Срещу някои заблуди в Спорта  и Спорт ТОТО

Заблуда № 1: В ТОТО 1 печалбите са по-малки, отколкото при конкуренцията. Щом като е така, защо конкуренцията не публикува всеки тираж своя баланс "приходи - разходи" ("постъпления - печалби")? Сравнението би било в нейна полза. Вместо да публикува този баланс обаче, конкуренцията предпочита да публикува на първа страница съобщения за изолирани случаи на единични големи печалби. Важни са не частните случаи, а цялата истина, което значи: процентът възвращаемост. Този процент е важен и интересен. Той е едно-единствено число, но конкурентите не го казват. Защо?

Заблуда № 1 е много популярна. Причината е, че когато печалбите в ТОТО 1 са малки, разочарованите са много, а когато печалбите са големи, щастливците са малко. Но при конкуренцията има джакпот, който се взема веднъж на няколко тиража от единични късметлии, които са познали всички резултати без изключение. Там разочарованите би трябвало да са дори много повече. Но не са. Защо? Защото парите за джакпота при конкуренцията се събират предимно от залозите на играчите, които не са играли за джакпота. Но те не знаят това и са щастливи в незнанието си.

Заблуда № 2: Шансът за печалба е по-голям, когато залагащият може да избира между повече срещи. Излиза, че печалбите на залагащите ще бъдат толкова по-големи, колкото повече срещи могат да избират. И когато конкурентните фирми за спортен хазарт им предложат в своите програми всички срещи по света, вероятно залагащите ще разорят фирмите. Ето такива глупости се въртят в главите на тъпаците!

Истината е, че няма връзка (зависимост) между шанса за печалба и броя на срещите, които могат да се избират. Обърнете внимание обаче, че има условия, които ограничават залагащия в неговата измамна "свобода" на избор. Тези ограничаващи условия са: 1) минимален брой срещи в колонка и 2) предварително зададено предимство от един гол ("хенди-кап") в срещи с изявен фаворит. Всичко е пресметнато така, че залагащият винаги да губи.

Заблуда № 3: Конкуренцията дава по-големи възможности за комбиниране. С един фиш при конкуренцията може да се пусне само една колонка (или система). При ТОТО 1 с 13 срещи с един фиш могат да се пуснат шест колонки (или системи). Кое е повече - едно или шест? Да не би конкуренцията да се страхува от масово пускане на фишове с колонки извън официално одобрените от нея системи?

Заблуда № 4: Конкуренцията е по-щедра: тя рекламира себе си в медиите и по спортните площадки, раздава безплатни шарени брошури (с програми), фишовете й са безплатни и в нейните пунктове предават безплатно мачове по телевизията. Всички тези "безплатни екстри" се финансират от залагащите. В икономиката няма безплатни неща. Няма комунизъм. Всичко се заплаща.

Заблуда № 5: Собствениците на фирми за спортни залагания са забогатяли, защото много са давали. Те са забогатяли, защото много са вземали. А са вземали (и вземат) от залагащите.

Заблуда № 6: Касиерите и другите служители във фирмите за спортни залагания, както и спортните коментатори в медиите, също залагат. Това Ви го казват те, нали? Защото са инструктирани да говорят така пред клиентите си. Веднъж Ви лъжат със своите публични прогнози, от които самите те никога не се ръководят, а втори път Ви препоръчват да бъдете запалянко (привърженик, фен) на някой отбор и сляпо да вярвате в силите му. Нещо, които те самите никога не правят.

Те са безпристрастни и това е тяхно задължение според договорите, с които са назначени на работа. В тези тайни договори пише, че те никога няма да залагат на спортни състезания, за да не повлияе това на тяхната "принципност". Но техните заплати и без това са достатъчно големи и те нямат нужда да залагат, за да повишават доходите си допълнително. (Техните заплати пак идват от парите на залагащите.) Накрая на техните работни договори пише, че те се задължават да пазят служебните тайни, които са им станали известни в процеса на работата им. Освен това те се задължават да са лоялни към фирмата, която ги е наела, определен брой години след като я напуснат - без значение по каква причина.

Заблуда № 7: Разигравания на допълнителни печалби като "Втори тото-шанс" (за загубилите фишове в ТОТО 2) не се финансират от залагащите. А от кого се финансират? Всички награди, раздавани "безплатно" и "допълнително", се финансират единствено и само от залагащите.

Заблуда № 8: Индивидите, спечелили големи суми (от джакпот) са случайни хора, които остават анонимни. Спечелилите биват регистрирани с всичките им лични данни. Който трябва да знае кои са, ги знае. Те нямат шанс да бъдат анонимни и щастливи със спечеленото. Но по правило големите късметлии не са случайни хора, а такива, които само използват хазартните игри за узаконяване на доходи, получени по друг начин (дали това е законно - преценете сами).

Заблуда № 9: Топките в ТОТО 2 не могат да бъдат манипулирани. Това е толкова вярно, колкото и че не могат да бъдат манипулирани топките в урните при тегленето на жребии във футбола. Забелязали ли сте как на големи международни първенства и турнири едни и същи отбори често се падат заедно и трябва да играят един срещу друг? Как домакините на световни и европейски финали винаги получават лесни съперници? Как разни такива случайности се повтарят непрекъснато? По същия начин са възможни измами и с топките на ТОТО 2, макар че тях не ги избират с ръка футболни величия, а ги разбърква и подхвърля струя въздух под налягане.

Съвременните технологии позволяват да се прочете номер на автомобил от Космоса. Създадени са "умни бомби", които разпознават целта по нейното (топлинно) излъчване. Беше разкрит човешкият геном (списък с 99% от комбинациите на дезоксирибонуклеиновата киселина, която предава наследствеността). Наистина ли вярвате, че не могат да се изманипулират едни топки в една урна или сфера? Помислете пак. Не е ли възможно участниците в манипулацията да поставят на очите си специални прозрачни лещи, с които да виждат топките в различни цветове от тези, в които ги виждат зрителите? (Спомнете си как полицията маркира с невидими бои парите за залавяне на корумпираните.) Или пък друг трик: може да се боядисат топките с еднаква по цвят и различна по своите магнитни свойства боя. И така нататък, и така нататък - дайте простор на въображението си.

Заблуда № 10: Информацията в центровете за обработка на фишовете (тиражите) е строго секретна и не обслужва никого (ничии лични интереси). Смешна заблуда. Че тя тази информация често излиза в медиите! Например: колко процента от всички възможни комбинации са били пуснати, колко комбинации са били пуснати повече от веднъж, кои числа са пускани най-често и прочие. Като се имат предвид тези статистически данни, става още по-лесно да се изманипулират топките така, че джакпотът да попадне в подходящите ръце или да продължи да се трупа докогато трябва. (Джакпотът е средство за по-лесен контрол над големите печалби, които дават власт. Джакпотът е олигархичен инструмент, който съсредоточава властта в по-малко ръце.)

При залаганията на спортни срещи информацията за направените залози се използва в реално време за динамична промяна на коефицентите преди (и по време) на мачовете. Мачовете, на които може да се залага самостоятелно, най-често завършват така, че загубите на залагащите да са максимални.

Заблуда № 11: Най-корумпирани са низшите (долните) дивизии и аматьорският спорт. Точно обратното е: най-корумпирани са висшите професионални дивизии (ешелони, групи, серии, лиги) на първенствата. Най-уговореният и нагласен мач е финалът на световното първенство по футбол. (С две изключения - и двата пъти Бразилия - победител е винаги отбор от континента-домакин.) В този мач всичко се развива по разписание, сценарият е описан педантично почти по минути и изпълнители.

Заблуда № 12: Непрекъснатото съмнение в честността на спортистите е параноя (болест). А сляпото доверие в тях е простотия. Един футболист, на когото плащат милиони, може да завърти топката така, че да уцели гредата от точката на дузпата или да я вкара във вратата от флагчето за ъглов удар. Той по цял ден само това тренира. В съдружие с други такива като него той може да изиграе на терена каквато постановка (пиеса) му поискат. Съвременният корумпиран спорт е театър, цирк, представление, спектакъл, шоу, забавление. (Самите спортисти и спортни дейци твърдят това!) На спортистите се плаща, за да слушат. Ако не слушат, ще им намерят заместници, който да слушат повече. Желаещи и можещи винаги ще се намерят. (Особено ако става дума за националния отбор. Колкото по-бедна е една спортна федерация, толкова повече са желаещите да станат национали.)

Заблуда № 13: Спортистите и тяхното обкръжение са съвсем обикновени хора. Злите езици говорят, че големите трансферни "удари" и заплати, които се споменават в медиите, остават само на хартия, а реално сумите, които се дават на ръка, са доста по-малки. Говори се, че така се укриват приказни доходи и данъци. В това отношение се оказва, че спортистите и тяхното обкръжение са наистина съвсем обикновени хора, на които нищо човешко не им е чуждо. Интересното е обаче, че броят на осъдените за корупция в спорта е твърде малък. Осъдените се броят на пръстите на едната ръка и са световно известни. Злите езици твърдят, че широкото разгласяване на техните скандални случаи се прави за прикриване на истинския размер на явлението. (За пример може да се даде осъдения за корупция през 90-те години на 20-и век Бернар Тапи - президент на френския футболен клуб "Олимпик" Марсилия - отбор, на който дори му бе отнета европейската шампионска купа. Но Тапи беше и политик, така че е възможно някой да му е направил мръсно по тази линия.)

И така стигнахме до три ключови фрази: медийно внимание, недосегаемост и връзки с политиката. Това са характеристиките на спортните дейци у нас и по света. Няма смисъл да изброявам всички нашенци, които след приключване на активната си спортна дейност активно се заеха с политика. Ще спомена само Йордан Лечков - героят от световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година, който през 2003 година стана кмет на родния си град Сливен. Мимоходом ще спомена и един факт, с който така сме свикнали, че дори не го забелязваме: след новините вечер следва спорт. Новините и спорта си приличат по това, че са медийни явления. А политиците и спортистите си приличат по това, че са от висшето общество. Те не са обикновени хора. Тях ги охранява полицията, те хвърчат в коли със сини лампи. Тях не можеш да ги срещнеш на улицата.

Има и друг класически пример - Иван Славков, който от зет на комунистическия диктатор Тодор Живков и шеф на телевизията стана председател на Българския олимпийски комитет, член на Международния олимпийски комитет (МОК) и президент на Българския футболен съюз (веднага след САЩ'94, когато там имаше още пари за грабене). Той започна от водната топка като млад спортист. Членството му в МОК бе "замразено" поради подозрения в корупция през август 2004 година. Злите езици говорят, че за неговото място се готвел принц Кирил Сакскобургготски (баща му Симеон II бе министър-председател на България от 2001 до 2005 година). Така че спортистите и тяхното обкръжение съвсем не са обикновени хора. Те са богоизбрани свръхчовеци.

Говори се, че членовете на МОК са недосегаеми. Над тях нямало земна власт. Не случайно желаещите да влязат в МОК политици са толкова много и така напористи. Да не говорим за световните допинг-скандали, бизнеса на големите фармацефтични фирми и клонирането на шампиони, че става страшно. Всеки ден по пътищата на България загиват средно по трима души, за които никой вестник не пише и никоя електронна медия не съобщава. Те са статистика в ежедневната война. Не се знае кой ще бъде следващият премазан. Вижте как шофират спортистите, съдиите и спортните дейци, които обикновено работят или са работили в системата на полицията или армията. (Не случайно двата най-големи български спортни клуба - "Левски" и "ЦСКА" - са отбори на тези две силови ведомства.) Вижте ги как се държат, когато блъснат някой (случаен) минувач или друга кола.

Спортните запалянковци са същите като тях и се намират под техния контрол. (Вижте какво е нивото на насилието в и около спортните площадки. Да не мислите, че достъпът до спортните съоръжения на големи състезания с изключителна медийна показност е свободен? При големите мероприятия на трибуните се осигурява числов превес на благонадеждни "зрители", които по някакъв начин участват в разни организации. Често те са авангардът в масовите политически и други безредици и в сблъсъците по улиците.)

Бивши спортисти типично започват бизнес със заведения за обществено хранене. Или строят хотели (в курортите или край големите градове) - занимание, над което недоверчивото обществено мнение е хвърлило сянката на подозрението, че има нещо общо с прането на пари. Или купуват или изграждат вериги от бензиностанции. Това са все доходни начинания. На обикновените простосмъртни не им стига смелостта дори да помислят за бизнес с бензин. Защо ли?

Така че внимавайте, когато се доближавате до лъскав хотел, ядете в изискано заведение или пълните резервоара на трошката си. Пазете се не само когато пресичате улицата, но и когато пускате Вашите фишове. Внимавайте с кого общувате. Да не се окаже, че Вашият симпатичният събеседник е таен агент-провокатор, който донася за Вас където трябва? Хората са продажни, а фирмите за спортни залози са богати. Какво знаете за обстоятелствата, при които е загинал футболистът Георги Аспарухов-Гунди, легендата на "Левски"? Не си ли спомняте животът на колко известни спортисти напоследък приключи неочаквано рано при не съвсем изяснени обстоятелства? Защо им трябваше на тези звезди от миналото да се заяждат с големите фармацефтични (и козметични) компании? Те не знаеха ли, че който произвежда допинга, контролира и синтетичните наркотици? (През 2004 година световно известният италиански колоездач Марко Пантани-Пирата бил намерен мъртъв на 35-годишна възраст, скоро след прекратяване на активната му състезателна дейност. Била тиражирана версията, че е богат плейбой, който се самоубил със свръхдоза наркотици поради "лични проблеми" - жени и прочие. Но той имал съдебни спорове с големи международни фирми във връзка с обвинения, че използвал допинг, заради което прекратил своята кариера.)

Не участвайте в нелегални залагания. От такива авантюри непременно ще загубите. Знаете ли кой е построил хазартния комплекс "Фламинго" в Лас Вегас (САЩ) през 1946 година? И как е завършил живота му? И кой е заповядал този завършек? Какво друго значение има думата "Синдикат" на английски? И как се превежда "Компанията" от професионален американски жаргон? Ето това са хората, които ръководят хазартния бизнес и така действат те. Те са близо до върха, но не са на него, а малко под него. Спортистите са само техни пионки, при това не особено интелигентни. Парите от хазарта се връщат в спорта. (Кой би инвестирал в някаква дейност, ако няма възвращаемост?) Спортът, хазартът, политиката и медиите са скачени съдове за преливане на финанси, от които редовите залагащи не виждат почти нищо. През юни 2003 година губернаторът на руската област Чукотка и едър бизнесмен Роман Абрамович купи елитния лондонски футболен клуб "Челси" и през 2005 година е на път да го направи шампион на Англия за втори път в дългата му история. С чии пари?

Заблуда № 14: В края на краищата честните хора ще победят. Честни хора ли? Че къде са те? Защо никакви не се виждат? Всички са в блатото. Всички мълчат. Ако се разприказва някой, ще пострадат мнозина, на първо място самият той. Отнетите точки, лишаването от домакинство, глобите, играта пред затворени стадиони и празни трибуни са нищо в сравнение с невероятните приходи от спорта. Жълти и червени картони, наказани и контузени играчи ли? Дори изпращането в по-долна дивизия не е никакъв проблем! Някой футболен отбор да е фалирал? Такова чудо не се помни! Само вървят приказки и слухове, които после се оказва, че не съдържат нищо вярно.

Вижте демонстративното раздаване на големи кюлчета злато в състезанията по лека атлетика! (Това се нарича "джакпот", защото наградата се дава на победителя в няколко старта през сезона.) В същото време обикновените простосмъртни, спечелили случайно джакпот от залагания на хазартни игри, биват принуждавани да правят големи дарения за благотворителност, иначе не ги чака нищо добро. Щастливи са тези, които се отърват само с психически тормоз. А богатите, които са направили състояние от спорта, се перчат с любов към изкуството и културата. Те купуват картини и антики с практическата цел да укриват доходи от разминаването между фактурирана и действителна стойност.

Заблуда № 15: Но за да играя ТОТО 1 с 13 срещи, ми трябва време за мислене, а аз го нямам - на работа съм! Няма какво да му мислите - играйте ТОТО 1 както играете ТОТО 2, и пак ще печелите повече, отколкото в другите игри! Вие въобще пускал ли сте някога ТОТО 1 с 13 срещи? Опитайте веднъж, няма да Ви се случи нищо лошо!

Заблуда № 16: Има свобода на словото. Никой не се интересува от този сайт в Интернет. Вие сте голям щастливец, че изобщо четете този сайт. Аз на Ваше място бих го копирал незабавно на компютъра си, защото не се знае докога ще го търпят цензорите в Мрежата.