойде до мъдростта на живота, до истинската светлина, детето трябва да мине през няколко училища. То постъпва първо в основното училище, дето учителите му откриват буквите, после го учат да срича, да образува цели думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смята, детето влиза в прогимназията, после в гимназията и най-после в университет. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживява за човека, и той гледа на нея като на нещо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другите хора.

Който не знае азбуката, не може да пише. Който не знае думите, не може да говори. Който не разбира законите на живота, няма правилно отношение към нещата, не може да решава задачите си.

Като не разбират законите на живота и не знаят какви връзки и отношения съществуват между душите, мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Те не подозират, че всички разумни същества ги обичат. Няма разумно същество в света, което да не ви обича. Всеки момент те ви донасят някакъв подарък, турят го тихо пред вас и незабелязано си отиват.

Човек трябва да бъде буден, да приеме подаръците на Любовта навреме. Увлече ли се някъде, веднага ще дойдат около него ненапреднали същества, които ще вземат подаръците за себе си. Като знаете това, бъдете будни, да се освободите от неразумните същества около вас, да получите подаръците на Любовта и правилно да ги използвате. Как ще се освободите от тези същества? Като ги приспите. Щом заспят, вие сте свободни и лесно ще се справите с благата, които ви се дават. Като се събудят, вие можете да им дадете каквото искате.

Коя е причината, дето човек усеща някога сърцето си празно, като че нищо няма? – Мравките, които всичко изяждат, и мишките, които всичко изгризват. Те се интересуват от външни неща и ги нападат. Ако искате да знаете, дали даден човек има такива същества в себе си, вижте го накъде гледа като говорите с него. Ако поглежда надясно и наляво, той търси да намери нещо за ядене, както и начин по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тези същества са го нападнали. Той говори, но от време на време пресича мисълта си.

Обаче, каквото и да виждате в събеседника си, трябва да мълчите, както мълчат камъните, които присъстват заедно с вас. И те слушат, но мълчат.

Около вас има много слушатели – камъните, вятърът, слънцето и др. Най-малко 12 000 слушатели има тук. Да имате толкова слушатели, това значи да присъствате на най-големия събор в света. Обаче, те могат да се съберат в един лешник, но могат да заемат и цялото пространство. Същото можем да кажем и за човека. И той е малък и голям. Като дух може да заеме голямо пространство, като човек дошъл на земята в плът, той може да се смали. Като се фотографира, човек става малък, едва се вижда.

И тъй, човек живее в пространството като дух, и на земята – като плът. И в двата случая той е потопен в Любовта на светлите, разумни същества. Етерът, както и висшите светове, са населени със същества, които имат известно отношение към нас. Каквото е отношението на въздуха към водата, по гъстота, такова е отношението на етера към въздуха. Има среди, по-редки и от етера. По отношение на тях, етерът е гъста, плътна маса. Светлината се плъзга по повръхнината му като по плоскост.

Коя е причината за слизането на светлината към земята? Някакво напрежение или импулс. Както сгъстеният въздух се стреми да се разшири и да заеме голямо пространство, така и светлата ангелска мисъл се стреми да се разшири, да заеме голям обем и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъл като светлина и я използваме. Светлината, която получаваме, не е нищо друго, освен подарък от Любовта.

Значи, човек се крепи и живее благодарение на Любовта на разумния свят. Който не разбира проявите на Любовта, той изпада в големи противоречия. Той търси човек да го обича, и като намери такъв, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва Любовта.

Не мислете, че ако някой обича и вас, и други, ще изгубите неговата Любов. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата Любов. Ако две къщи са обърнати на изток, имат еднакво число големи прозорци, те ще се огряват еднакво от слънцето, т. е. ще приемат едно и също количество светлина. Същото се отнася и за Любовта.

Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат повече, защото се отворил повече за светлината и за Любовта, и приема повече. Друг се затворил, затова получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност, Бог обича еднакво и двамата. Ако се отворят еднакво, ще получат еднакво.

Освободете се от заблуждението да мислите, че Бог, като обича всички същества, намалява Любовта си към вас. Любовта на Бога или на което и да е същество към вас е специфична. Когото и да възлюби освен вас, колкото и да го обича, никой не може да отнеме Любовта Му към вас – тя е ваша и специфична.

Правилно е, като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на Любовта към едного или към всички. Любовта е единна и неделима. Единственото нещо, което не се дели, е Любовта. Любовта на всеки човек, на всяко живо същество е и твоя Любов. Любовта има еднакво отношение, както към едного, така и към всички. […]

Коя е причината за страданията в човешкия живот? Желанието на хората да делят Любовта. Каквито усилия да правите, Любовта остава единна и неделима. Който се опитва да я дели, той сам се излага на страдания и противоречия.

Следователно, Любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима.

Който не разбира Любовта, влага в нея качества съвършено различни на нейното естество. Те играят роля на утайки, които тя туря на работа и, в края на краищата, от тях излиза нещо ценно. Любовта носи и безлюбието в себе си и го туря на работа. […]

Мнозина се запитват, защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено – докато се противи на Любовта, на Бога, човек е изложен на страдания. След това, той приписва на Любовта качества, каквито тя не притежава. Много качества има Любовта, но във всичките си прояви тя остава единна и неделима. Безбройни са проявите на Любовта, разнообразни са формите, чрез които тя се проявява, но зад всичко това стои единната и неделима Божия Любов.

Земеделецът може да посади житното зърно по различни начини, но резултатът ще бъде един и същ – житното зърно ще израсте и ще даде плод. Каквито и да са проявите на Любовта, те са еднакво ценни. Едни от тях дават веднага плод, а други – след повече или по-малко време. […]

(Единното и неделимото, РБ, 22 юни 1942 г.)