Как Рокфелер елиминираха естествената медицина и създадоха съвременната фармацевтична индустрия

В обществените представи често се разказва история за това как в началото на двадесети век се оформя нов модел на медицина, който постепенно измества традиционните лечебни практики и поставя основите на фармацевтичната индустрия, каквато я познаваме днес, и в центъра на този разказ стои фигурата на Джон Д Рокфелер, човекът който натрупва огромно богатство чрез петролната индустрия и който според много хора вижда възможност да разшири влиянието си далеч отвъд енергетиката, като насочи вниманието си към медицината, образованието и научните институции, защото в този период науката започва да открива, че от петрола могат да се произвеждат химикали, синтетични материали и вещества, които да бъдат използвани като основа за лекарства, и това съвпада с момент, в който естествената медицина все още е широко разпространена, а много лекари практикуват хомеопатия, билколечение и холистични методи, наследени от европейски и местни традиции, което създава усещане за конкуренция между два различни модела на лечение, единият основан на природни средства, а другият на синтетични вещества, които могат да бъдат патентовани и продавани.

В този разказ се твърди, че за да се наложи новата индустрия, старите практики трябва да бъдат изтласкани, и това според обществените представи се случва чрез серия от реформи, финансирани от фондации, свързвани с Рокфелер и Карнеги, които започват да инвестират в модернизацията на медицинското образование, като изпращат инспектори да оценяват училищата и да препоръчват кои да останат и кои да бъдат закрити, и така се появява докладът на Флекснър, който става символ на промяната, защото след него много учебни заведения, практикуващи холистични методи, губят финансиране, а други са затворени, което води до усещането, че естествената медицина е била изтласкана не чрез научен спор, а чрез институционален натиск, и това впечатление се засилва от факта, че в следващите десетилетия фармацевтичната индустрия се разраства, а медицината започва да се фокусира върху лечение на симптоми чрез медикаменти, вместо върху причините за заболяванията.

Така се оформя идеята, че системата е изградена така, че да създава постоянни пациенти, а не здрави хора, защото лекарствата се превръщат в основен инструмент, докато храненето, билките и природните методи остават в периферията, и това поражда усещане за загубено знание, което някога е било достъпно и уважавано, но постепенно е било изместено от модел, който поставя акцент върху синтетичните вещества, лабораторните формули и патентите, и така се ражда разказът, че съвременната медицина е продукт на икономически интереси, а не само на научен прогрес, което кара много хора да търсят алтернативи, да се обръщат към холистични лечители и да вярват, че съществуват естествени методи, които могат да помогнат, но не получават признание, защото не носят печалба.

Тази представа се подсилва от истории за личности, които според обществените разкази са постигнали успех в лечението на тежки заболявания чрез природни методи, но са били игнорирани или критикувани от официалните институции, което създава усещане за конфликт между два свята, единият ориентиран към природата и цялостното здраве, а другият към индустриалното производство и контролираното лечение, и така този разказ продължава да живее, защото много хора усещат, че системата е прекалено зависима от лекарства, прекалено скъпа и прекалено сложна, за да бъде прозрачна, и това поражда желание да се върнат към знания, които според тях са били пренебрегнати, защото здравето не трябва да бъде продукт, а естествено състояние, което може да се поддържа чрез разбиране на тялото, храната, природата и баланса.

В крайна сметка този разказ не е просто история за индустрия, а отражение на по-дълбоко човешко усещане, че здравето трябва да бъде разбираемо, достъпно и естествено, а не зависимо от сложни системи, които често изглеждат далечни и непрозрачни, и затова идеята за възстановяване на изгубеното знание се превръща в символ на стремеж към независимост, към осъзнатост и към връщане към корените, защото за много хора истинският проблем не е в това кой е създал индустрията, а в това, че човекът е загубил връзката със собственото си здраве.

Всичко започна с Джон Д. Рокфелер (1839–1937), петролен магнат, банкер и първият милиардер в Съединените щати. В началото на XX век Рокфелер контролирал 90% от всички петролни рафинерии в страната чрез Standard Oil, компания, която по-късно била разделена на Chevron, Exxon, Mobil и други. По същото време науката открила, че от петрола могат да се получават химически и фармацевтични продукти. Появили се първите пластмаси, като бакелита през 1907 г., и станало ясно, че много вещества, извлечени от петрол, могат да бъдат превърнати в лекарства. Рокфелер видял в това уникална възможност да монополизира едновременно медицината, химията и петрола, защото петрохимичните продукти можели да бъдат патентовани и продавани с огромна печалба.

Но имало един проблем: естествената и билкова медицина доминирала в Съединените щати. Почти половината лекари практикували холистични терапии, основани на европейски и местни традиции. За да елиминира тази конкуренция, според разпространения разказ Рокфелер приложил хегелианската диалектика: проблем, реакция, решение. Той създал проблема, манипулирал реакцията и предложил собственото си „решение“. С помощта на своя партньор Андрю Карнеги разработили план. От Фондация „Карнеги“ изпратили Ейбрахам Флекснър да оцени всички медицински училища в страната. Неговият доклад, известният Доклад на Флекснър от 1910 г., препоръчал закриване на училища и „модернизиране“ на медицинското образование.

Резултатът бил опустошителен. Повече от половината медицински университети били закрити. Хомеопатията и природната медицина били осмивани. Много холистични лекари били преследвани и дори хвърляни в затвора. Междувременно Рокфелер дарил над 100 милиона долара на болници и университети, основавайки Генералния съвет по образование (GEB), откъдето наложил новия медицински модел — медицина, основана на патентовани лекарства, произведени от петролни деривати. Така според този разказ се родила съвременната медицина, в която се учи да се лекуват симптомите, а не причините. Учените били финансирани да изолират активните съединения от растенията, да ги копират химически и да ги превръщат в печеливши патенти.

Сто години по-късно резултатът, според тази гледна точка, изглежда очевиден. Лекари, които не познават храненето и билките. Пациенти, които зависят от лекарства през целия си живот. И индустрия, която печели трилиони, без да търси лек, а вечен клиент. Съединените щати харчат над 15% от своя БВП за здравеопазване, но не лекуват заболявания като рак, диабет, астма или аутизъм, а само ги държат под контрол, защото според този разказ излекуването не е бизнес.

И през това време, твърди се, е било скрито, че съществуват много естествени лечения. Примери, които често се споменават, са д-р Себи, холистичен лечител, за когото се твърди, че е успял да обърне заболявания като рак, лупус и СПИН чрез алкализиране на тялото, както и д-р Франк Суарес, който оставил огромно наследство в областта на естественото здраве, метаболизма и истинското благополучие. И двамата, според този разказ, били заглушени от системата, както и много други, които се осмелили да оспорят фармацевтичната власт.

Но истината винаги намира своя път, завършва този обществен разказ. От нас зависи да се пробудим и да възстановим знанието, което са се опитали да заличат, защото очите са безполезни, когато умът остава сляп.