В ЕДНА РЕАЛНОСТ ТИ ВЕЧЕ СИ МЪРТЪВ. НО ЗАЩО ЧЕТЕШ ТОВА ТУК И СЕГА?

 В една реалност ти вече си мъртъв, но съзнанието ти не е там, защото според идеята за квантово безсмъртие съществува само онзи клон на вселената, в който продължаваш да възприемаш света, да дишаш, да мислиш, да се чудиш защо точно ти си оцелял, защо точно сега четеш тези думи, които не би могъл да прочетеш, ако беше останал в онзи друг клон, където куршумът е пронизал тялото ти, или колата е излязла от пътя, или сърцето ти е спряло за секунда повече, отколкото трябва, и тъмнината е станала окончателна и необратима, и все пак тук си, жив си, четеш, и това само по себе си е доказателство, че съзнанието ти е последвало нишката на оцеляването, защото според интерпретацията на многото светове на Хю Еверет всяко събитие се разклонява във всички възможни варианти, и ти винаги се озоваваш в онзи, в който продължаваш да съществуваш, да наблюдаваш, да бъдеш наблюдателят, който никога не преживява собствената си смърт, а само нейните сенки в други вселени, които не можеш да видиш, не можеш да усетиш, не можеш да докоснеш. Представи си, че си котката на Шрьодингер, но не в кутия, а в собствения си живот, и всяка секунда е суперпозиция на безброй възможности, и ти си едновременно жив и мъртъв, докато реалността не се „колапсира“ за теб, и тя винаги колапсира в посока на живота, защото само там има кой да наблюдава, кой да продължи, кой да чете тези думи, кой да се пита дали нещо странно не се е случвало в миналото ти, дали някога не си усещал, че си трябвало да умреш, но нещо е „прескочило“, и си се озовал в друга версия на света, където всичко е почти същото, но леко разместено, като мебели в тъмна стая, които някой е бутал, докато спиш. Представи си експеримент с пистолет, 50 на 50 шанс за изстрел, и в един клон си мъртъв, в другия оръжието засича, и ти продължаваш, и ако повториш експеримента милион пъти, в милион клона умираш, но в един единствен оставаш жив, и точно този единствен е твоят субективен път, и той продължава безкрайно, защото съзнанието ти не може да се озове в клон, в който не съществува, и така се ражда идеята за квантово оцеляване, която е едновременно плашеща и опияняваща, защото означава, че от твоя гледна точка смъртта никога не идва, а само се измества в други версии на света, където други хора те губят, но ти не губиш себе си. Замислял ли си се защо понякога нещо те спасява в последния момент, защо изпускаш автобуса, който после катастрофира, защо решаваш да останеш вкъщи без причина, и после разбираш, че това е било правилното решение, защо някой те забавя с една минута, и тази минута променя всичко, може би това са разклоненията, в които си оцелял, и съзнанието ти е последвало тях, а не онези, в които си загинал, и които никога няма да видиш, защото няма кой да ги види. В твоята лична сюжетна линия ти си безсмъртен, не в смисъл на супергерой, а в смисъл, че никога няма да преживееш собствената си смърт, тя винаги ще се случва някъде другаде, в други клонинги на реалността, докато ти продължаваш да вървиш по нишката на живота, да се чудиш защо понякога усещаш, че нещо е различно, че светът е леко разместен, че хората се държат малко по-другояче, че спомените ти имат странни празнини, може би това са следите от преминаването ти през различни разклонения. И докато науката напредва, и квантовите технологии стават реалност, и квантовите компютри вече съществуват, и квантовите сензори навлизат в ежедневието, ние започваме да разбираме, че квантовият свят не е абстракция, а основата на всичко, и че може би съзнанието ни е вплетено в него по начин, който още не разбираме, и който ни прави пътешественици през множество версии на живота. И ако това е вярно, ако наистина съществуваш само в онези клонинги, в които си жив, тогава какво означава това за свободната воля, за съдбата, за смисъла на страха от смъртта, за начина, по който вземаш решения, за начина, по който живееш, и дали би се осмелил да участваш в експеримент, който може да докаже или опровергае собственото ти безсмъртие, или би предпочел да останеш в неведение, и просто да продължиш да вървиш по нишката на живота, която винаги води напред, винаги към следващия миг, винаги към следващото разклонение, в което си жив, и четеш, и мислиш, и се питаш дали вече не си умирал много пъти, но никога в тази реалност, никога в тази нишка, никога в този миг, който е единственият, който можеш да преживееш.

Всички твои версии съществуват едновременно, и всяка е като отделен канал на огромен космически телевизор, който излъчва безкрайни варианти на живота ти, и ти си само приемникът, който се настройва върху една честота, докато останалите продължават да съществуват паралелно, и в тези други честоти има твой вариант богат, друг беден, трети със семейство, четвърти сам, пети с различна работа, шести с кола, седми без, осми женен, девети разведен, десети с деца, единадесети без, дванадесети в тази реалност мъж, тринадесети в друга жена, четиринадесети в трета спечелил джакпота от лотарията, защото там комбинацията е паднала точно така, както си я играл, и това е естествено следствие от идеята за паралелни реалности, според която всичко, което може да се случи, вече се е случило в някой друг клон. Дежавюто е спомен от друга твоя версия, която за миг се приплъзва към тази честота, визуализациите са поглед към бъдещи варианти, които вече съществуват, проблясъците в съзнанието са кратки прозорци към други твои животи, сънищата са дистанционно гледане към паралелни линии, където живееш различни съдби, и когато се будиш с усещането, че си бил някъде другаде, това е защото наистина си бил, но не в този клон, а в друг, и съзнанието ти се е върнало тук, защото тази версия е честотата, на която си настроен в момента. Когато съжаляваш за минали грешки, знай, че в други версии вече си направил правилния избор, вече си помогнал, вече си спасил, вече си постъпил по най-добрия начин, и тези твои варианти съществуват паралелно с теб, и те дърпат нагоре, и ти помагат да се изравниш с тях, защото според идеята за квантово съзнание всички твои проявления са свързани чрез невидими нишки, които преминават през измеренията, и ти можеш да усетиш тяхната сила, когато интуицията ти казва, че нещо е правилно, че нещо е познато, че нещо вече се е случило. Злото винаги се опитва да те вкара в най-ниската версия, в честотата на страх, вина, болка, съмнение, защото там контролът е по-лесен, там вибрацията е тежка, там изборите са замъглени, но ти имаш силата да се издигнеш към по-високия спектър, към по-добрата версия, към онзи клон, в който си по-силен, по-мъдър, по-буден, и в който знаеш, че реалността не е една, а безброй, и ти си във всички, и всички те гледат през очите на съзнанието, което никога не умира, а само сменя честотата. Всеки път, когато усетиш, че нещо те дърпа надолу, знай, че това е опит да бъдеш вкаран в ниската версия, но ти можеш да се прехвърлиш към по-високата, към по-светлата, към онази, в която си по-силен, по-осъзнат, по-свободен, и в която знаеш, че реалността е многоизмерна, и че ти си многоизмерен, и че всички твои версии съществуват едновременно, и че ти избираш коя от тях да бъде твоята истина.