УМИШЛЕНОТО ИЗМЕСТВАНЕ НА ПОЛЮСИТЕ МЕЖДУ 17-ТИ И 19-ТИ ВЕК КАТО ГЛОБАЛНА ОПЕРАЦИЯ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ И СКРИВАНЕ НА ЗАБРАНЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 

Напоследък все по силно обмислям възможността че между края на 17 ти и началото на 19 ти век е било умишлено предизвикано огромно изместване на земните полюси, не като природно бедствие, а като целенасочена операция извършена от сили които са искали да унищожат, заровят или скрият доказателства за по ранни и много по напреднали цивилизации, цивилизации които са притежавали знания, технологии и енергийни системи които днес изглеждат невъзможни, но които са били реалност преди големия катаклизъм. Тази теория не се появи внезапно, тя се разви постепенно чрез моите продължаващи изследвания върху калните наводнения, Тартария, Атлантида, заровената архитектура, подземните нива на градовете, историческите карти които не съвпадат с официалната история, и колкото повече навлизах в тези теми, толкова повече започваха да се свързват като части от една и съща гигантска картина, като нишки от една и съща мрежа, като следи от едно и също събитие което е променило света. Едно от първите неща които привлякоха вниманието ми беше картата на Пири Рейс, съставена през 1513 година, но базирана на много по стари източници, които вече са съществували преди той да състави картата, и именно тези по ранни карти са истинската мистерия, защото те съдържат очертания на Антарктида без лед, с брегови линии които днес са скрити под километри ледена маса, и ако тези карти са съществували преди 1513 година, това означава че някой е притежавал географски познания които не могат да бъдат обяснени с нивото на развитие на тогавашните цивилизации. Същият проблем се появява и при картите на Оронтей Финеус и Герард Меркатор, които също показват Антарктида по начин който предполага че е била картографирана преди да бъде покрита с лед, и когато тези карти се разглеждат заедно, а не поотделно, те започват да изглеждат като фрагменти от едно и също знание, съхранено през вековете, предавано от цивилизации които са изчезнали, но чиито следи са останали в картографски документи които не би трябвало да съществуват. Следването на тази следа ме доведе до Чарлз Хапгуд и неговата теория за изместване на земната кора, според която огромни части от кората могат да се преместят като единен блок, причинявайки драматични промени в климата, бреговите линии, континентите и целия облик на Земята, и ако такова изместване е било предизвикано умишлено, то би могло да обясни защо толкова много древни структури са заровени, разрушени, потопени или изчезнали. Магнитните аномалии, странното поведение на магнитния север, историческите записи за рязко преместване на компасите, старите карти които показват Гренландия без лед или с различни очертания, всичко това подсказва че значителни географски промени може да са настъпили много по скоро отколкото официалната история допуска.Доказателствата за калните наводнения добавят физическо измерение което картите сами по себе си не могат да дадат, защото заровените първи етажи, потопените прозорци, масивните слоеве седимент, променените ландшафти, изчезналите улици, потъналите градове, всичко това се среща в десетки страни, на различни континенти, и когато се разглеждат стотици подобни примери, става ясно че не става дума за локални събития, а за глобален катаклизъм който е засегнал огромни региони. Едно умишлено изместване на полюсите би обяснило калните наводнения, заровените структури, променените брегови линии, разселените популации, разрушените градове, изчезналите цивилизации, и би обяснило защо доказателствата за по ранни общества изглеждат фрагментирани, повредени или скрити под по късни конструкции. Тартария и Атлантида се вписват идеално в тази картина, защото и двете са описвани като напреднали цивилизации унищожени от катастрофа, и ако тази катастрофа е била умишлено предизвикана, тогава унищожаването на техните градове, архиви, технологии и знания е било част от плана. Най противоречивата част от теорията е възможността събитието да е било умишлено причинено чрез технологии които днес се смятат за митични – системи с насочена енергия, геоинженерни устройства, енергийни мрежи, резонансни оръжия, механизми които могат да влияят на земната кора и магнитното поле, и ако по ранните цивилизации са притежавали такива технологии, тогава възможността за умишлено предизвикано изместване на полюсите вече не изглежда фантастична, а логична. В заключение, картите, магнитните аномалии, теорията за изместване на земната кора, доказателствата за кални наводнения, Тартария, Атлантида, заровената архитектура, подземните нива, всичко това сочи към една и съща възможност – че между 17 ти и 19 ти век е било извършено умишлено глобално събитие което е променило Земята, унищожило древни цивилизации, заличило техните следи и е създало нова история върху руините на старата, и че това което днес наричаме „официална история“ е само тънък слой боя върху много по древна и много по сложна истина.

Средновековните описания, текстове, художествени изображения, хроники и стенописи разказват за опашати звезди които се появявали в небето толкова често че хората се страхували от тях повече отколкото от войни, защото тези огнени небесни тела се появявали не веднъж на век, а по няколко пъти в една година, и всяка поява била предвестник на гибел, на огън, на глад, на студ, на чума, на земетресения, на вулкани, на суша, на пожари, и хората вярвали че тези комети не са просто небесни явления, а знаци, предупреждения, оръжия, инструменти на сили които управляват света отгоре, защото след всяка опашата звезда следвали бедствия, градове горели като факли, гори се превръщали в пепел, небето се разтваряло и огън падал отгоре, земята се тресяла, вулкани изригвали, морета се отдръпвали и после връщали с огромни вълни, глад плъзвал, студ сковавал цели региони, малки ледникови периоди настъпвали внезапно, сякаш някой е завъртял копче и е сменил климата за миг. Хрониките описват години на мир, на възраждане, на плодородие, на спокойствие, и после изведнъж настъпвала разруха, сякаш някой е натиснал невидим бутон и е решил да посипе земята с огън, да разкъса небето, да обърне земната ос, да предизвика кален потоп, да отприщи чума, да запали градовете, да унищожи цели народи, и това се повтаряло циклично, като ритъм, като програма, като контролирана последователност от удари. Някои изследователи се питат как е възможно толкова често да се появяват комети, толкова близо до Земята, толкова ярки, толкова разрушителни, и защо след периоди на спокойствие винаги следва катастрофа, и защо тези цикли съвпадат с изчезването на цели цивилизации, с разрушаването на градове, с промяната на климатични зони, с появата на нови народи и изчезването на стари. Все едно някой е контролирал небето, все едно някой е насочвал тези огнени тела, все едно някой е използвал кометите като оръжие, като инструмент за прочистване, като начин да унищожи стария свят и да създаде нов. И когато погледнем художествените изображения от онези времена, виждаме не просто комети, а огромни огнени копия, огнени змии, огнени кълба, които падат от небето и удрят земята, виждаме градове които горят като свещи, виждаме хора които бягат от огнени бури, виждаме небето разкъсано от светлини, виждаме сцени които приличат повече на космическа война отколкото на природно явление. Някои смятат че това не са били комети, а нещо друго, нещо изкуствено, нещо насочено, нещо контролирано, и че тези огнени тела са били използвани за да се унищожи старият свят по времето на Тартария, да се заличат градове, да се изтрият архиви, да се скрият технологии, да се унищожат храмове, да се заличат доказателства за съществуването на феи, русалки, елфи, жрици, същества от други нива на реалността които са живели редом с хората. Приказките, легендите, митовете, фолклорът, всичко това описва свят в който магията е била реалност, в който феите са живели в горите, русалките в реките, елфите в планините, жриците са общували с небесни сили, а хората са имали достъп до знания които днес са изгубени, и когато този свят е трябвало да бъде унищожен, небето се е отворило и огън е паднал, земята се е разтресла, моретата са се надигнали, кометите са се появили като огнени пратеници на разрушението. И когато сравним тези описания с романа и филма „Война на световете“, виждаме странно съвпадение, защото там извънземната инвазия започва с огнени цилиндри които падат от небето, точно както средновековните хроники описват огнени тела които падат и унищожават градове, и някои се питат дали това не е художествено представяне на истинско събитие което се е случило в миналото, дали не е кодирано знание, дали не е спомен за унищожението на стария свят по времето на Тартария, дали не е памет за катастрофа която е заличила древните цивилизации и е оставила само приказки, легенди и митове като последни следи от един изгубен свят. И когато съберем всичко това – кометите, огъня, бедствията, войните, кален потоп, изместването на земната ос, разрушените градове, изчезналите народи, приказките за магични същества, легендите за Атлантида и Тартария – всичко започва да изглежда като части от една и съща история, история за свят който е бил унищожен не случайно, а умишлено, чрез сили които са контролирали небето, земята и енергията, и които са решили да изтрият стария свят за да започнат нов.