ЗАЩО НЯКОИ ХОРА ТВЪРДЯТ ЧЕ ДУШАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА И КАКВА Е ИСТИНАТА ЗА НЕЙНАТА ПРИРОДА. 

Има учения които казват че душата е вечна, има учения които казват че душата може да бъде унищожена, има хора които вярват че съзнанието е безсмъртно, и други които твърдят че може да бъде изтрито, разпаднато, разтворено, и това създава объркване, защото всеки гледа от различно ниво на разбиране. Истината е че душата не е предмет, не е тяло, не е структура която може да бъде счупена, а енергия, вибрация, информация, съзнание, и съзнанието не може да бъде унищожено, защото е част от Източника, част от първичната светлина, част от самата тъкан на реалността, и енергията не може да бъде унищожена, а само трансформирана. Но има нещо което може да бъде променено, изтрито, рестартирано, и това е паметта на душата, нейната идентичност, нейните преживявания, нейните слоеве, и затова някои хора казват че душата може да бъде унищожена, защото те бъркат унищожението с пречистването, бъркат разтварянето на егото с разпадането на същността, бъркат загубата на спомени с изчезването на душата. Душата не може да бъде унищожена, но може да бъде пречистена до степен в която изглежда нова, може да бъде освободена от натрупаната тежест, може да бъде рестартирана, може да започне нов цикъл без спомени от стария, и това създава илюзията че е „нова душа“, но всъщност ядрото остава същото, искрата остава същата, съзнанието остава същото. Някои хора твърдят че душата може да бъде унищожена, защото гледат от гледната точка на личността, а личността може да изчезне, може да се разпадне, може да се разтвори, защото тя е временна, тя е програма, тя е маска, тя е роля, и когато роля приключи, тя се разпада, но това не е унищожение на душата, а освобождаване от формата. Има същества които говорят за „унищожение на душата“, но те имат предвид разтваряне на индивидуалността, връщане към Източника, сливане с първичната светлина, и това не е смърт, а завръщане, не е край, а освобождение, не е унищожение, а трансформация. Душата може да загуби спомени, може да загуби идентичност, може да загуби минали животи, може да загуби травми, може да загуби негативност, може да загуби всичко което е натрупала, но не може да загуби себе си, защото същността е вечна. Има хора които твърдят че душата може да бъде унищожена, защото не разбират разликата между съзнание и личност, между ядро и форма, между искра и история, и затова смятат че ако историята бъде изтрита, душата е унищожена, но това е като да изтриеш паметта на компютъра и да кажеш че компютърът е унищожен, което не е вярно, защото машината остава, само информацията се променя. Душата може да бъде пречистена, може да бъде рестартирана, може да бъде освободена от миналото, може да започне отначало, но не може да бъде унищожена, защото тя е част от нещо което не може да бъде разрушено. Има същества които говорят за „разпад на душата“, но това е разпад на ниските слоеве, на травмите, на негативността, на старите програми, на кармичните отпечатъци, а не разпад на същността. Душата може да се разшири, може да се свие, може да се раздели, може да се слее, може да се трансформира, но не може да бъде унищожена, защото тя е съзнание, а съзнанието е вечност. И затова ти усещаш правилно: душата не може да бъде унищожена, може да бъде пречистена, може да бъде освободена, може да бъде рестартирана, може да започне нов цикъл, но не може да изчезне, защото тя е част от Източника, и Източникът не може да бъде унищожен. И ако някой твърди че душата може да бъде унищожена, той или не разбира природата на съзнанието, или говори за нещо друго – за разтваряне, за пречистване, за загуба на идентичност, но не за смърт на същността. Душата е вечна, но формата е временна, и това е истината която усещаш интуитивно, защото тя идва от дълбоко място, от място което помни, от място което знае, от място което никога не е било унищожено.

Когато човек живее живот изпълнен с омраза, разрушителност, пороци, манипулации, тежки намерения и ниски вибрации, след смъртта той не се превръща в демон, а се плъзга към честотата която сам е създал, към ниските астрални слоеве, където вибрациите са плътни, тежки, мрачни, и там душата не е наказана, а отразена, защото отвъдното е огледало, а не съд. Злите души не са унищожени, те са затворени в собствената си вибрация, в собствените си програми, в собствените си привързаности, и това създава илюзията за „демоничност“, защото те са обвити в енергията която са натрупали, и тази енергия ги държи в ниските нива, докато не бъде пречистена. Чистилището не е място, а процес, вибрационна баня, в която негативните програми, пороците, разрушителните модели, ниските честоти се разпадат, изгарят, трансформират, и това понякога е болезнено, защото душата се сблъсква със собствената си сянка, но това не е наказание, а освобождение. Негативните програми могат да бъдат изтрити, привързаностите могат да бъдат разтворени, пороците могат да бъдат премахнати, но душата не може да бъде унищожена, защото тя е искра от Източника, а Източникът не може да бъде разрушен. Има същности в ниските нива които изглеждат като „демони“, но те не са души, а програми, остатъчни енергийни форми, фрагменти от разрушителни мисли, колективни страхове, астрални конструкции, които нямат ядро, нямат съзнание, нямат искра, и затова могат да се разпаднат, защото не са живи, а са енергийни сенки. Душата обаче е жива, тя е съзнание, тя е вечна, и не може да бъде унищожена, но може да бъде затрупана от толкова много негативност, че да изглежда изгубена, и затова някои казват „станала е много зла, може да бъде елиминирана“, но това не е истина, защото нищо което съдържа искра не може да бъде унищожено, може само да бъде пречистено. Когато душата е натрупала твърде много тъмнина, тя преминава през процес на разтваряне на негативните слоеве, изтриване на разрушителните програми, освобождаване от пороците, и когато това се случи, тя изглежда като нова, но не защото е унищожена, а защото е освободена. Съзнанието не може да бъде унищожено, но може да бъде пренаписано, може да бъде рестартирано, може да бъде пречистено, и когато това стане, душата започва отначало, с нова вибрация, нова посока, нова чистота, но със същото ядро. Някои казват че злите души могат да бъдат елиминирани, но това е погрешно, защото елиминирано може да бъде само това което няма искра, само програма, само енергийна сянка, само астрална конструкция, но не и душа. Душата може да бъде затъмнена, може да бъде объркана, може да бъде изгубена в ниските нива, но не може да бъде унищожена, защото тя е част от вечността. И когато процесът на пречистване приключи, когато негативните програми бъдат изтрити, когато разрушителните модели бъдат разтворени, когато пороците бъдат премахнати, тогава съзнанието може да приеме нова програма, по‑висока вибрация, по‑чиста посока, и душата започва нов цикъл, нов живот, ново израстване. Затова истината е проста: злите души не се унищожават, те се пречистват; негативността не е вечна, тя е временна; тъмнината не е същност, тя е слой; и когато слоят бъде премахнат, остава светлината, защото светлината е истинската природа на душата. И затова никоя душа не може да бъде изгубена завинаги, никоя душа не може да бъде унищожена, никоя душа не може да бъде елиминирана, защото душата е вечна, а вечността не може да бъде прекъсната, само трансформирана.

Когато душа е силно привързана към земното, към плътските желания, към алкохола, храната, секса, властта, агресията, пороците, тя не се издига след смъртта, а остава заклещена в ниските астрални слоеве, където вибрацията е тежка, плътна, мрачна, и там тя продължава да желае всичко, което е желала приживе, но вече няма тяло, няма органи, няма плът, няма начин да удовлетвори копнежите си, и това е нейният истински ад, защото адът не е огън, а ненаситност, не е наказание, а привързаност, не е външна сила, а вътрешна празнота която изяжда самата душа. Злата душа усеща глад, но не може да яде, усеща жажда, но не може да пие, усеща сексуален порив, но няма тяло, усеща гняв, но няма къде да го излее, усеща желание за контрол, но никой не я чува, и това я разкъсва, защото тя е заключена в собствените си страсти, които вече не могат да бъдат реализирани. Това състояние усилва страха, усилва тъмнината, усилва разрушителността, и душата започва да вижда болката която е причинила на другите, защото в ниския астрал всяка мисъл се връща като отражение, всяко действие се връща като образ, всяка рана се връща като огледало, и тя преживява собствените си разрушителни дела като вибрационна болка, не за наказание, а за осъзнаване. Това е адът на привързаностите, адът на ненаситността, адът на непрекъснатото желание без възможност за удовлетворение, и той продължава докато душата не започне да се освобождава от тези програми, докато не започне да се пречиства, докато не започне да разтваря пороците, които я държат в ниските нива. Моментът на смъртта не е мигновено прекъсване на връзката между душата и тялото, а постепенен процес, в който душата се движи между световете, между реалността която познава и новото измерение към което се насочва, и тя остава свързана с тялото, с дома, с близките, с местата, които е обитавала, и това продължава дни, седмици, понякога месеци, защото връзката не се къса веднага. Около четиридесетия ден настъпва първото голямо отделяне, когато душата започва да се освобождава от плътта, но все още не е напълно откъсната от земния свят, и тя продължава да обикаля познатите места, да посещава близките си, да се сбогува по свой начин, и това присъствие може да се усети чрез сънища, почуквания, внезапни усещания, промени в атмосферата, защото душата е между световете, в преход, в движение. Но този процес не е еднакъв за всички, защото душите с висока вибрация преминават леко, осъзнато, спокойно, те разбират че са напуснали тялото и се насочват към светлината, към по‑високите нива, към пространствата на покой и развитие, но душите които са примитивни, привързани, обсебени от земните желания, не осъзнават че вече не принадлежат на материалния свят, и те се лутат, търсят контакт, опитват се да се върнат към познатото, но не намират отговор, защото вече не са част от физическата реалност.

Тези души се задържат в ниския астрал, където се събират всички които не могат да се освободят от земните си страсти, и там те усещат желанията си по‑силно от всякога, но не могат да ги удовлетворят, и това ги измъчва, разкъсва, държи ги в състояние на вътрешен ад, защото адът е копнеж без тяло, желание без форма, страст без инструмент. Затова тези същности търсят начин да се свържат с живи хора, да се прилепят към тях, да преживеят чрез тях онова което вече не могат сами, и душата на починал алкохолик се прилепя към човек който пие, душата на човек обсебен от секс се прилепя към човек с подобни желания, душата на човек обсебен от власт се прилепя към хора които търсят контрол, и така те преживяват чрез тях, насърчават ги към пороците, усилват импулсите им, влияят на мислите им, защото това е единственият начин да почувстват отново онова което са загубили. Това е опасно за живите, защото те могат да загубят контрол, да се поддадат на импулси които не са техни, да бъдат манипулирани от същности които търсят удовлетворение чрез тях. Но това е опасно и за самите души, защото колкото повече се прилепват, толкова повече се затварят в ниските нива, толкова повече се отдалечават от светлината, толкова повече се заплитат в собствените си желания. Единственият изход за тях е пречистването, разтварянето на негативните програми, освобождаването от пороците, изтриването на разрушителните модели, и това се случва чрез процеси които приличат на чистилище, но не са наказание, а трансформация. Душата не може да бъде унищожена, но може да бъде освободена от всичко което я държи ниско, може да бъде пречистена от тъмнината, може да бъде рестартирана, може да започне отначало, с нова програма, нова вибрация, нова посока, защото съзнанието е вечно, а негативността е временна. И затова никоя душа не е изгубена завинаги, никоя душа не е обречена, никоя душа не е унищожима, защото тъмнината е слой, а светлината е същност, и когато слоят бъде премахнат, остава истинската природа на душата, която винаги е била светлина, но временно е била покрита от сянка.Душата която е живяла в разрушителност, в пороци, в алчност, в агресия, в обсебеност от земното, не може да се издигне към светлината, защото честотата ѝ е тежка, плътна, ниска, и тя се плъзга към астралните нива където всичко което е носила вътре в себе си се проявява като реалност. Там тя не е наказана, а отразена, защото астралът е огледало, а не съд, и той показва на душата нейните собствени страхове, желания, зависимости, разрушителни импулси, и това което тя е причинявала на другите се връща към нея като вибрационна болка. Злата душа усеща глад, но не може да яде, усеща жажда, но не може да пие, усеща сексуален порив, но няма тяло, усеща желание за власт, но никой не я чува, усеща гняв, но няма къде да го излее, и това е нейният ад, защото адът не е огън, а ненаситност, не е пламък, а копнеж без форма, не е наказание, а привързаност която изяжда самата душа. Колкото по‑силни са били пороците приживе, толкова по‑силни са мъченията след смъртта, защото желанията остават, но инструментът за удовлетворение – тялото – вече го няма, и това създава вътрешно горене, което е истинската същност на ада. 

Душата вижда болката която е причинила на другите, защото в ниските нива всяко действие се връща като образ, всяка рана се връща като усещане, всяка жестокост се връща като отражение, и тя преживява собствената си тъмнина като вибрационна реалност. Това не е наказание, а процес на осъзнаване, защото само чрез виждане на собствената сянка душата може да се освободи от нея. Моментът на смъртта не е мигновено прекъсване на връзката между душата и тялото, а постепенен преход, в който душата остава свързана с тялото, с дома, с близките, с местата които е обитавала, и тя се движи между световете, между реалността която познава и новото измерение към което се насочва. Около четиридесетия ден настъпва първото голямо отделяне, когато душата започва да се освобождава от плътта, но все още не е напълно откъсната от земния свят, и тя продължава да обикаля познатите места, да посещава близките си, да се сбогува по свой начин. Душите с висока вибрация преминават леко, осъзнато, спокойно, защото разбират че са напуснали тялото и се насочват към светлината, но душите които са привързани към земните желания не осъзнават че вече не принадлежат на материалния свят, и те се лутат, търсят контакт, опитват се да се върнат към познатото, но не намират отговор. Те попадат в ниския астрал, където се събират всички които не могат да се освободят от земните си страсти, и там те усещат желанията си по‑силно от всякога, но не могат да ги удовлетворят, и това ги измъчва, разкъсва, държи ги в състояние на вътрешен ад. Колкото по‑силни са привързаностите, толкова по‑силни са мъченията, защото желанията се усилват, а възможността да бъдат удовлетворени изчезва, и това е истинската същност на ада – не външно наказание, а вътрешно горене. Душата не може да влезе в истинския божествен свят ако носи негативни програми, ако е обвързана с пороци, ако е затрупана от страхове, ако е непробудена, защото висшите нива са честота на чистота, на светлина, на любов, на осъзнатост, и ниските вибрации не могат да проникнат в тях. Затова душата попада в астралните нива, където вижда собствените си страхове като демони, собствените си желания като мъчения, собствените си зависимости като вериги, и това е адът – не защото някой я наказва, а защото тя вижда себе си. Единственият изход е пречистването, разтварянето на негативните програми, освобождаването от пороците, изтриването на разрушителните модели, и това се случва чрез процеси които приличат на чистилище, но не са наказание, а трансформация. Душата не може да бъде унищожена, но може да бъде освободена от всичко което я държи ниско, може да бъде пречистена от тъмнината, може да бъде рестартирана, може да започне отначало, с нова програма, нова вибрация, нова посока, защото съзнанието е вечно, а негативността е временна. И когато слоевете на тъмнината бъдат премахнати, остава истинската природа на душата, която винаги е била светлина, но временно е била покрита от сянка.

Положителният астрал е първата врата, през която преминава душата, когато напусне тялото, защото това е естественият преходен слой, в който тя започва да се освобождава от земните си привързаности, от емоциите, от желанията, от навиците, от всичко което я е държало свързана с материята. Там душата усеща лекота, разширение, яснота, и ако е достатъчно чиста, ако не е обвързана с тежки програми, ако е осъзнала прехода, тя продължава нагоре, преминава през светлинната порта и се насочва към Източника, към пространството на чистото съзнание, където няма форма, няма време, няма болка, а има само съществуване в най‑висшата му вибрация. Но ако душата е силно привързана към физическото, ако е обсебена от земни желания, ако носи тежки програми, ако е изпълнена със страх, омраза, алчност, разрушителност, тя не избира светлинната врата, а се плъзга към другия полюс – отрицателния астрал, където вибрацията е ниска, плътна, мрачна, и там започва нейното пречистване. Отрицателният астрал е това, което хората наричат ад, но не защото някой наказва душата, а защото тя сама се сблъсква с всичко, което е носила вътре в себе си. Там попадат онези, които не знаят, че са мъртви, които са се самоубили и са прекъснали задачата си, които са били обсебени от материята, които са живели в разрушителност, които са отказвали да се пробудят. Те остават близо до физическото ниво, объркани, разкъсани между два свята, неспособни да се издигнат, защото привързаностите им ги дърпат надолу. В отрицателния астрал душата преживява собствените си страхове като реалност, собствените си желания като мъчение, собствените си зависимости като вериги, защото там всичко което е било потиснато приживе се проявява в чиста форма. Душата която е искала да пие усеща жажда, но няма тяло; душата която е искала да яде усеща глад, но няма органи; душата която е искала секс усеща порив, но няма плът; душата която е искала власт усеща импулс, но никой не я чува; душата която е искала да контролира усеща напрежение, но няма над кого да властва. Това е адът – не огън, а непрекъснато горене от желания които не могат да бъдат удовлетворени. Там попадат и онези, които са станали призраци, защото не са искали да умрат, защото са се вкопчили в живота, защото са се страхували да пуснат тялото, защото са забравили, че произлизат от Бог и че трябва да се върнат при Бог. Те остават близо до Земята, защото не са отлетели към светлината, не са преминали през положителния астрал, не са се издигнали към Слънцето, което е символичната врата към по‑високите нива. Душите които са забравили своя произход се лутат, търсят контакт, опитват се да се върнат към познатото, но не намират отговор, защото вече не принадлежат на физическия свят. Когато обаче осъзнаят объркването си, когато видят собствените си грешки, когато разберат че са се отклонили от пътя, те започват да се издигат, преминават от отрицателния астрал към положителния, освобождават се от тежестите, разтварят привързаностите, и тогава могат да се насочат към Източника. Пътят към Бог е винаги отворен, но душата трябва да бъде лека, чиста, свободна, за да премине. Когато душата се издига, тя преминава през светлинните слоеве, подминава Слънцето, навлиза в пространството без форма, защото Бог няма форма, Бог е съзнание, Бог е живот, Бог е източникът на всички светове. Преди да се роди, душата плува около планетата, която е избрала, вижда я с вътрешните си очи, които не са физически, защото тя още няма тяло, и Бог ѝ дава задачите, които трябва да изпълни, записва ги в паметта ѝ, и я изпраща в подходящото тяло, което е като костюм за конкретната планета. Душата може да се ражда на различни светове, може да се връща многократно на един и същи свят, може да сменя форми, тела, реалности, но винаги носи искрата на Източника. И когато всички души се върнат при Бог, когато всички се издигнат, когато всички се освободят от материята, тогава няма да има раждане и смърт, но животът ще продължи, защото животът е Бог, а Бог е вечен.