КАКВО СЕ СЛУЧВА СЪС СЪЗНАНИЕТО КОГАТО УМРЕМ И ЗАЩО ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВЯРВАНИЯТА НИ.

 Когато настъпи мигът на прехода Съзнанието не угасва, не се разпада, не се разтваря в празнота, а се плъзга по собствената си честота, по вибрацията която е носило през целия земен живот, и затова след смъртта няма единен свят, няма общ рай, няма общ ад, а има лична реалност, лична честота, личен свят, защото Съзнанието попада точно там където вътрешните му настройки го водят. Когато човек е живял в материята, в логиката, в навиците, в притежанията, в земните структури, той носи честота която е плътна и земна, и когато умре той се озовава в астралните матрични симулации, които са копие на земята, но по‑фини, по‑гъвкави, по‑илюзорни, и там има къщи, улици, магазини, разговори, храна, защото това е неговата представа за живот, неговата представа за продължение, неговата представа за рай. Астралът проявява мисълта мигновено, и каквото вярваш това виждаш, и каквото очакваш това получаваш, и затова много души след смъртта попадат в светове които приличат на земята, защото умът им не може да си представи друго. Затова някои виждат белия тунел, фалшивите починали близки, ангелите, архонтите, защото астралът е пластичен, податлив, лесно манипулируем, и ако човек не знае това той приема всичко за истина и се оставя да бъде воден от форми които не са истински, а са отражения на собствените му страхове, очаквания и програми. Затова някои души попадат в капана на астралната симулация, защото вярват че това е истинският рай, а всъщност това е само отражение на тяхната представа за рай. Ако човек е живял в страх, вина, привързаност към земното, той ще види точно това, защото астралът е огледало, и там каквото помислиш това се проявява. Астралните пътешественици описват как можеш да твориш с мисълта си, да създаваш предмети, сгради, хора, цели светове, и сега си представи човек който умира без да знае това, човек който носи в себе си страхове, земни желания, материални привързаности, той попада точно в това което е създал вътре в себе си. Затова едни виждат архонти, а други не, защото едните са настроени към астралната матрица, а другите я прескачат, и затова няма универсално отвъдно, а има честотно отвъдно, и всичко зависи от вътрешната вибрация. Но над астралната симулация има по‑високи нива, божествените нива, ефирните светове, кристалните градове, където материята е светлина, където мисълта не създава илюзии, а проявява истина, където няма тунели, няма капани, няма фалшиви образи, а има чисто присъствие, чиста енергия, чисто съзнание. Там попадат духовно пробудените души, тези които са надраснали земната логика, които са се изчистили от страхове, които са си спомнили своята истинска природа, които знаят че реалността е многоизмерна и че астралът е само междинно ниво. В тези високи светове можеш да твориш със светлина, да се телепортираш, да променяш формата си, да общуваш без думи, да се движиш през измеренията като мисъл, защото там няма тежест, няма ограничения, няма страх, и там Съзнанието е свободно, разгръщащо се, сияещо. И затова още докато сме живи е важно да визуализираме къде искаме да отидем след смъртта, защото вярванията ни са компасът, фокусът ни е вратата, вътрешното ни състояние е честотата която определя нивото към което ще се плъзнем. Ако човек е привързан към материята той ще попадне в ниво което прилича на земния живот, ако човек е пробуден духовно той ще се озове в ефирните светове, в истинските божествени нива, където няма симулации, няма астрални капани, няма архонти, а има чисто съзнание. Затова след смъртта не всички преживяват едно и също, защото смъртта не е край, а преместване, не е наказание, а отражение, не е съдба, а честота, и всеки отива там където вътрешната му вибрация го води. Затова не е нужно да се страхувате, не е нужно да се обвинявате, не е нужно да съжалявате, защото след смъртта срещате само себе си, своите вярвания, своите страхове, своите надежди, своите привързаности, своето ниво на съзнание, и само когато ги надраснете тогава стигате до истинските светове, до истинската светлина, до истинската свобода. Тогава разбирате че смъртта не е край, а пробуждане, не е загуба, а освобождение, не е тъмнина, а преход към по‑висока честота, и че истинският живот започва там където земният свършва, защото там няма материя, няма време, няма страх, а има само Съзнание което се разгръща в безкрая.