НИЕ СМЕ СЪЩЕСТВА ОТ СВЕТЛИНА

Дами и господа, ние сме същества от светлина и това е първата и най-дълбока истина, която човешкото съзнание трябва да си спомни, защото под плътта, под костите, под мускулите, под вените, под всичко, което наричаме тяло, стои една вибрация, една искра, една първична енергия, която не умира, не се разпада, не изчезва, а само сменя формата си, и животните са същества от светлина, растенията са същества от светлина, самата Земя е същество от светлина, но ние сме измамени в този живот, защото виждаме се един друг в плът и кръв, живеем в материален свят, трябва да работим, да печелим пари, да се борим, да оцеляваме, да се доказваме, да постигаме, да се съревноваваме, да се изкачваме по стълби, които никога не водят до истинската цел, и хората имат различни амбиции, различни стремежи, различни мечти, но всички те са обвързани с материята, която е само временна обвивка. Помислете, същността на светлината, от която всички сме съставени, е подвеждаща, защото религията ни казва, че има продължение на живота, а науката предполага, че няма продължение, и така ние живеем в огромна лъжа, в която ни се казва, че освен това, което се случва сега, няма нищо друго, и когато това свърши, няма да преживеем нищо, и така се ражда мисълта „сега или никога“, която е най-големият капан за съществата от светлина, защото ако душата повярва, че няма продължение, тя започва да се съмнява в собственото си съществуване, започва да вярва само в плът, мускули, кости, вени, започва да вярва в нищо повече, започва да се свива, да се затваря, да се страхува, да се обезличава, да губи връзката с източника. Живеем ден за ден в този свят, утешавайки се с джаджи, развлечения, шум, разсейване, носейки зад гърба си мисълта, че един ден ще умреш, един ден ще умреш, един ден всичко ще свърши, и това е като затвор, защото ако не позволиш на светлината си да свети, ако не ѝ дадеш пространство, ако не ѝ дадеш дъх, ако не ѝ дадеш свобода, тогава ще умреш зад гърба си, ще умреш вътре в себе си, ще умреш преди да си живял, и нищо няма да дойде след това, защото ти сам си спрял потока, сам си затворил вратата, сам си изгасил искрата, и това ще те управлява, ще те преследва, ще те кара да бягаш от себе си, да се криеш в тривиалности, да се успокояваш с малки удоволствия, да не вярваш в собствената си сила. В самото начало, когато имах това видение, когато бях млад мъж, си представях, че когато събитията се случват, има някаква матрица, от която това се чете, някакъв запис, някакъв сценарий, но не, всичко е живо, всичко е там, всичко е едновременно, всичко е вечно, всичко е светлина, и независимо дали ни харесва или не, ние сме част от това живо поле, от тази жива енергия, от тази жива вселена, която не е мъртва материя, а пулсиращо съзнание. И ако ние, съществата от светлина, забравим кои сме, ако се идентифицираме само с тялото, ако повярваме, че сме ограничени, че сме временни, че сме случайни, тогава губим връзката с източника, губим връзката с истината, губим връзката със себе си, и започваме да живеем като сенки, като отражения, като копия, които се страхуват от собствената си светлина. Но истината е, че ние сме същества от светлина, които временно носят тяло, временно носят плът, временно носят форма, и тази форма е само инструмент, само костюм, само средство, чрез което светлината се проявява в материята, и когато тялото падне, светлината продължава, защото светлината не умира. И ако осъзнаем това, ако го почувстваме, ако го приемем, тогава страхът от смъртта изчезва, страхът от загубата изчезва, страхът от неизвестното изчезва, защото разбираш, че няма неизвестно, няма край, няма тъмнина, има само промяна на честотата, промяна на формата, промяна на вибрацията. И когато човек разбере, че е светлина, той спира да се страхува, спира да се крие, спира да се съмнява, спира да се унижава, спира да се сравнява, спира да се мъчи, защото разбира, че е вечен, че е безкраен, че е част от нещо много по-голямо, и тогава животът му се променя, защото той започва да живее не като затворник, а като създател, не като роб, а като творец, не като жертва, а като източник. И тогава разбираш, че всичко е там, всичко е живо, всичко е едно, и че светлината, която носиш, е същата светлина, която движи звездите, която ражда галактики, която създава светове, и че ти не си малък, не си слаб, не си изгубен, а си част от космическата мрежа на съзнанието, която никога не се прекъсва. И когато това знание се върне в теб, когато тази памет се активира, тогава започва истинският живот, защото тогава разбираш, че не си тук, за да оцеляваш, а за да светиш, не си тук, за да страдаш, а за да се пробудиш, не си тук, за да се страхуваш, а за да си спомниш кой си. И когато си спомниш, тогава всичко се подрежда, всичко се изяснява, всичко се разгръща, защото светлината винаги знае пътя.