ЗАЩО НЕ ВИ ДОСТИГА ЕНЕРГИЯ

Енергията е навсякъде, тя вибрира в пространството като невидима тъкан, която обгръща света и прониква във всичко живо. Тя се движи през светлината, през въздуха, през самото мълчание между два удара на сърцето. И въпреки това толкова много хора се чувстват празни, изтощени, откъснати от потока, сякаш стоят до извор, но не могат да отпият. Причината никога не е в липсата на енергия. Причината е в липсата на проводимост. Човешкото поле е сложна система от канали, които трябва да бъдат отворени, чисти и подредени, за да може потокът да преминава свободно. Когато тези канали се затлачват, когато се изпълват със стари страхове, напрежение и вътрешни конфликти, енергията не може да се движи. Тя се блъска в стените на собствените ни блокажи и се разпада на фрагменти, които не достигат до съзнанието.

Първата причина за недостига на енергия е тежестта на собствените проблеми. Когато човек носи тревоги, които не изговаря, когато потиска емоции, които не признава, когато се опитва да бъде силен, докато вътрешно се разпада, енергията започва да се сгъстява и застива. Всяка чакра, която участва в този процес, се превръща в затворена врата. Коренната чакра се свива от страхове за бъдещето. Сакралната се затваря от вина и срам. Слънчевият сплит се стяга от непризнат гняв. Сърдечната се втвърдява от болка. Гърлената се задушава от неизказани думи. Третото око се замъглява от съмнения. Коронната се отдръпва от света. И когато тези врати се затворят, потокът спира. Човекът започва да живее на остатъци, на трохи от собствената си сила.

Втората причина е прекаленото отъждествяване с материалния свят. Когато човек вярва, че е само тяло, само роля, само личност, той се откъсва от по-фините нива на съществуване. Тогава енергията се свежда до най-плътните си форми — храна, вода, разговори, ежедневни стимули. Това е енергия, която поддържа тялото, но не и духа. Тя е достатъчна за оцеляване, но не и за разширяване. Липсва вертикалният поток, липсва връзката с по-високите нива. Човекът се превръща в затворена система, която се изтощава по-бързо, отколкото се възстановява.

Третата причина е проникването на нискочестотни влияния, които в художествените традиции често се описват като енергийни паразити — метафорични сенки, които се впиват в човешкото поле и започват да консумират това, което човек успява да събере. Те се появяват там, където има слабост, там, където има незараснали рани. Те се хранят с хаос, с тревога, с емоции, които човек не успява да преработи. И когато тези вътрешни сенки се активират, енергията изтича като вода през пукнатина. Човекът усеща умора, която няма физическо обяснение, тежест, която не идва от тялото, а от нещо, което се е впило в него като студена ръка.

Четвъртата причина е старото съзнание. Много хора живеят според програми, които са наследили — страхове, модели на поведение, реакции, които някога са били необходими за оцеляване, но днес само пречат. Старите програми са като тежки вериги, които държат човека в ниските нива на възприятие. Когато съзнанието е заето с тревоги, с контрол, с непрекъснато напрежение, то няма място за нови импулси, за по-фини енергии. Потокът се блъска в стената на старите убеждения и се разпада. Човекът се чувства претоварен, но не разбира, че тежестта идва отвътре, от собствените му мисловни структури.

Петата причина е несъответствието между вътрешния и външния процес. Светът се променя, енергиите се ускоряват, възприятието се разширява. Много хора усещат това като натиск, като напрежение, като странно вътрешно разместване. Светлинният поток, в художествен смисъл, символизира нови нива на осъзнатост, които се опитват да се проявят в човешкото поле. Той активира сакралните жлези на мозъка — метафора за интуицията, вътрешното знание, способността да се вижда отвъд очевидното. Но ако човек е затворен, ако е в страх, ако е в съпротива, този поток не може да се прояви. Той се блъска в стените на вътрешния хаос и се разпада, оставяйки човека още по-уморен.

Трансформацията е дълъг процес. Тя не идва с рязък пробив, а с постепенно разтваряне на старото. Трансмутацията е вътрешно пренареждане, което изисква търпение, мекота, приемане. Когато човек разбере какво се случва вътре в него, когато започне да наблюдава процеса, вместо да се бори с него, тогава напрежението намалява. Стресът отслабва. Каналите се отварят. Енергията започва да преминава по-лесно. Човекът става по-прозрачен, по-проводим, по-спокоен.

Енергията никога не е липсвала. Липсвала е само способността да бъде приета. И когато човек започне да се връща към себе си, когато започне да разтваря блокажите, когато започне да освобождава старите програми, тогава потокът се връща. Той не идва отвън. Той се пробужда отвътре. И когато това се случи, човекът разбира, че никога не е бил отделен от източника. Просто е бил затворен за него.