„ИМА СНИМКИ, КОИТО ГОВОРЯТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ; ИСТОРИЯТА, КОЯТО НИ РАЗКАЗАХА, Е СБОРНИК ОТ ДОГОВОРЕНИ ЛЪЖИ“ – КОГАТО ПОГЛЕДНЕМ ОКОЛО СЕБЕ СИ, СГРАДИТЕ, КОИТО СТОЯТ ПРЕД НАС, РАЗРУШАВАТ ВСИЧКО, КОЕТО НИ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНО КАТО „ИСТОРИЯ“

 Има снимки които говорят сами за себе си, снимки които не се нуждаят от обяснение, снимки които са като удари в лицето на официалната история, снимки които показват сгради, архитектура, технологии, мащаби, които не съвпадат с това което ни разказаха, и когато човек започне да гледа внимателно, когато започне да наблюдава, когато започне да сравнява, той разбира че историята която ни е била преподавана е сборник от договорени лъжи, внимателно подредени, внимателно редактирани, внимателно изгладени, за да скрият истината за цивилизациите които са били преди нас, за обществата които са строили сгради които днес не можем да повторим, за технологии които днес не можем да обясним, за мащаби които днес не можем да достигнем. Когато искате да поставите под съмнение историята която ни е разказана, просто погледнете наоколо, погледнете старите сгради, погледнете катедралите, погледнете мостовете, погледнете колоните, погледнете арките, погледнете куполите, погледнете орнаментите, погледнете каменните блокове които тежат тонове, погледнете перфектните линии, погледнете симетрията, погледнете детайлите, и ще видите че тези сгради събарят всичко което ни е разказано като история, защото те не са построени от хора които са се движели с каруци, не са построени от хора които са нямали електричество, не са построени от хора които са нямали машини, не са построени от хора които са нямали знания, а са построени от цивилизации които са били много по напреднали от нас, цивилизации които са владеели енергия, геометрия, акустика, резонанс, материали, които днес не можем да възпроизведем. Снимките на старите градове показват улици които са били заровени, първи етажи които са под земята, прозорци които са под нивото на тротоара, врати които водят в пръст, и това не е „архитектурен стил“, това е доказателство за кален потоп, за глобално бедствие, за събитие което е променило света, за катастрофа която е унищожила старата цивилизация и е оставила само руини, които по късно са били „реставрирани“ и представени като нови. Когато гледаме снимки от 1800 те години, виждаме градове които изглеждат напълно завършени, огромни, монументални, но без хора, без строителни машини, без кранове, без работници, без процес на строеж, сякаш тези градове са били открити, а не построени, сякаш са били наследени от някой друг, сякаш са били част от цивилизация която е изчезнала внезапно. Има снимки на сгради които са толкова огромни, толкова сложни, толкова перфектни, че дори днес с модерни технологии не можем да ги повторим, и въпреки това ни казват че са построени от хора с примитивни инструменти, с чукове, с въжета, с дървени скелета, и че са били завършени за няколко години, което е абсурдно, нелогично, невъзможно. Има снимки на електрически лампи преди „официалното“ изобретяване на електричеството, снимки на трамваи преди да има електрически мрежи, снимки на антени върху сгради преди да има радио, снимки на куполи които очевидно са били енергийни резонатори, снимки на орнаменти които са били част от енергийни системи, снимки на фонтани които са работили без помпи, снимки на градове които са били осветени без кабели, и всичко това е скрито, премълчано, обяснено с лъжи.Има снимки на хора които стоят пред сгради които не са могли да построят, снимки на „пионери“ които позирали пред архитектура която ги надвишава като мащаб, като знание, като технология, и когато човек гледа тези снимки, той разбира че нещо не е наред, че историята не е това което ни казаха, че има липсващи страници, че има изтрити глави, че има скрити цивилизации. Има снимки на разрушени градове след кален потоп, снимки на сгради заровени до втория етаж, снимки на улици които са били изкопани от кал, снимки на хора които стоят върху руини които не са построили, снимки на катедрали които са били частично заровени, снимки на мостове които са били под вода, снимки на арки които са били затрупани, и това не е „урбанизация“, това е доказателство за глобално бедствие което е унищожило старата цивилизация. Има снимки на машини които не би трябвало да съществуват, снимки на метални конструкции които са твърде сложни за времето си, снимки на технологии които не се вписват в официалната история, снимки на устройства които изглеждат като енергийни генератори, снимки на странни метални сфери, снимки на механизми които никой не може да обясни. Има снимки на хора които изглеждат различно, снимки на гиганти, снимки на необичайни черепи, снимки на същества които не се вписват в еволюционната линия, снимки които са били скрити, забранени, унищожени. Има снимки на градове които са били по чисти, по подредени, по красиви, по технологични от днешните, и въпреки това ни казват че това е било „по тъмно време“, което е абсурдно. Има снимки на светове които не съвпадат с историята, снимки които разрушават официалния разказ, снимки които показват че сме били излъгани, че сме били заблудени, че сме били откъснати от истината за миналото. И когато човек погледне тези снимки, той разбира че историята която ни разказаха е сборник от договорени лъжи, внимателно подредени за да скрият истината, за да скрият цивилизациите които са били преди нас, за да скрият знанията които са били унищожени, за да скрият технологиите които са били премахнати, за да скрият света който е съществувал преди кален потоп, преди катастрофата, преди изтриването на Тартария, преди заличаването на древните общества. И когато искате да поставите под съмнение историята, просто погледнете наоколо, защото сградите които стоят пред нас, камъкът който е оцелял, архитектурата която е останала, говорят по силно от всички учебници, говорят по силно от всички професори, говорят по силно от всички лъжи, и казват истината която никой не иска да чуем.