СТАРИЯТ ПРИКАЗЕН СВЯТ – КАК МАГИЯТА БЕШЕ УНИЩОЖЕНА, СЪЗДАНИЯТА ИЗБИТИ, А ИСТИНАТА ПРЕВЪРНАТА В ПРИКАЗКИ, МИТОВЕ И АНИМАЦИИ

Старият приказен свят някога беше реалност, а не измислица, защото Земята преди катаклизма беше място, където магията течеше като река, където елфи, дракони, еднорози, грифони, феи, русалки и жрици, владеещи древните сили, живееха редом с хората, и светът беше многоизмерен, прозрачен, светещ, изпълнен с енергии, които днес човек не може да си представи, защото съзнанието му е затворено в плътността на материята. Старият свят беше свят на хармония между природата и съществата, свят, в който дърветата говореха, реките носеха памет, планините пазеха древни същества, а небето беше дом на крилати раси, и хората можеха да виждат невидимото, защото епифизата им беше отворена, чиста, активна, и те можеха да общуват с елементалите, с духовете, с предците, с магическите създания, които днес са превърнати в митове. Старият свят беше разрушен от катаклизъм, който промени вибрацията на Земята, затвори порталите, потопи континенти, унищожи цивилизации, и след това започна голямото преследване, защото оцелелите магически същества бяха обявени за опасни, нечисти, демонични, и хората, които владееха магията, бяха преследвани, изгаряни, избивани, защото новите сили, които поеха властта, искаха да унищожат всичко, което напомня за стария свят. Елфите бяха гонени от горите, феите бяха изтласкани в други измерения, драконите бяха избити или принудени да се скрият в дълбоки пещери, еднорозите бяха преследвани заради роговете си, които носеха лечебна сила, русалките бяха избивани по бреговете, жриците бяха изгаряни като вещици, защото владееха лекове, билки, енергии, които новата власт не можеше да контролира. Магическите дарби бяха потискани, защото новият свят искаше да издигне материята над духа, да превърне човека в роб на физическото, да затвори съзнанието му, да го откъсне от вътрешната сила, която някога е била естествена, и затова знанието беше обявено за ерес, невидимото беше забранено, а духовното беше заменено с догми, страх и контрол. След унищожението на стария свят започна голямото пренаписване, защото истината трябваше да бъде скрита, а паметта – изтрита, и затова древните същества бяха превърнати в приказки за деца, в митове, в анимации, в филми, за да изглеждат нереални, смешни, фантастични, и така човекът да не може да си спомни, че някога те са били реални, че някога той самият е живял сред тях. Днес принцове, принцеси, дракони, магьосници, феи и елфи са само герои от анимации, но някога те бяха част от света, защото старите царства на Тартария, Лемурия и Атлантида бяха изпълнени с магия, с безжично електричество, с енергийни кули, с летящи кораби, с същества, които днес човек не може да види, защото вибрацията му е паднала, а епифизата му е блокирана от токсини, от химикали, от шум, от страх, от програмиране. Днес тровят съзнанието с всичко – храна, вода, въздух, информация, за да не може човек да отвори третото си око, да не може да види многоизмерните същества, които все още обитават Земята, но в други честоти, в други слоеве, в други вибрации, и затова понякога човек усеща присъствие, сянка, светлина, движение, което не може да обясни, защото старият свят не е изчезнал, а само е скрит. Днес приказните създания са митове, но те съществуват в паралелни честоти, защото Земята е многоизмерна, и старите раси – елфи, феи, дракони, грифони, русалки – все още живеят, но не в плътността, в която човек ги очаква, а в етерните слоеве, които някога бяха достъпни за всички, а днес са затворени заради падналото съзнание. Старият свят беше унищожен, защото магията дава свобода, а свободният човек не може да бъде контролиран, и затова новите сили направиха всичко възможно да превърнат древното знание в приказки, да превърнат магията в фантазия, да превърнат истината в мит, да превърнат реалността в анимация, за да може човек да се смее на това, което някога е било негово наследство. Днес приказките са спомен, анимациите са кодирани истини, митологиите са архиви на стария свят, а съществата, които някога ходеха по Земята, са се отдръпнали в други измерения, чакайки деня, в който човешкото съзнание отново ще се пробуди, ще се изчисти, ще се издигне, и тогава старият приказен свят ще се върне, не като фантазия, а като реалност, която винаги е била тук, скрита зад завесата на забравата.