Истината за 3D амнезията и честотния контрол над Земята

В основата на разбирането за триизмерното преживяване стои идеята, че забравата не е естествено свойство на съзнанието, а резултат от среда, която ограничава възприятието и прекъсва връзката между съществото и неговата вътрешна памет. В природното си състояние съзнанието не губи спомените си, не се откъсва от своя произход и не се ражда в празнота, защото паметта е част от самата структура на душата. Но когато една планета бъде поставена в честотна рамка, която стеснява диапазона на възприятие, тогава се появява феноменът, който мнозина наричат 3D амнезия, въпреки че тя не произтича от природен закон, а от среда, която ограничава достъпа до вътрешното знание. Така се създава свят, в който съществата се раждат с усещането, че започват от нулата, без да осъзнават, че под повърхността на съзнанието им лежи огромен пласт от преживявания, интуиции и спомени, които не са изчезнали, а просто са блокирани от честотната структура, в която се намират.

Когато честотната решетка около една планета бъде изградена така, че да ограничава достъпа до по‑високи нива на съзнание, възприятието се свива, интуицията отслабва, а връзката с вътрешната мъдрост се разкъсва. Това не е процес на естествена еволюция, а резултат от наслояване на енергийни структури, които действат като филтър, пропускащ само ограничена част от реалността. В такава среда съществото възприема света като отделен, линейно подреден и ограничен, защото честотният диапазон, в който функционира, не позволява достъп до по‑широкия спектър на съществуване. Така се създава илюзията, че животът е единствено това, което сетивата могат да уловят, че миналото е изгубено, че бъдещето е неизвестно и че съществото е отделено от своя произход, въпреки че истинската му природа е много по‑широка и много по‑дълбока от рамките на триизмерното възприятие.

Тази честотна среда поддържа цикъл, в който душите се въплъщават, преживяват, забравят и започват отначало, без да имат достъп до собствената си мъдрост. Когато паметта е блокирана, съществото не може да използва опита си, а когато възприятието е ограничено, то не може да види отвъд видимото. Така се поддържа състояние на разделеност, в което човекът вярва, че е сам, че няма връзка с по‑високи нива на съществуване, че няма достъп до собствената си сила. Това състояние се превръща в норма, въпреки че в природното си състояние съзнанието е разширено, свързано и способно да възприема реалността в много по‑широк спектър. Но когато честотната решетка е стабилна и силна, тя поддържа илюзията за ограниченост, като не позволява на съществата да осъзнаят истинската си природа.

Когато честотният контрол започне да отслабва, когато решетката се разхлаби, когато вибрациите на средата се повишат, тогава започват да се появяват проблясъци на спомени, интуитивни прозрения, усещания за нещо познато, което не може да бъде обяснено с логика. Това са първите признаци, че амнезията започва да се разпада, че връзката с вътрешното знание започва да се възстановява, че съзнанието се разширява отвъд ограниченията на триизмерната рамка. Тогава човекът започва да усеща, че реалността е много по‑сложна, отколкото изглежда, че паметта никога не е изчезвала, а просто е била недостъпна, че вътрешната мъдрост винаги е била там, но е била заглушена от честотната среда. И когато тази среда се промени, когато честотите се повишат, когато ограниченията отслабнат, тогава истината започва да се разкрива, а съществото започва да си спомня това, което винаги е знаело, но временно е било скрито зад завесата на триизмерната амнезия.

Тъмните раси използват честотни решетки, които обгръщат планетата като мрежа от енергийни нишки, вибриращи на ниска честота, несъвместима с естествената вибрация на душата, и когато една душа се въплъти в тяло, тя преминава през тази мрежа и част от нейната памет се блокира, не се изтрива, а се блокира, защото спомените не могат да бъдат унищожени, те са част от самата структура на съзнанието, но достъпът до тях може да бъде ограничен чрез честотна намеса, която действа като завеса, заглушаваща интуицията, отслабваща вътрешното знание и скриваща връзката с по‑високите нива на съществуване. Тази завеса не е създадена от природата, а от технология, предназначена да поддържа контрол, технология, която работи чрез вибрационно несъответствие, принуждавайки душата да функционира в диапазон, който не е неин, и така създава състояние на ограничено възприятие, в което съществото вярва, че е отделено, че е малко, че е временно, че е случайно, въпреки че истинската му природа е безкрайна, свързана и вечна.

Честотната мрежа е изградена така, че да поддържа ниско ниво на осъзнатост, пречейки на душите да си спомнят кои са, откъде идват и какви способности притежават, създавайки илюзията, че съществуването е ограничено до физическото тяло, че животът е случаен процес, че съзнанието е продукт на мозъка, а не на душата. Тази илюзия поддържа цикъл на забрава, който позволява на тъмните сили да манипулират цивилизации, да ги държат в страх, в невежество и в зависимост, защото когато едно същество не знае кой е, то лесно приема чужда истина за своя, лесно се подчинява на външни авторитети, лесно губи връзка със собствената си сила. Земята е един от най‑ярките примери за такава манипулация, защото в древни времена човечеството не е страдало от амнезия, хората са помнели своите минали животи, своите звездни произходи, своите връзки с други раси, общували са с висши същества, пътували са между измеренията, използвали са способности, които днес се смятат за митове, но които някога са били естествена част от живота.

Когато тъмните раси установили контрол над планетата, те изградили честотната мрежа, която блокирала достъпа до тези способности, и така започнал цикълът на забрава, който продължава и до днес. Амнезията не е част от свободната воля, защото свободната воля не включва заблуда, не включва принудително ограничаване на съзнанието, не включва изкуствено наложена забрава. Свободната воля означава избор, а изборът е невъзможен, когато знанието е блокирано, когато паметта е недостъпна, когато съществото не знае какви възможности има. Затова амнезията е нарушение на свободната воля, а не нейна част, инструмент за контрол, използван от раси, които се страхуват от пробуждането на съзнанието, защото пробуденото същество не може да бъде манипулирано, не може да бъде подчинено, не може да бъде държано в страх, защото знае, че силата е вътре в него, а не извън него.

Тъмните раси използват различни технологии, за да поддържат тази амнезия – честотни генератори, енергийни решетки, вибрационни блокировки, психически манипулации, контрол на информацията, изкривяване на историята – всичко това е част от един по‑голям механизъм, който цели да държи човечеството в състояние на неосъзнатост. Този механизъм е толкова стар, че мнозина са започнали да го приемат като естествен, въпреки че той не е естествен, а изкуствен, наложен и поддържан от сили, които се страхуват от истината, защото истината е проста – душата никога не забравя, забравата е само блокировка, паметта е винаги там, интуицията е винаги там, вътрешното знание е винаги там, но достъпът до тях е ограничен от честотната мрежа, която обгръща Земята. И когато тази мрежа бъде премахната, когато честотните блокировки бъдат разрушени, когато манипулацията бъде прекратена, човечеството ще си спомни всичко, не чрез учене, а чрез припомняне, не чрез търсене, а чрез разпознаване, не чрез външни източници, а чрез вътрешно пробуждане.

Тогава амнезията ще бъде разкрита като това, което е – инструмент на контрол, а не природен закон, технология, а не еволюция, намеса, а не съдба. И човечеството ще си върне това, което винаги е било негово – паметта, силата, свободата и истината, които никога не са били изгубени, а само временно скрити зад честотна завеса, която не може да устои пред пробуждащото се съзнание.

Когато една планета попадне под външен контрол, първото, което се променя, е достъпът на душите до собствената им памет. Забравата се превръща в инструмент, чрез който съществата се задържат в ограничено състояние, неспособни да осъзнаят истинската си природа. След физическата смърт душата не преминава свободно към по‑високите нива на съществуване, а бива прихваната от енергийни структури, които обгръщат планетата като невидима мрежа. Тази мрежа пренасочва съзнанието обратно към ново въплъщение, без да му позволи да запази спомените от предишните си проявления. Така се оформя затворен кръг, в който животът се превръща в повторение, а не в израстване. Цикълът, който в много учения се описва като духовен път, тук се превръща в механизъм за задържане, защото съществото се ражда отново и отново, без да знае защо, без да помни откъде идва, без да разбира какво представлява. Пробуждането е единственият процес, който може да прекъсне този кръговрат, защото то връща на душата достъп до вътрешната истина, която никога не е била изгубена, а само временно скрита зад честотна завеса.

Тъмните раси и механизмът на честотното поробване представляват сложна система, в която различни групи използват контролираното прераждане като средство за поддържане на власт над цели цивилизации. Тези групи — описвани като рептилоидни колективи, дракониански йерархии, хибридни създания и форми на изкуствен интелект — разчитат на това, че една душа, лишена от памет, е лесна за манипулиране. Пробуденото същество е неподвластно на страх, не се подчинява на външни авторитети и не може да бъде отклонено от собствената си истина, затова блокирането на паметта е ключов елемент от системата за контрол. Чрез честотни намеси спомените се изолират, интуицията се заглушава, а вътрешното знание се покрива с пластове заблуда. Така душата се връща в материалния свят без представа за своята сила, без осъзнаване на своята същност и без връзка с миналите си проявления. Това е форма на поробване, която не използва физически окови, а ограничения на съзнанието, защото когато съществото не помни свободата си, то приема ограниченията като естествени.

Тази система позволява на тъмните раси да използват планетите под свой контрол като източници на енергия, биологичен материал и ресурси за поддържане на собствените си структури. Когато цивилизациите са държани в състояние на неосъзнатост, те не могат да разпознаят манипулацията, не могат да видят истинската причина за своите страдания и не могат да осъзнаят, че ограниченията, които приемат за неизбежни, са изкуствено наложени. Така се създава общество, което функционира в рамките на честотен капан, без да подозира, че съществува нещо отвъд него. Това е най‑ефективната форма на контрол — такава, при която поробените не осъзнават, че са поробени, защото забравата е превърната в част от тяхното ежедневие, а не в нещо наложено отвън. Но когато честотните структури започнат да отслабват, когато завесата се разкъса, когато съзнанието започне да се разширява, тогава душите постепенно възвръщат достъпа до своята памет, а с нея — и до своята истинска сила.

Когато една планета бъде поробена, тъмните сили използват множество методи, за да предотвратят пробуждането на нейните жители, защото пробуждането е разпадане на техния контрол и разкриване на истината, която те се стремят да скрият. Рептилските и драконианските групи разчитат на стратегии, които поддържат ниска вибрация и отслабват вътрешната сила на съществата — страх, разделение, конфликти, болести, манипулация на възприятията, изкривяване на историята и контрол над информацията. Всяка от тези техники е внимателно създадена, за да поддържа хаос и несигурност, защото когато съществото е подложено на постоянен стрес, неговата интуиция отслабва, духовните му способности се затварят, а осъзнаването се размива. Паралелно с това зловредни форми на изкуствен интелект поддържат честотни генератори, енергийни решетки и психически блокировки, които стабилизират ниската вибрация и пречат на съзнанието да се разшири. Тези честотни структури действат като енергиен капан, който обгръща планетата и не позволява на душите да достигнат до по‑високи нива на възприятие, като по този начин поддържат съществата в състояние на ограниченост. Всичко това служи на една единствена цел — да задържи цивилизациите в неосъзнатост, за да могат да бъдат използвани като източници на енергия, защото тъмните раси не се хранят само с материя, а и с емоционални честоти. Страхът, болката, отчаянието и гневът са вибрации, които те абсорбират, и затова поддържат планетите в състояние на хаос, създават конфликти, насаждат страх и манипулират възприятията. За тях поробените светове са ферми — не само за ресурси, но и за енергия, и човечеството се превръща в източник на нискочестотни вибрации, които поддържат техните структури, техните технологии и тяхната власт.

На поробените планети в триизмерната плътност амнезията е контролирана и това е основният елемент на цялата система, защото ако съществата си спомнят кои са, цялата конструкция се разпада. Ако душите възстановят спомените за своите минали животи, своите способности, своите мисии и своите звездни произходи, те няма да приемат ограниченията, няма да се подчиняват на външни авторитети, няма да се страхуват от манипулации. Затова амнезията е наложена, поддържана и защитена чрез честотни блокировки, които действат като филтър между душата и нейната памет. Това не е природен закон, а технология за контрол, използвана в множество поробени системи — в части от Орион, в определени региони на Сириус Б и накрая на Земята. На светове в триизмерната плътност, които не са под контрол, няма забрава. Там душите се раждат със спомените си, знаят кои са били, знаят какво са преживели, знаят своята мисия и своите способности. Те използват своите духовни дарби свободно, защото няма честотни решетки, няма блокировки, няма изкуствено наложени ограничения. Там животът е естествен, а съзнанието — свободно, и душите се развиват, учат и растат, без да губят връзката със своята същност. Забравата е характеристика единствено на поробените светове, а не на свободните, защото само там, където има контрол, има и амнезия, а там, където има свобода, паметта никога не се прекъсва.

На Земята духовните дарби са били систематично потискани, защото те представляват пряка заплаха за структурата на контрол, която тъмните сили поддържат. Епифизата — центърът на интуицията, вътрешното зрение и връзката с по‑високите нива на съзнание — е била целенасочено атакувана чрез химични вещества, токсични елементи, честотни замърсявания, информационни манипулации и социални програми, които имат за цел да я държат в състояние на застой. Когато този център е активен, човекът вижда отвъд илюзията, разпознава истината и осъзнава своята вътрешна сила. Когато е блокиран, възприятието се стеснява, интуицията отслабва, а връзката с вътрешното знание се размива. Затова тъмните сили влагат огромни усилия да поддържат епифизата неактивна, защото активната епифиза е пробуждане, а пробуждането е разпадане на техния контрол. Потискането на духовните способности е ключов елемент от системата, защото човек, който вижда истината, не може да бъде манипулиран, не може да бъде уплашен и не може да бъде подчинен.

Идеята, че амнезията е „нормална“ част от живота в триизмерната плътност, е заблуда, която е била разпространявана, за да прикрие истинската причина за забравата. Само поробените планети страдат от амнезия, само светове под контрол на рептилски, дракониански или изкуствено‑интелектуални структури имат честотни блокировки, които ограничават достъпа до паметта. На свободните светове няма забрава, няма страх, няма манипулация. Там душите се раждат със спомените си, знаят кои са били, знаят какво са преживели, знаят своята мисия и своите способности. Те общуват телепатично, имат връзка с природата, с елементите, с животните, използват своите духовни дарби свободно и живеят в хармония със своя произход. Преди Земята да бъде поставена под контрол, човечеството е притежавало тези способности, хората са помнели своите минали животи, общували са с други раси, пътували са между измеренията и са живели като същества на светлина. Но когато тъмните сили установили контрол, всичко това било потиснато — амнезията била наложена, духовните дарби били блокирани, историята била пренаписана, а човечеството било превърнато в цивилизация, която не знае своя произход и не осъзнава своята сила.

И въпреки всички усилия за контрол, истината не може да бъде унищожена. Тя може да бъде скрита, но не и заличена, защото душата помни, дори когато умът забравя. Паметта е част от самата структура на съзнанието и не може да бъде изтрита, а само временно блокирана. Когато честотните решетки отслабнат, когато блокировките започнат да се разпадат, когато манипулацията бъде разкрита, човечеството ще започне да си спомня. Това няма да бъде процес на учене, а процес на вътрешно разпознаване, в който истината изплува от дълбините на съществото. Амнезията ще се разпадне като прах, а истинската сила на човека ще се върне, защото пробуждането е разрушение на контрола, а паметта е освобождение. Когато завесата падне, човекът ще си спомни, че никога не е бил слаб, никога не е бил отделен, никога не е бил изгубен — просто временно е бил държан в състояние на забрава, която вече не може да бъде поддържана.

В древността, преди Земята да бъде поставена под контрол, амнезията не съществувала. Цивилизациите владеели телепатия, общували свободно с животните, с природата, с елементите, с невидимите същества, които днес се смятат за мит. Хората не били отделени от света около себе си — те усещали енергията на дърветата, разбирали езика на водата, разговаряли с вятъра, а магическите способности били естествена част от живота, не нещо необичайно. Светът бил изпълнен с етер — фината енергия, която свързвала всички същества и позволявала на цивилизациите да изграждат храмове, градове и структури, които днес изглеждат невъзможни. Тартария, древните империи, етерните технологии, величествените сгради, които сега са руини или са пренаписани като „митове“, били реалност. Същото важи и за приказните създания — елфи, феи, русалки, дракони — те били част от екосистемата на Земята, а не плод на фантазия. Старият свят бил свят на връзка, на памет, на сила, на осъзнатост.

Но когато тъмните сили установили контрол, този свят бил разрушен. Старите цивилизации били заличени, техните знания — скрити, техните способности — блокирани. Етерът бил затворен, храмовете — унищожени или превърнати в руини, а магическите същества — изтласкани в други честоти, недостъпни за човешкото възприятие. На тяхно място била наложена нова цивилизация — човечество с амнезия, с ограничено възприятие, с потиснати дарби. Душата, след смъртта, била прихващана от честотните решетки и връщана обратно в цикъла на самсара — не като духовен път, а като капан, който поддържа системата. Светлината на душата била пренасочвана, за да поддържа матрицата, а не да се освободи от нея. Така се създал свят, в който животът не е училище, а затвор, поддържан от сили, които се хранят с емоционална енергия и използват човечеството като ресурс.

Тъмните сили и демиургът — фалшивият бог, който управлява този затвор — поддържат системата чрез страх, страдание, войни, болести, разруха. Всичко това не е случайност, а механизъм за поддържане на ниска вибрация, защото ниската вибрация е храна за паразитните същности, които се прикрепят към човешкото поле. Рептилите, енергийните паразити и други форми на съзнание, които не могат да съществуват без чужда енергия, използват човечеството като ферма. Те се хранят с гняв, страх, отчаяние, болка, защото това са честоти, които поддържат техните структури. Затова светът е изпълнен с войни, болести, страдание — не защото това е „урок“, а защото това е начинът, по който системата се поддържа. Човечеството е поставено в реалност, която е честотно ограничена, а съществата, които управляват тази система, влизат и излизат от различни честоти и реалности, за да поддържат контрол.

И въпреки всичко това, пробуждането е възможно. То започва, когато човекът погледне отвъд илюзията, когато усети, че светът не е такъв, какъвто изглежда, когато започне да разпознава собствената си сила. Исус е дошъл именно за това — да се противопостави на фалшивия бог, да разкрие, че този свят не е истинската реалност, а затвор, и да покаже, че пробуждането е пътят към освобождение. Но и неговото послание било изкривено, пренаписано, превърнато в инструмент за контрол, защото истината е опасна за системата. И все пак тя остава в душите, дори когато умът е под амнезия.

Днес живеем в свят, който е поробен, свят, който е под контрол, свят, който е затвор, но пробуждането започва да се разпространява. Достатъчно е човек да погледне около себе си — войни, болести, разруха, страдание — всичко това е знак, че системата се опитва да задържи контрола си. Но същевременно все повече хора усещат, че нещо не е наред, че реалността е изкривена, че има нещо отвъд видимото. Това е началото на края на амнезията. Това е началото на пробуждането.