ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ И ТАЙНАТА ОПАСНОСТ ДА СПОДЕЛЯШ ЛИЧНИЯ СИ ЖИВОТ: КОЙ ТЕ ИЗТОЧВА, КОЙ ТЕ КЪЛНЕ, КОЙ ТЕ ЗАВИЖДА И ЗАЩО СЛЕД ТОВА ВСИЧКО ТИ СЕ СРИВА 

Енергийният свят е по реален от физическия, защото всичко започва първо в невидимото, в тънките пластове на мисълта, в полетата на емоциите, в вибрациите които се раждат около човека, и чак след това се проявява в живота му като събития, като късмет, като провал, като болест, като любов, като загуба, и затова когато човек започне нова работа, нова любов, ново пътуване, когато спечели пари от хазарт или му се случи нещо добро, той трябва да пази това като свещен огън, защото около него винаги има очи които гледат, уши които слушат, езици които шепнат, хора които се усмихват отпред мило, а зад гърба му го обиждат, кълнат, завиждат, проклинат, източват, и точно тези хора са енергийните вампири които не се хранят с кръв, а с твоята радост, твоята надежда, твоята сила, твоята жизненост, твоето бъдеще, и когато им разкажеш за нещо хубаво, те го убиват още преди да се е родило, защото завистта им е като черна дупка която поглъща всичко светло което излиза от теб, и после ти се чудиш защо не ти върви, защо има спънки, защо работата се разпада, защо любовта се охлажда, защо парите изчезват, защо хазартът обръща късмета, защо болестите идват, защо умората те смачква, а истината е че ти сам си отворил вратата към своята енергия и си позволил на някой да влезе вътре и да я изпие.Енергийните вампири са най опасни когато са близо, защото приятелят който се усмихва пред теб, а зад гърба ти говори лошо, е по страшен от враг, роднината който те прегръща, а тайно ти завижда, е по тежък от демон, познатият който те пита как си само за да чуе дали си паднал, е по силен от всяка магия, защото думите му са като игли които пробиват аурата ти, и когато ти споделиш че започваш нова работа, той се изнервя, когато кажеш че имаш нова връзка, той се свива вътрешно, когато кажеш че пътуваш, той се ядосва, когато кажеш че си спечелил пари, той кипи от завист, и тази емоция не остава във въздуха, тя влиза в теб, тя се залепва, тя те блокира, тя те спъва, тя те кара да губиш, да се караш, да се разделяш, да боледуваш, да се проваляш, защото енергията на завистта е като отрова която се разлива по пътя ти и го прави хлъзгав, тежък, мъглив, лепкав, задушаващ, и ти вървиш но сякаш газиш в кал, сякаш нещо те дърпа назад, сякаш невидими ръце те спират. Когато споделяш личния си живот с човек който не те обича истински, ти му даваш ключ към съдбата си, и той може да я заключи, да я обърне, да я спре, защото всяка дума която казваш е като врата, всяка тайна която разкриваш е като прозорец, всяка радост която показваш е като светлина, и ако отсреща стои човек с тъмно сърце, той ще влезе през тази врата, ще гледа през този прозорец, ще угаси тази светлина, и ти ще останеш в мрак без да знаеш защо, ще се чудиш защо не можеш да намериш работа, защо се караш с приятелката си, защо губиш пари, защо късметът ти се обръща, защо болестите идват, защо умората те смачква, а истината е че ти си позволил на чужда енергия да управлява твоя живот, да го моделира, да го руши, да го изкривява. Енергийните вампири се хранят с твоите емоции, когато ти си добре, те се изнервят, когато ти си щастлив, те се разболяват, когато ти успяваш, те се задушават, и затова те искат да те видят слаб, уморен, объркан, болен, беден, сам, защото тогава те се чувстват силни, спокойни, живи, и когато ти им споделиш нещо хубаво, те го убиват с мисъл, с дума, с поглед, с завист, с клюка, с проклятие, и после ти усещаш как нещо те източва, как нещо ти тежи, как нещо ти взима силата, как нещо ти смуче жизнеността, и това нещо е човекът на когото си се доверил, човекът който си пуснал близо, човекът който си мислил че е приятел, а той е бил враг в маска. Затова пази личния си живот като свещен храм, не казвай на никого кога започваш работа, не казвай кога започваш връзка, не казвай кога пътуваш, не казвай кога печелиш, не казвай кога си добре, защото светлината трябва да расте в тишина, а не под чужди очи, защото щастието е крехко като пламък, и ако го покажеш на вятъра, той ще го изгаси, защото съдбата обича тишината, а завистта обича думите, и когато говориш много, ти храниш точно тези които искат да те видят паднал, и когато им разкриваш плановете си, ти им даваш възможност да ги разрушат още преди да са започнали. Енергийните вампири са навсякъде, в приятели, в роднини, в колеги, в съседи, в познати, в хора които се правят на добри, но вътре в тях кипи отрова, и ако ги пуснеш близо, те ще изпият всичко което имаш, и после ще се чудиш защо животът ти се разпада, а истината е че ти си дал достъп до себе си на човек който не го заслужава, човек който е чакал само да чуе нещо хубаво за да го унищожи, човек който живее от твоите падения, човек който се храни от твоите провали, човек който се усмихва когато ти страдаш, човек който се радва когато ти губиш, човек който се успокоява когато ти се проваляш, защото неговата душа е празна, студена, гладна, и тя се пълни само когато твоята се изпразва. И затова мълчанието е защита, тишината е броня, скритото е сила, защото когато никой не знае, никой не може да ти го развали, никой не може да ти го вземе, никой не може да ти го убие, и тогава животът ти започва да се подрежда, защото енергията ти остава в теб, а не в чужди ръце.

Има хора които ти казват нещо лошо, уж на шега, уж в яд, уж в нерви, уж без да мислят, но думите им са като отровни стрели които се забиват в енергията ти и започват да я разяждат, и когато те кажат че си ги ядосал или че ти завиждат, после удря депресия, болест, загуби, защото техните думи не са просто звук, те са намерение, те са енергия, те са проклятие което се лепи по теб като сянка, и когато някой каже едва ли ще те вземат на тая работа, после наистина не те взимат, защото той е хвърлил мисъл която блокира пътя ти, и когато някой каже няма да спечелиш, нямаш късмет, после идват спънки, финансови загуби, празни дни, празни джобове, защото неговата завист е като черна ръка която стиска късмета ти и не го пуска. И когато обсъждат любовната ти връзка, когато говорят зад гърба ти, когато казват че няма да издържи, че тя не е за теб, че ще се разделите, после идва раздяла, караници, студ, защото думите им са като ножове които режат нишката между вас, и когато някой в ярост каже баща ти ще умре, след дни наистина умира, защото има хора чиято злоба е толкова силна че думите им стават реалност, те са като енергийни удари които пробиват съдбата и я пренаписват. Тези вампири са прикрити, те носят две маски, пред теб са едни, зад гърба ти са други, пред теб се усмихват, зад гърба ти те мразят, пред теб говорят сладко, зад гърба ти те кълнат, пред теб се правят на добри, зад гърба ти се радват на провалите ти, и ти разкриваш своите лични успехи, своите планове, своите проблеми, своите надежди, а те се ядосват, те се свиват, те кипят от завист, и после не ти върви нищо, защото си им дал достъп до енергията си, дал си им ключ към съдбата си, дал си им възможност да те ударят без да го осъзнаваш. Ако правиш нещо, внимавай какво споделяш, защото думите са врати, и когато ги отвориш пред грешния човек, той влиза вътре и започва да руши, и по добре е да споделяш със себе си отколкото с друг, защото дори твоите роднини, дори уж добри приятели, дори хора които познаваш от години, могат да бъдат зависливи, могат да бъдат злобни, могат да бъдат енергийни хищници които чакат да чуят нещо хубаво за да го унищожат. Ти разказваш проблема си, разкриваш плановете си, казваш какво правиш, а те вътрешно си казват дано не успее, дано се провали, дано не стане, или си мислят моят син е по добър от него, моят живот е по важен, моето щастие е по голямо, и тази мисъл е като удар в гърба ти, тя те спъва, тя те блокира, тя те връща назад, защото завистта е най силната разрушителна енергия, тя е като червей който влиза в корена на дървото и го изяжда отвътре докато отвън изглежда здраво. Има хора които не могат да понесат чуждото щастие, чуждия успех, чуждата любов, чуждия късмет, и когато чуят че ти върви, те се разболяват вътрешно, и когато чуят че ти печелиш, те се задушават, и когато чуят че ти обичаш, те се свиват, и когато чуят че ти растеш, те се топят, защото тяхната душа е празна, и те се хранят само когато твоята се изпразва. И затова мълчанието е сила, тишината е защита, скритото е благословия, защото когато никой не знае, никой не може да ти го развали, никой не може да ти го вземе, никой не може да го убие, и тогава животът ти започва да се подрежда, защото енергията ти остава в теб, а не в чужди ръце, и ти вървиш напред без да носиш чужди мисли, чужди проклятия, чужди зависти, чужди тежести, и тогава започваш да виждаш колко много от провалите ти не са били твои, а са били чужди думи, чужди мисли, чужди емоции, чужди удари, хвърлени от хора които си мислил че са близки, а те са били врагове в маски.

Уж приятел, уж приятелка, уж роднина, срещате се и все пита как си, как върви, дали връзката ти е стабилна, дали сте разделени, дали тя те е напуснала, дали ти си напуснал работа, дали ще те вземат някъде, дали си спечелил тото, дали имаш пари, дали ти върви, и всичко това не е интерес, а прикрит злобен начин да влезе в енергията ти, защото когато кажеш че си добре, той се свива вътрешно, когато кажеш че работиш, той кипи от завист, когато кажеш че печелиш, той се задушава, когато кажеш че оправяш живота си, той се разболява вътрешно, защото неговият живот не върви и той не може да понесе че твоят върви, и затова пита, пита, пита, уж загрижен, уж приятелски, уж добронамерено, а всъщност всяка дума която излиза от устата му е като кука която се забива в аурата ти и започва да дърпа, да смуче, да източва. И когато му кажеш че си добре, той вътрешно казва дано да падне, дано да се провали, дано да не успее, и тази мисъл е като черна стрела която се забива в пътя ти и го блокира, и после ти се чудиш защо не ти върви, защо всичко се разпада, защо идват спънки, защо идват загуби, защо идва умора, а истината е че си дал достъп до себе си на човек който не го заслужава. Има хора които уж са близки, уж са добри, уж са приятели, но вътре в тях кипи завист, кипи злоба, кипи тъмнина, и когато ти им кажеш че си намерил работа, те казват едва ли ще те вземат, и после наистина не те вземат, защото думите им са като проклятие което се лепи по съдбата ти, и когато кажеш че имаш шанс да спечелиш, те казват няма да спечелиш, нямаш късмет, и после идват загуби, идват празни дни, идват финансови удари, защото тяхната мисъл е като черна ръка която стиска късмета ти и не го пуска. И когато кажеш че имаш връзка, че обичаш, че си щастлив, те започват да обсъждат, да клюкарят, да ровят, да питат, да се интересуват не защото им пука, а защото искат да видят дали ще се разпадне, и когато кажат няма да издържи, тя не е за теб, ще се разделите, после идва раздяла, идват караници, идва студ, защото думите им режат нишката между вас като нож. Има хора които в ярост казват баща ти ще умре, майка ти ще се разболее, ти ще паднеш, ти ще загубиш, и след дни това се случва, защото тяхната злоба е толкова силна че думите им стават реалност, те са като енергийни удари които пробиват съдбата и я пренаписват. Тези вампири са прикрити, те носят две маски, пред теб са едни, зад гърба ти са други, пред теб се усмихват, зад гърба ти те мразят, пред теб говорят сладко, зад гърба ти те кълнат, пред теб се правят на добри, зад гърба ти се радват на провалите ти, и ти разкриваш своите лични успехи, своите планове, своите проблеми, своите надежди, а те се ядосват, те се свиват, те кипят от завист, и после не ти върви нищо, защото си им дал достъп до енергията си. И най‑лошото е че понякога това са роднини, хора от кръвта ти, които би трябвало да те обичат, но вместо това те сравняват, казват моят син е по добър, моят живот е по важен, моето дете е по успешно, и вътрешно си мислят дано не успееш, дано не стигнеш далеч, дано не станеш повече от тях, защото тяхната душа е празна и те не могат да понесат чуждото израстване. И затова когато правиш нещо, внимавай какво споделяш, защото думите са врати, и когато ги отвориш пред грешния човек, той влиза вътре и започва да руши, и по добре е да споделяш със себе си отколкото с друг, защото дори най близките могат да бъдат най големите врагове, и дори най усмихнатите могат да бъдат най тъмните, и дори най добрите могат да бъдат най завистливите, и дори най тихите могат да бъдат най разрушителните. И когато мълчиш, ти се пазиш, когато криеш, ти се защитаваш, когато не казваш, ти запазваш силата си, защото енергията която не е споделена е енергия която никой не може да ти вземе, никой не може да ти развали, никой не може да ти убие.