РЕВЪТ НА МОРЕТО СЕ ОКАЗА МНОЖЕСТВО ГЛАСОВЕ – НЕОБЯСНИМИЯТ ИНЦИДЕНТ В БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК ПРЕЗ 2008 ГОДИНА, КОГАТО ОКЕАНЪТ ПРОГОВОРИ С ГЛАСОВЕТЕ НА МЪРТВИТЕ И ПАРАЛИЗИРА ЖИВИТЕ 

Разбира се всички сте запознати с аномалната зона известна като Бермудския триъгълник, място за което е казано толкова много, място което поглъща самолети, кораби, хора, цели екипажи, място където компаси полудяват, където времето се разкъсва, където реалността се огъва, и въпреки това никой не знае истината, никой не знае какво се крие под повърхността на този океански триъгълник, който сякаш е врата към друг свят. Многобройни изследователи и журналисти го свързват с изчезвания, с мистерии, с аномалии, а хора посетили района многократно съобщават за странни явления, за светлини под водата, за гласове, за времеви пропадания, за усещане че нещо ги наблюдава от дълбините. Но днес ще ви разкажа за група рибари от Пуерто Рико които през 2008 година преживели нещо което надхвърля всичко познато, нещо което не може да бъде обяснено, нещо което звучи като легенда но е документирано, записано, проверено, и до днес остава една от най странните морски аномалии в историята.На 21 май 2008 година риболовен траулер отплава рано сутринта от Сан Хуан, Пуерто Рико, за да лови риба, капитан Диего Торес и четирима други рибари трябваше да прекарат два дни в морето, преди да се върнат в пристанището, екипажът беше един и същ в продължение на 20 години, с изключение на един нов рибар, което означаваше че те знаеха какво правят, знаеха морето, знаеха района, знаеха Бермудския триъгълник, и никога през тези 20 години не бяха преживявали нищо мистериозно, нищо необяснимо, нищо което да ги подготви за това което щеше да се случи. В 2:40 сутринта бреговата охрана приела сигнал за бедствие от траулера, координатите били установени, два спасителни кораба били изпратени, Диего Торес успял да изпрати само кратко съобщение, след което речта му станала неразбираема, а малко по късно сигналът изчезнал напълно, сякаш някой или нещо е заглушило връзката.Когато спасителите пристигнали, открили риболовния кораб да се носи самотно по повърхността на океана, всички опити за контакт били неуспешни, екипажът не отговарял, не се движел, не реагирал, и двадесет минути след пристигането на спасителите бил получен втори сигнал за бедствие – този път от самите спасители, които съобщили че се нуждаят от помощ, че нещо се случва, че ситуацията ескалира, че не могат да контролират действията си, че чуват нещо, че виждат нещо, че нещо ги парализира. Пуерториканското правителство поискало помощ от ВМС на САЩ, но те били твърде далеч, затова местният военноморски флот бил изпратен незабавно.Когато военните пристигнали, те открили почти всички рибари и спасители в състояние на делириум, шепнещи, не реагиращи, с празни погледи, сякаш не са в този свят, сякаш слушат нещо което другите не чуват, сякаш са хипнотизирани от невидима сила. Всички били евакуирани и транспортирани до Сан Хуан, и когато пристигнали, били в съзнание и разказвали невероятни истории. Диего Торес твърдял че е видял силуета на починалия си баща, който го викал към себе си, шепнел му да не се съпротивлява, да остане, да се предаде, да последва гласа, и другите рибари също видели свои роднини, отдавна мъртви, които ги зовели, убеждавали ги че отвъдният свят е по добър, по светъл, по спокоен, и най странното – спасителите които първи пристигнали на мястото видели абсолютно същото, сякаш една и съща сила е влязла в умовете на всички.В столицата била проведена щателна проверка, тестове за газове, токсини, химикали, всичко било отрицателно, корабите били проверени, нямало неизправности, нямало течове, нямало повреди, но едно нещо било открито – инструментите засекли странно бръмчене, което наподобявало хорово пеене, отекващо, многопластово, и когато данните били обработени и усилени, се оказало че това не е бръмчене, а съзнателна реч на множество езици, поне 140 различни гласа, говорещи едновременно, преплитащи се, образуващи мощен шум, който парализирал хората, блокирал съзнанието им, влизал в мозъка им като вибрация, като команда, като хипноза.

 Акустичната аномалия продължила 94 минути, повече от час и половина, през което време всички в зоната били парализирани, неспособни да действат, неспособни да мислят ясно, неспособни да се съпротивляват, и Диего Торес успял да изпрати сигнал за бедствие само защото бил най близо до радиото в първите секунди, след което седнал на пода и слушал гласа на баща си, който според него идвал от морето.Експертите които анализирали аудиото били категорични – това не е електронен шум, не е дефект, не е вятър, не е природен звук, не е човешка намеса, не е случайност, а нещо което надхвърля науката, нещо което резонира с човешкия мозък, особено с частта отговорна за паметта, за спомените, за емоциите, и затова всички чули гласове на мъртвите, защото нещо е активирало най дълбоките пластове на съзнанието им. Какво е било това явление? Никой не знае. Откъде е дошло? Никой не може да каже. Защо е продължило точно 94 минути? Защо е парализирало всички? Защо е звучало като хор от 140 гласа? Защо е предизвикало видения на мъртви роднини? Защо е било засечено само в тази зона? И защо ревът на морето се е оказал множество гласове?