ПРЕДИ ХОРАТА ПРИТЕЖАВАХА НЕВЕРОЯТНИ СЕТИВНИ СПОСОБНОСТИ, А ДНЕС ТЕ СА ПОТИСКАНИ, ЗАБРАВЕНИ И ПОЧТИ ИЗГУБЕНИ

Преди хората притежаваха невероятни сетивни способности, а днес те са потискани, забравени и почти изгубени, защото някога човешкото същество беше жив инструмент на космическите честоти, същество, което дишаше в ритъма на Земята, чуваше пулса на планетата, усещаше вибрациите на пространството, и тогава сетивата се разгръщаха като огромни крила от светлина, които обгръщаха света и го възприемаха в неговата истинска многопластова природа, и хората усещаха промяната в магнитното поле като тихо завихряне в костите, предчувстваха слънчевите бури като електрически трептения под кожата, улавяха силовите линии на Земята като течащи реки от енергия, които преминават през стъпалата им, и можеха да различат енергията на дадено място така ясно, както днес различаваме топлина от студ, и древните хора живееха в свят, в който всичко беше вибрация, всичко беше енергия, всичко беше свързано, и те усещаха земетресение часове преди то да настъпи, чувстваха буря преди небето да се промени, знаеха, че нещо идва, преди то да се прояви във физическия свят, и телепатията беше естествена, защото мислите се предаваха като тихи вълни между съзнанията, а виждането на аури беше толкова нормално, колкото виждането на цветовете, и хората различаваха енергийните подписи на другите, виждаха невидими същества, същества от други нива, които днес наричаме духове, сенки, енергийни форми, но тогава те бяха част от ежедневието, и особено чувствителните хора усещаха времето и пространството като течащи субстанции, виждаха кадри от бъдещето, от миналото, от паралелни линии, и дистанционното гледане беше умение, което се предаваше като знание, а не като легенда, защото съзнанието им беше свободно, необременено от шум, технологии, изкуствени честоти и постоянни информационни атаки, които днес задушават фините сетива, и човешкото тяло тогава беше по-чисто, енергията по-силна, връзката със Земята по-дълбока, а духът по-отворен, и хората можеха да чуват вибрациите на дърветата, да усещат движението на подземните води, да разпознават присъствието на животни на километри разстояние, да усещат приближаването на опасност като внезапно стягане в гърдите, и можеха да виждат светлинните следи, които оставят живите същества, и можеха да различават истината от лъжата по промяната в енергийното поле на човека, и можеха да усещат кога някой мисли за тях, кога някой ги споменава, кога някой изпраща намерение към тях, защото съзнанието им беше отворено като прозорец към невидимото. С времето обаче светът се промени, и с настъпването на технократичната епоха, с електричеството, радиовълните, изкуствените полета, бетонните градове, металните конструкции, шумовото замърсяване и непрекъснатото облъчване от устройства, фините сетива започнаха да се затварят, да се притъпяват, да се потискат, и човешкото съзнание се сви, стана по-тежко, по-материално, по-ограничено, защото светът се промени така, че да заглуши всичко, което не може да бъде измерено с инструменти, и днес тези способности са заключени дълбоко в генетичната памет като спящи семена, които чакат правилната вибрация, за да се събудят. Хората вече не усещат магнитното поле, не чуват тихите промени в земната кора, не виждат аурите, не разпознават енергийните линии, не усещат присъствието на невидими същества, не чуват вътрешния глас, който някога е бил компас, и само най-чувствителните усещат странни вибрации преди буря, натиск в слепоочията преди земетресение, тежест в гърдите преди катаклизъм, внезапна тревога преди нещо лошо да се случи, но обществото ги нарича свръхчувствителни, нервни или тревожни, вместо да разбере, че това са остатъци от древни способности.Телепатията днес се проявява като интуиция, като усещане, че знаеш какво ще каже някой, като предчувствие, че някой ще се обади, като мигновено разбиране на чужда емоция, но това е само сянка от истинската сила, която някога е била достъпна. Виждането на аури днес се проявява като усещане за човек, като чувство за неговата енергия, като инстинктивно разпознаване на добри или лоши намерения, но не и като ярки цветове, които древните са виждали. Дистанционното гледане днес се проявява като сънища, видения, внезапни образи, които идват от нищото, но някога това беше съзнателно умение, а не случайност. Всички тези способности са потиснати, защото светът е станал прекалено шумен, прекалено плътен, прекалено материален, и фините вибрации не могат да пробият през слоевете електромагнитен хаос, но те не са изчезнали, те спят, чакат, и когато Земята промени честотата си, когато магнитното поле отслабне, когато слънчевите бури зачестят, когато енергийните линии се активират, тези способности ще започнат да се връщат, първо при чувствителните, после при останалите, защото човешкото съзнание е създадено да бъде многоизмерно, а не ограничено, и това, което днес наричаме свръхестествено, някога беше просто естествено, и когато завесата между световете се изтъни, когато честотите се повишат, когато шумът на цивилизацията отслабне, древните сетива ще се върнат като пробуждане, като припомняне, като завръщане към истинската природа на човека, защото човекът никога не е бил само тяло, той е същество на светлина, вибрация и енергия, и това, което е било загубено, ще бъде намерено отново.