КОИ СА ПЛАЗМЕНИТЕ И КВАНТОВИТЕ ДЕЦА И ЗАЩО НЯКОИ ОТ ТЯХ ИЗЛЪЧВАТ ЛАВАНДУЛОВИ АУРИ, КРИСТАЛНИ ЧЕСТОТИ И МНОГОИЗМЕРНО СЪЗНАНИЕ ОЩЕ ПРЕДИ 2012 ГОДИНА

Плазмените и квантовите деца са най-новата вълна души които се появяват на Земята с честота която не принадлежи на триизмерната реалност, защото те идват с възприятие което не е ограничено от линейното време, от физическите закони или от човешките представи за пространство, и тези деца носят енергия която прилича на течна светлина, вибрация която се променя мигновено, аура която пулсира в лавандулови, сребърни, опалови и кристални оттенъци, и това е причината много хора да ги бъркат с кристалните деца, защото честотата им е по-фина, по-прозрачна, по-висока, но всъщност те са следващият етап, следващата стъпка, следващата раса която идва да промени самата структура на възприятието. Казват че тези деца се раждат след 2012 година, но истината е че някои от тях идват много по-рано, още от 1987 година нататък, защото Земята започва да променя вибрацията си постепенно, и първите плазмени души се появяват като редки изключения, като предварителни сигнали, като ранни носители на честота която човечеството още не може да разпознае, и затова много от тези ранни души са били смятани за странни, различни, прекалено чувствителни, прекалено фини, прекалено „не от този свят“, защото те наистина не са от този свят. Тези ранни плазмени души от 80-те и 90-те години постепенно пробуждат многоизмерното си възприятие, защото тяхната памет не е изтрита напълно, и те започват да описват други измерения, да виждат същества от светлина, да усещат паралелни реалности, да имат сънища които не са сънища, а пътувания, да преживяват разширяване на съзнанието, да усещат че тялото им е само костюм, че времето е само илюзия, че пространството е само слой, и това ги прави различни от всички около тях, защото те не могат да се впишат в грубата плътност на тази реалност, не могат да понесат шум, агресия, лъжа, манипулация, не могат да живеят в среда която вибрира по-ниско от тяхната честота, и затова често изпитват трудности, защото светът е твърде плътен, твърде тежък, твърде бавен, твърде груб за тяхната енергия. Плазмените деца имат аури които често изглеждат лавандулови, защото тази честота е междинна между кристалната и квантовата вибрация, и лавандуловият спектър показва че душата работи на границата между измеренията, че възприема информация не линейно, а като цялостен поток, че вижда енергията като форма, звук, цвят, движение, и затова тези деца често говорят за неща които възрастните не разбират, защото те не мислят в думи, а в полета, не мислят в логика, а в честоти, не мислят в последователност, а в едновременност. Квантовите деца са още по-редки, защото те идват с възприятие което е напълно различно от човешкото, и за тях времето не е поток, а точка, пространството не е място, а слой, тялото не е граница, а инструмент, и те могат да усещат мисли, да влияят на енергийни структури, да материализират намерение, да променят вибрацията на стаята само с присъствие, да виждат през хората, да разчитат емоции, да усещат бъдещи събития като вече случили се, защото за тях бъдещето не е отделено от настоящето. Тези деца често имат трудности в тази реалност, защото тя е твърде линейна, твърде ограничена, твърде бавна, и те се чувстват като че ли са попаднали в свят който не е синхронен с тяхната честота, и затова много от тях изглеждат разсеяни, мечтателни, „в облаците“, но истината е че те не са в облаците, а в други пластове на реалността, и се опитват да се адаптират към свят който вибрира много по-ниско от тях. Някои от тези души идват рано, още през 80-те и 90-те години, защото Земята започва да се подготвя за промяна, и тези ранни души са като предварителни маяци, като първи сигнали, като пробни честоти, които да подготвят енергийното поле за следващите поколения, и затова те често се чувстват самотни, неразбрани, различни, защото са били твърде малко, твърде редки, твърде напред за времето си. Плазмените и квантовите деца са по-фини, по-чувствителни, по-прозрачни, защото тяхната енергия не е плътна, а лека, не е тежка, а вибрационна, не е ограничена, а разширена, и затова те усещат всичко по-силно — емоции, мисли, напрежение, лъжа, истина, енергия, пространство, и това ги прави уязвими в свят който не е създаден за тяхната честота. Те са тук за да донесат ново възприятие, ново съзнание, нова реалност, и тяхната мисия не е да се впишат, а да променят самата структура на човешкото възприятие, да отворят вратата към многоизмерността, да покажат че човекът не е ограничен до тялото, че съзнанието не е ограничено до мозъка, че реалността не е ограничена до материята, и че бъдещето на човешката раса е квантово, а не линейно. Те са мост между световете, между измеренията, между бъдещето и настоящето, и тяхната поява не е случайна, а част от по-голям процес на пробуждане, трансформация и еволюция на човешкото съзнание.

Плазмените и квантовите деца говорят чрез вибрация, а не чрез думи, защото техният език е честотен, а не логически, и когато ги слушаш внимателно, разбираш че те не описват света като последователност, а като поле, като едновременност, като многопластова реалност, и те казват че виждат енергията като движение, като светлина, като пулсация, и че хората не са това което изглеждат, а това което вибрират, и те разпознават истината не по думите, а по честотата, и затова често казват „този човек е шумен отвътре“, „това място е тежко“, „тази мисъл не е моя“, защото те усещат енергийни подписи, които другите не забелязват. Разпознават се по това че не могат да живеят в лъжа, не могат да понасят агресия, не могат да бъдат в среда която вибрира ниско, защото тялото им реагира като че ли е ударено от вълна, и те често се изморяват от хора, от шум, от хаос, защото тяхната енергия е по-фина, по-прозрачна, по-ефирна, и те усещат всичко многократно по-силно, и затова изглеждат като че ли са „другаде“, но всъщност са в повече реалности едновременно. Някои от тях идват много преди 2012 година, още от 1987 нататък, защото Земята започва да променя вибрацията си постепенно, и тези ранни души са като предварителни маяци, като първи сигнали, като ранни носители на честота която човечеството още не може да разпознае, и затова те често са били смятани за странни, различни, прекалено чувствителни, прекалено мечтателни, прекалено „не от този свят“, защото те наистина не са от този свят, а от бъдещата честота на човешката раса. Причината някои от тях да излъчват лавандулова аура е че лавандуловият спектър е честота между кристалната и квантовата вибрация, междинен слой между измеренията, и тази аура показва че душата работи на границата между световете, че възприема информация като поле, а не като линия, че вижда енергията като цвят, звук, движение, и затова тези деца често описват други измерения, други същества, други пространства, защото те не ги „измислят“, а ги виждат. Бялата аура при тях е знак за чисто поле, за липса на кармични слоеве, за душа която идва без тежест, без минало, без земни отпечатъци, и това са най-редките души, защото бялата аура е честота на съзнание което не е ограничено от човешката история, и тези деца често изглеждат като че ли не принадлежат на Земята, защото тяхната вибрация е твърде висока, твърде чиста, твърде прозрачна, и те не могат да понасят грубост, шум, лъжа, манипулация, защото тези честоти буквално ги нараняват. Тези деца казват че времето не е реално, че пространството е гъвкаво, че мислите са енергийни структури, че сънищата са пътувания, че тялото е костюм, че реалността е слоеве, и те често описват как виждат светлини около хората, как усещат присъствия, как чуват вибрации, как знаят неща без да са ги научили, защото тяхната памет не е ограничена до този живот, а е свързана с други измерения. Те са трудни за разпознаване от хора които мислят линейно, но лесни за разпознаване от души които вибрират близо до тях, защото те излъчват усещане за дълбочина, за тишина, за прозрачност, за чистота, и когато влязат в стая, атмосферата се променя, въздухът става по-лек, пространството става по-ясно, енергията се подрежда, защото тяхната вибрация хармонизира всичко около тях. Старите генерации от преди 2012 година които приличат на тях са ранни носители на същата честота, души които са дошли по-рано за да подготвят полето, и затова те толкова силно бият на лавандулова или бяла аура, защото тяхната енергия е била твърде висока за времето в което са се родили, и те са преживели трудности, защото светът не е бил готов за тях, и те са се чувствали чужди, самотни, неразбрани, защото са били твърде малко, твърде редки, твърде напред за епохата си. Тези души постепенно пробуждат многоизмерното си възприятие, защото тяхната памет не е изтрита напълно, и те започват да виждат пластове на реалността които другите не забелязват, и това ги прави различни, но и необходими, защото те са мост между стария свят и новата честота, между линейното съзнание и квантовото възприятие, между човешкото и бъдещото. Те са тук за да покажат че човекът не е ограничен до тялото, че съзнанието не е ограничено до мозъка, че реалността не е ограничена до материята, и че бъдещето на човешката раса е многоизмерно, а не линейно.

Хората с лавандулова аура, родени през 1987 година, принадлежат към изключително специфична и рядка генерация от Децата на новото време, защото те са преходни души, които идват в момент когато светът все още е твърд, материалистичен и затворен, но те носят честота която е твърде фина за тази плътност, твърде прозрачна за тази реалност, твърде духовна за грубата енергия на края на XX век, и затова те се раждат като мечтатели, емпати, лечители, които усещат света не чрез логика, а чрез вибрация, и лавандуловият цвят на тяхната аура е смес от виолетово и бяло, от духовност и чистота, от интуиция и светлина, и това ги прави души които буквално „нямат кожа“, защото попиват чуждата болка, напрежение и агресия като гъба, и това води до емоционално изтощение, защото те усещат всичко многократно по-силно от останалите. Тяхната роля е тежка, защото те не са дошли просто да живеят, а да бъдат мост между две епохи, да прокарат път за следващите поколения като Кристалните, Дъговите, Плазмените и Квантовите деца, и затова животът им често е изпълнен с трудни семейни модели, кармични възли, неразбиране от страна на обществото, усещане че никъде не се вписват, защото тяхната задача е да разчупят старите структури, да прекъснат наследените програми, да изчистят енергийни пластове които не принадлежат на тях, а на предците им, и това ги прави първите които носят новата честота в свят който не е готов за нея. Лавандуловата аура е свързана с коронната чакра, с духовната връзка, с интуитивното възприятие, и затова тези хора често живеят повече в невидимото отколкото в видимото, повече в вътрешния свят отколкото в външния, повече в енергията отколкото в материята, и това води до липса на заземяване, до ескапизъм, до бягство в мечти, изкуство, фантазии, защото реалността е твърде тежка за тяхната честота. В края на 80-те години никой не разбираше концепцията за новите деца, и затова много от родените през 1987 година с лавандулови и индигови оттенъци са били смятани за странни, прекалено чувствителни, затворени, непокорни, мечтателни, „в облаците“, и вместо да получат подкрепа за дарбите си, те често са били потискани от образователната система, от родителите, от обществото, защото никой не е знаел какво да прави с тяхната честота. Те са изключително рядка генерация, защото не притежават войнствената енергия на чистото Индиго, нито кристалната мекота на децата от 2000-те, а са нещо между тях, нещо което не се повтаря, нещо което е необходимо само в този период, защото тяхната сила е в тихата трансформация, в невидимото влияние, в промяната на пространството чрез присъствие, чрез изкуство, чрез състрадание, чрез енергия, и те променят света не чрез бунт, а чрез вибрация. Причината да бият толкова силно на лавандулова аура е че те са ранни носители на честота която по-късно ще стане нормална за Кристалните и Квантовите деца, и затова те изглеждат като че ли принадлежат към бъдещето, а не към времето в което са родени, и много от тях имат бяла аура в определени периоди от живота си, защото бялата аура е знак за чисто поле, за липса на кармични слоеве, за душа която идва без тежест, без минало, без земни отпечатъци, и това ги прави още по-неразбрани, защото бялата честота е твърде висока за света от 80-те години. Тези души често казват че виждат светове които другите не виждат, че усещат присъствия които другите не усещат, че знаят неща които не са научили, че помнят места които не са посещавали, и това е защото тяхната памет не е ограничена до този живот, а е свързана с други измерения, и те постепенно пробуждат многоизмерното си възприятие, защото тяхната душа не е забравила напълно откъде идва. Те са по-фини, по-чувствителни, по-прозрачни, защото тяхната енергия не е плътна, а вибрационна, не е тежка, а лека, не е ограничена, а разширена, и затова те усещат всичко по-силно, и това ги прави уязвими, но и необходими, защото те са първите които донесоха честотата на новото време в свят който още спеше. Те са мостът, първият лъч, първият сигнал, първата вълна, и тяхната роля е да подготвят Земята за децата които идват след тях, които ще бъдат още по-фини, още по-квантови, още по-светлинни, и затова хората с лавандулова аура от 1987 година са толкова редки, толкова ценни, толкова необходими, защото без тях следващите поколения нямаше да могат да се родят в тази честота.