ВОЙНАТА МЕЖДУ ЛИРА И ДРАКОНЯНЦИТЕ — ХРОНИКИ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОНФЛИКТ

Преди приблизително 572 милиона години, в период, когато галактиката все още била в ранните си етапи на развитие, а първите цивилизации започвали да се оформят, в небето над звездната система Лира се появили огромни космически кораби, чиито размери надхвърляли всичко, което лирианците някога били виждали. Един от тези гигантски кораби се отделил от основната флотилия и се спуснал към лирианските светове. От него излезли представители на древната рептилоидна раса от Алфа Драконис, произхождаща от съзвездието Дракон. Тази раса била първата в галактиката, овладяла междузвездните пътувания — технология, която притежавали от повече от 4 милиарда години. За лирианците, които по това време били сравнително млада цивилизация — на възраст около 40–50 милиона години, срещата с драконянците била първият контакт с друга интелигентна раса. В началото и двете страни изпитвали страх и подозрение, защото и едните, и другите вярвали, че са единствените разумни същества в галактиката.

Лирианците били миролюбива, творческа и духовно развита раса, създадена с помощта на фелинските същества — котешки и лъвски цивилизации, които съществували от над 16 милиарда години в по-високите измерения. Техните светове — Авьон, Авалон, Била, Тека, Мерк и други — били процъфтяващи планети, богати на вода, растителност, минерали и енергийни ресурси. Лирианската цивилизация достигнала своя златен век, когато населението им надхвърляло 200 милиона души, а техните градове от кристал и органична материя се разпростирали върху няколко планети. Те никога не били познавали война, защото в продължение на десетки милиони години живеели в хармония със своите светове и със своите фелински учители. Лирианците не притежавали оръжия, армия или отбранителни системи, защото никога не били имали нужда от тях.

Драконянците, от своя страна, били древна, воинствена и безмилостна раса, чийто родни светове били сурови и бедни на ресурси. Техните цивилизации преживели множество катастрофи в продължение на милиарди години, което ги принудило да се превърнат в завоеватели, търсещи нови планети, за да оцелеят. Когато видели изобилието на Лира, в тях се събудило древното желание за завладяване. Лирианските светове били идеални за колонизация — богати на храна, вода, минерали и биологични ресурси. В рамките на едва няколко десетилетия драконянците изучили слабостите на лирианската система и установили, че лирианците нямат никаква защита. Това ги подтикнало да подготвят първата масирана атака.

Първият удар дошъл внезапно. Драконянските бойни кораби атакували едновременно няколко лириански планети, използвайки оръжия, които лирианците не можели да разберат. Планетите Била, Тека и Мерк били унищожени в рамките на по-малко от два дни, а Авьон и Авалон паднали в следващите три дни. Над 50 милиона лирианци били избити в първата вълна на атаката. Това било първото масово унищожение на хуманоидна раса в историята на галактиката. Драконянците пленили около два милиона оцелели, които използвали като роби, храна, генетичен материал и сексуални пленници. Именно в този период драконянците започнали да гледат на хуманоидите като на ресурс, а не като на равни същества.

Войната между Лира и Драконис продължила приблизително осем хиляди години, като най-интензивните битки се случили в първите няколко столетия. Това била най-голямата катастрофа в историята на нашата галактика. Лирианците, които оцелели, били принудени да напуснат своите родни светове. Масовата евакуация започнала веднага след първите атаки и продължила дълго, докато последните оцелели напуснат разрушените планети. Лирианските бежанци се разпръснали из галактиката, създавайки нови цивилизации в Плеядите, Андромеда, Сириус, Орион и десетки други системи. Първите плеядиански колонии били основани скоро след това, а първите сириански — малко по-късно. В Орион лирианските бежанци се установили след още няколко поколения, което по-късно довело до създаването на сложната Орионска империя.

Фелините — древните котешки същества, които били съюзници на лирианците — се намесили, когато станало ясно, че лирианската цивилизация е на ръба на унищожението. Те помогнали на оцелелите да развият първите си оръжия, защитни полета и енергийни технологии. Това било началото на лирианската военна еволюция, която продължила няколко хиляди години, докато войната достигне равновесие. Въпреки това драконянците никога не били напълно победени, а лирианците никога не си върнали родните светове.

След края на войната галактиката вече била напълно променена. Лирианците се разпръснали из стотици системи, създавайки нови раси, нови култури и нови генетични линии, докато драконянците продължили да търсят власт, контрол и доминация. Този древен конфликт се превърнал в основата на много от тайните войни, които продължават и днес, включително на Земята, защото човечеството носи в себе си лирианския генетичен код, а драконянците никога не са се отказали от желанието си да контролират младите раси. Така войната между Лира и Драконис се превърнала в легенда, в мит, в космическа памет, която живее в гените на милиарди същества, и в основата на разбирането за това кои сме, откъде идваме и защо галактиката е такава, каквато е днес.