ЛИРА / ДРАКОНИАНСКИ ВОЙНИ

Това беше трудна част за мен лично, най-вече заради собствените ми спомени на душата от живота ми в Лира и катастрофата и последвалата травма, които се случиха по онова време.

В предишната част обсъдихме как Съ-творците/Елохим създали живот в звездната система Лира, който процъфтявал милиони години. Но по някаква неизвестна причина (аз имам своя собствена хипотеза), Съ-творците решили да започнат великия експеримент на спускането в материалността в малко съзвездие, разположено точно до много по-голямото съзвездие Драко, което съдържало тъмни, ориентирани към себе си рептилоидни същества, които днес познаваме като Драконианците.

Така започнал великият конфликт между Светлината и Мрака, който стартирал в Лира и съществува в тази галактика вече милиони години.

ВЛЕЧУГИТЕ ОТ ДРАКО

Много от моите клиенти ме питат: откъде произлизат Драконианците?

Защо тяхното съзнание е толкова различно от нашето?

Според моето разбиране от Акашовите записи, тези същества произлизат от друга Вселена.

Те създали разрушение с толкова огромни мащаби в онази друга Вселена, че били „отстранени“ от нея от съществата, с които били в конфликт, и „преместени“ в тази Вселена — в съзвездието Драко.

По същество, без да имаме вина за това, ние по някакъв начин наследихме „проблемните деца“ на друга Вселена. Оригиналната драконианска линия е раса, известна като Циакар, и те имат кастова система, основана на генетика.

Тези Драконианци имат вид „кастова“ йерархия, която се проявява като различни нива на рептилоидни същества. Висшата каста Драконианци са Драконите, които всички ние познаваме и разпознаваме от историите и митологията тук на Земята.

Според моето разбиране, тези Дракони, макар и огромни и плашещи на външен вид, всъщност са неутрални по отношение на Разделителния принцип във Вселената и могат да се наклонят към светлината или към мрака, в зависимост от моментното си желание или прищявка. Тези загадъчни, уединени, но мощни създания не са по природа зли и предпочитат да стоят далеч от конфликти, ако това е възможно.

Средната каста, която аз наричам „Воинската каста“ Драконианци, са рептилоидите, за които постоянно се говори в конспиративните теории и популярната уфология — онези, които някои наричат „Лизи“. Тези „Лизи“ са около 8 фута високи (приблизително 2,4 метра), имат дълги опашки и дебела, зелена, люспеста кожа, и стоят изправени на два крака. Главите и челюстите им наподобяват тези на алигаторите, а те са физически мощни и интелектуално по-развити от настоящия етап на човешката еволюция. Те са войни и майстори генетици и принадлежат към полярността „служене на себе си“ (поне повечето от тях).

Те могат да бъдат разглеждани като Сили на Мрака, в смисъл че нападат различни реалности с цел завоевание и контролират системи на съзнанието в името на властта и служенето на себе си. Те са силно поляризирани по линията на Разделителния принцип във Вселената и не следват насоките за ненамеса, които позволяват на цивилизациите да се развиват по собствен път.

Те търсят завоевание и използват всякакво ниво на сила и насилие, необходимо за постигане на целите им за доминация. Успели са да притежават и контролират различни пространствени портали и времеви коридори, което им е позволило да нападат различни реалности и структури на съзнанието, наричани планети. Както е характерно за всички същества с негативна полярност, те никога не били удовлетворени от това, което вече било под техен контрол, и продължили да се разпространяват из Вселената като метастазиращ рак.

Това, което не е широко известно за тези „Лизи“, е че женските в този вид са доминиращите. Те вземат решенията и издават заповедите. Трябва също да се отбележи, че не всички рептилоиди са с негативна полярност. Има някои по-малки групи, които са се отделили от безмилостните завоеватели и са избрали Светлината, а някои позитивно поляризирани същества са се въплътили сред тях, за да се опитат да предизвикат промяна по този начин — но това е много жертвоготовен акт с малко възнаграждения за тези рептилоидни същества.

Видяла съм някои от тези благожелателни рептилоиди в Акашовите записи; повечето се намират в Сириус, а няколко — в някои от звездните системи на Орион. Някои от моите клиенти имат тези величествени, доброжелателни рептилоидни същества като свои лични водачи, в зависимост от звездната система, от която произхождат.

И висшата, и средната каста Драконианци притежават по-висше измерно съществуване, съчетано с физичност, и съществуват на различни нива на Четвъртата плътност, която се нарича още Астралните равнини. Освен ако не го пожелаят, те не биха били видими на това ниво на Третата плътност, освен за онези, които имат известна активация на Третото око (Шестата чакра) и могат да използват етерично зрение. Аз лично съм виждала рептилоиди в този триизмерен план и познавам още няколко души, които също са ги виждали.

Най-низшата каста рептилоиди са съществата, които днес познаваме като влечуги. Те са резултат от генетични експерименти, които Драконианците — майстори генетици — провеждали на Земята и в други звездни системи като Сириус и Орион, за да създадат „по-малки“ версии на самите себе си.

Това е подобно на това, което Фелинските същества от предишната част са направили, когато създали хуманоидните раси, както и по-малки версии на самите себе си под формата на фелински животни като лъвове, тигри и дори домашни котки, които днес съществуват на Земята.

Според моето разбиране дори огромните динозаври, които са живели на Земята преди стотици хиляди години, всъщност са били низша каста рептилоиди — творение на Воинската каста Драконианци като част от голям експеримент на тази планета.

Рептилоидите предизвикали огромни сътресения из цялата Вселена, които започнали първо в Лира в тази галактика преди милиони години, като укрепили своите позиции в системи като Орион. Земята била засегната преди около 300 000 години, когато рептилоидите нахлули в тази реалност и спечелили битката, водена в рамките на тази слънчева система.

Големият конфликт и Първата голяма измама

Целият човешки живот е бил засят в Лира в нашата галактика.

Според моето разбиране човешката раса първоначално — нашите предци — буквално е била доведена тук от друга раса, Фелините, които действали като настойници при нашето първоначално създаване.

Човешките раси са се развивали в Лира, в множество слънчеви системи в тази звездна област.

Причината Съ-творците да изберат съзвездието Лира е, че честотите на неговите звезди и планети били подходящи, за да поддържат първоначалната лирианска/адамическа човешка физическа форма — такава, каквато е била тогава: с 12 нишки ДНК и същества, високи около 15 фута (приблизително 4,5 метра) и тежащи около 400–500 килограма.

И така, човешката раса, по природа земеделска, се развивала в Лира.

С времето те започнали да развиват космически пътувания, като все още усъвършенствали космическите технологии и работели заедно, за да изградят своята нова цивилизация.

Един ден, приблизително преди 572 милиона години в настоящата времева линия, няколко огромни кораба се появили в небето на звездната система Лира. От един от тези гигантски кораби се отделил голям кораб и се приближил към лирианските планети, а рептилоиди от Алфа Драконис, от съзвездието Драко, слезли от него. Очевидно в началото и Алфа Драконианците, и Лирианците се страхували и подозирали едни други.

Така две раси, които дотогава вярвали, че са сами в галактиката, влезли в контакт. Говорим за две раси, противоположни по много начини. Алфа Драконианците били първата раса в нашата галактика, която развила междузвездни пътувания, и притежавали тази способност от 4 милиарда години. Когато Драконианците пристигнали и видели красивите лириански планети, с цялото им изобилие, храна и природни ресурси, те пожелали да ги завладеят и контролират. Драконианците били движени и мотивирани да изследват космоса в търсене на храна, тъй като собствените им планети в Драко били безплодни и бедни на ресурси. Всяка раса има своите мотиви за това, което прави.

Положението при Драконианците било такова, че те мигрирали и увеличавали първоначалното си население толкова бързо, че трябвало да развият космически пътувания. Докато се придвижвали из галактиката, откривали планети и луни с ресурси, които можели да използват. Продължавали да мигрират, вземайки това, от което се нуждаели, когато им било нужно, и след това се придвижвали нататък.

Когато достигнали Лира, открили няколко слънчеви системи с невероятни планети, които имали вода, храна и буйна растителност. Те веднага пожелали да контролират този космически маршрут, защото осъзнали стойността на ресурсите. Когато се приближили до Лирианците, Лирианците били изключително подозрителни към рептилоидите, защото елементът Циакар в расата бил много агресивен.

Някои твърдят, че е имало грешна комуникация или недоразумение между Драконианците и лирианските хора, което довело до войните, но според моето разбиране от Акашовите записи Драконианците всъщност възнамерявали да измамят Лирианците с предложение за нещо като „договор“: обмен на ресурсите от изобилните лириански планети в замяна на високоразвити технологии от Драко.

Драконианците знаели, че Лирианците са млада раса (поне в сравнение със самите тях) и че технологията им изостава, така че това би било много примамлива „сделка“ за тях. Лирианците, макар и нетърпеливи да получат по-добра технология от Драконианците, искали първо да научат повече за тях, преди да се съгласят на някакъв договор, и в своята наивност се съгласили да позволят на Драконианците да изследват техните планети с надеждата да опознаят тази раса по-добре.

Драконианците използвали тази възможност, за да огледат слабите места и липсата на защитни системи на лирианските планети, и впоследствие устроили засада и унищожили няколко от общо 14-те планети в системата Лира. Тъй като Лирианците били миролюбива раса, която дотогава не познавала война, насилие и измама, те на практика били беззащитни. Нямали никакви оръжия, с които да се защитят.

Планетите Била, Тека, Мерк, Авьон и Авалон били унищожени, а вероятно и други. Над 50 милиона лириански хора били избити. Именно в този момент от историята Драконианците започнали да гледат на хората като на източник на храна и като на роби.

По време на войните рептилоидите за първи път опитали човешка плът — и това им харесало. Те също използвали някои лириански пленници като сексуални роби и за размножителни цели.

Толкова древна е борбата между рептилоидната и човешката раса.

Резултатът от войните между Лирано-Драконианците беше най-голямото катастрофално събитие, случвало се някога в тази галактика и вероятно в цялата Вселена.

Атаката на Драконианците принудила Лирианците да евакуират оцелелите от своите планети, да напуснат системата и да се разпръснат из галактиката. Това ги принудило и да започнат да разработват оръжия.

Като цяло, повечето лириански бежанци в крайна сметка се заселили в системите Плеяди и Андромеда, а по-голямата част от хората от системата Вега се установили в Сириус и Орион, въпреки че много звездни системи из цялата галактика станали нови домове за оцелелите от Лира и Вега.

Те продължили да изследват космоса и да търсят слънчеви системи, които биха могли да ги поддържат. Човешката раса продължила да се развива и се отправила към Денеб в Лебед и към Касиопея (и двете били междинни станции за лирианските бежанци), към системите Сириус и Орион, както и към много други звездни системи из цялата галактика.

Докато били на корабите си, бягайки от рептилоидната инвазия, те отглеждали собствена храна на борда и търсели вода, и в резултат човешката раса станала много приспособима и изобретателна. Откривали определени планетни системи, които имали минерали, ресурси, вода и всичко необходимо. След това се опитвали да стабилизират тези планетни системи, използвайки технологията, с която разполагали.

След това навлизали, добивали и извличали ресурсите, от които се нуждаели. Продължавали да изграждат минно оборудване и космически кораби. Трябвало да стабилизират слънчевата система, за да могат да извлекат минералите, което означавало, че трябва да живеят там известно време и да създадат колонии. Затова има толкова много руини на толкова много от нашите луни и планети.

Едно от основните неща, които Лирианците търсели, докато се разпръсвали из космоса, била водата, защото хората трябва да имат вода, за да оцелеят.

Някои от Лирианците открили астероид, който съдържал голямо количество ледена вода, и се скрили вътре в този астероид, където започнали да развиват своя собствена идентичност.

По време на войната срещу лирианските раси Драконианците осъзнали, че хората се нуждаят от вода. Те разположили своите огромни кораби в стратегически системи, които съдържали много вода, за да попречат на хората да имат достъп до нея. Това буквално било начин за Драконианците да изтласкат хората извън галактиката.

Дотолкова, доколкото можели да наблюдават картографираните системи с вода, Драконианците разполагали там своите кораби и атакували хората, които се опитвали да стигнат до тях. Затова човешките раси от Лира независимо една от друга развили технологии за добиване на вода от комети и други източници.

Щом веднъж разберем нашето древно лирианско/веганско наследство и връзката ни с галактиката, като раса ще изпитаме огромна гордост от това кои сме били и в какво можем да се развием сега. Нашата еволюция далеч не е приключила.