ДУХОВЕТЕ – НЕВИДИМИТЕ ГОСТИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

В безкрайната тъкан на съществуването човек никога не е сам, никога не е затворена монада, защото около него непрестанно се движат милиони духовни същества, които проникват в неговите мисли, желания, импулси и настроения, превръщайки човешката природа в необятно поле, където се срещат, спорят, работят и воюват сили от различни светове. Човек е център, през който преминават течения от невидими същества, и когато тези течения се сгъстят, когато множество духове се съберат в неговото вътрешно пространство, той започва да прилича на нива, за която спорят различни орачи, всеки желаещ да прокара своята бразда, да наложи своята воля, да остави своя отпечатък. И когато тези сили се сблъскат, когато едни духове искат да орят в една посока, а други в противоположната, тогава в човека се ражда вътрешна буря, главата му се изпълва с напрежение, сърцето му се свива, мислите му се объркват, и той казва: „В мен става нещо страшно, главата ми ще се пръсне”, без да подозира, че това е гласът на духовете, които спорят за неговото вътрешно управление. Ако нисшите духове надделеят, всичко се обръща с дъното нагоре, редът се руши, хармонията изчезва, а човекът става проводник на хаос, раздразнение, гняв, омраза и разрушителни импулси. Ако пък светлите духове успеят да установят ред, тогава вътрешният свят се подрежда, мислите се избистрят, чувствата се хармонизират, волята се укрепва и човекът усеща мир, съгласие и вътрешна светлина. Защото човек е свързан с множество същества в невидими системи, и от хармонията или дисхармонията между тях зависи неговото състояние, неговата сила, неговата яснота, неговата съдба. Много от състоянията, които хората преживяват – внезапни промени в настроението, необясними импулси, странни желания, внезапни страхове или гняв – се дължат на влиянието на духове, които са се приближили до тях, които са проникнали в тяхната аура и са започнали да работят чрез тях. Затова човек трябва да познава духовете, да различава техните прояви, да знае кога един импулс е негов собствен и кога е внушение от невидим свят, да се научи да въздейства на тези същества, да ги управлява, да ги насочва, да ги изпраща или да ги приема, според това дали са светли или тъмни. Защото всички хора са медиуми, всички са проводници на невидими сили, всички са врати, през които духове влизат и излизат, и разликата между напредналите и ненапредналите души е само в това дали могат да разпознават духовете или не. Светлите духове се различават чрез светлина, чрез яснота, чрез мир, чрез благост, докато нисшите духове носят тъмнина, смут, раздразнение, хаос и разрушение. Нисшите духове създават дисонанс в човека, разстройват неговите енергии, нарушават неговата хармония, и той сам трябва да се бори против тях, да ги изгонва, да ги преобразява, да ги подчинява на висшия закон. Защото ако човек обича да лъже, духовете на лъжата веднага се събират около него; ако обича да злорадства, духовете на злорадството идват като гости; ако мрази, духовете на омразата се настаняват в неговия дом и започват да ядат и пият от неговите жизнени сили, оставяйки след себе си нечистотии, които човек трябва да чисти чрез болести, страдания, умора и вътрешни мъчения. Затова хората боледуват, затова очите им замрежват, затова оглушават, затова ръцете и краката им отслабват – защото тези духове черпят сокове от тях, изсмукват жизнената им енергия и ги довеждат до изтощение. Много от страданията, които човек преживява, се дължат на същества от астралния свят, изостанали в своята еволюция, които влизат в човека през устата, през мисълта, през чувството, през погледа, и започват да го измъчват, да го управляват, да го подтикват към действия, които не са негови. Затова е казано: „Господи, постави страж на устата ми”, защото през устата влизат не само храна и въздух, но и невидими същества, които търсят място, търсят дом, търсят човек, чрез когото да живеят. Когато човек скърби, той се свързва със същества, които стоят по-ниско от него, и техните вибрации го понижават, правят го слаб, правят го безсилен, правят го мрачен. Когато човек се гневи, той отваря вратата за духове на разрушението.

Когато човек завижда, той привлича духове на недоволството. Когато човек се страхува, той става поле за духове на мрака. И когато човек се намира в ужасно вътрешно състояние, когато не може да се побере в кожата си, когато всичко му е противно, когато вижда само злото в хората, това означава, че цели легиони духове са влезли в него и са обърнали всичко с главата надолу. Тези духове трябва да бъдат изгонени, трябва да бъдат изпратени навън, трябва да бъдат освободени от човешкото поле, за да може човек да възстанови своя мир. Защото хората могат да попаднат в отрицателните сили на Природата, и има хиляди същества, които ги дебнат, които им устройват капани, които ги нападат, които хвърлят камъни върху тях, които ги изкушават, които ги подтикват към грешки. Но има и други същества – светли, благородни, възвишени – които ги пазят, които им помагат, които ги защитават, които противодействат на тъмните сили. Много от нещастията на хората се дължат на невидими врагове, които са опасни, които са силни, които са упорити. И когато човек убие някого, когато причини зло, когато разруши нечий живот, духът на този човек влиза в него, започва да живее в него, започва да го разпъва, започва да го измъчва, защото всяко зло, което човек причинява навън, се връща вътре в него като квартирант, който иска място, който иска внимание, който иска да живее чрез него. Затова хората стават нервни, гневливи, кисели – защото техните врагове са умрели отвън, но са дошли отвътре. И когато човек има много такива квартиранти – десет, двадесет, сто – те започват да се ритат, да се карат, да се борят за управление, и човекът става арена на вътрешни битки. Всички лоши духове се познават по това, че обичат да ласкаят, да подкупват, да обещават, да внушават сладки думи, за да влязат в човека. Затова човек трябва да бъде буден, да бъде внимателен, да бъде силен, да изпитва духовете, да различава светлината от тъмнината, да знае кои същества идват от Бога и кои не. Защото човек е врата към невидимото, мост между светове, поле на битки, дом на сили, които се стремят да го управляват. И само онзи, който познава духовете, който различава техните вибрации, който умее да ги насочва, може да бъде господар на своя вътрешен свят, може да бъде свободен, може да бъде силен, може да бъде светъл. А онзи, който не различава духовете, става играчка на невидими сили, става проводник на чужди желания, става пленник на астрални същества, които го използват, които го изтощават, които го водят към страдание. Затова знанието за духовете е знание за човека, знание за неговата природа, знание за неговата съдба. И който го придобие, става господар на себе си, господар на своите мисли, господар на своите чувства, господар на своите импулси, господар на своята светлина.

Когато лошите духове успеят да те завладеят, нещата се обръщат с дъното нагоре и целият вътрешен свят се преобръща като разкъсан съд, от който изтича светлината, а в него нахлува мракът, защото тъмните сили не идват тихо, не идват смирено, а нахлуват като буря, която разкъсва хармонията, руши реда и превръща човека в играчка на изостанали същества, които се промъкват навсякъде, влизат във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко колебание, за да внесат дребни подозрения, съмнения, раздори, дребни разправии, които постепенно се превръщат в големи вътрешни пропасти, защото тъмните духове са майстори на разстройството, те знаят как да се промъкнат през най-малката слабост, през най-малката нечистота, през най-малката пукнатина в човешката душа, и щом я намерят, веднага се проявяват така, както си искат, защото са интелигентни, хитри, упорити и безмилостни. Днешните учени хора казват, че всеки човек има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове, защото чумавите, маларийните, сифилистичните и проказните микроби са носители на нисши същества, които ядат човека отвътре, човъркат го всеки ден, докато не се образува лошото състояние, което хората наричат болест, а всъщност е присъствие на невидими гладни гости, които търсят храна в нечистите желания, нечистите мисли, нечистите постъпки, защото всяка нечистота е тяхна трапеза, всяка нечистота е тяхна сила, всяка нечистота е тяхно право да останат в човека. Затова церът е чистата кръв, абсолютната хигиена на мисълта, чувството и волята, защото когато кръвта е чиста, когато желанията са чисти, когато мислите са чисти, тези духове гладуват, отслабват, напускат, защото не могат да живеят там, където няма нечистота, и човек трябва да ги изпъди навън, да ги освободи от себе си, да ги лиши от храна, да ги лиши от дом. На упоритите духове трябва да се говори тихо, меко, защото грубият език ги прави яростни, прави ги жестоки, прави ги отмъстителни, а мекотата ги обезсилва, защото те не могат да се хранят с мекота, не могат да се хранят с светлина, не могат да се хранят с любов. Човек трябва да познава духовете, да знае техните прояви, да знае кога един импулс е негов и кога е чужд, да знае кога една мисъл е светла и кога е внушена от тъмнината, защото всеки човек си има свои духове, които му помагат, служебни духове, които са свързани с неговото минало, които го пазят, които го водят, които му дават сила, но има и други – нисши същества, които знаят законите на природата, могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло, могат да се пренасят където си искат, могат да се промъкват в човека без той да ги види, без да ги усети, без да ги разпознае. Най-малко сто същества наблюдават всеки човек, защото всички сме под зорките очи на разумни същества, които знаят какво правим, как живеем, как мислим, как чувстваме, и понякога човек си ляга здрав, а става болен, защото приятелите му от миналото идват с полици, искат да им се плати, искат да получат онова, което им се дължи, и докато не им се плати, те няма да го напуснат. Христос лесно се справяше с тези същества, пъдеше ги навън, защото от духовно гледище всички болести и мъчнотии се дължат на нисши ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини, а учените казват, че това са микроскопически същества, които разрушават организма, но зад тях стоят духове, които ги управляват. Един заминал човек може да се всели в някого за година, за две, за часове, защото съвременните хора са ятаци на паднали духове, които са слезли от друг свят, избягали са, скрили са се на земята, и сега трябва да си вървят, но не искат, защото търсят ятаци, търсят хора, чрез които да живеят. Във всеки човек седи въплътен един лош дух, толкова лош, колкото светът не е виждал, и човек трябва да го укроти, да го преобрази, да го подчини на Божия закон. Животното понякога е като малка колибка, в която временно влиза да живее някоя заминала душа, защото както планинската хижа е временен дом за туриста, така животното е временен дом за душата. Когато умре някой, който е обичал да си угажда в яденето, желанието му остава, но няма органи, затова обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги, внушава им, но остава гладен, защото няма тяло.Щом те посети тъмен дух, умът потъмнява, сърцето потъмнява, тялото отслабва, защото всяко докосване на тъмнината отнема сила. Когато минава лош дух, не му се изпречвай, дай му път да си върви, не спорѝ, не говори, защото спорът го храни. Има духове, които измъчват хората – това им е работата. Духовете ги е страх от глада, затова ако те нападнат, трябва да гладуваш, защото гладът ги гони. Има духове, които не излизат лесно, и тогава трябва да се чете „Отче наш”, да се пости, да се молиш, защото постът и молитвата са огън, който ги изгаря. Някои души влизат временно в умовете, затова заслужават целувка, а не лошо отношение, защото не знаят какво правят. Езикът на духовете е сбит, съдържателен, една дума е цяла реч от десет хиляди думи, и когато ти кажат една дума, умът проработва и никога не я забравяш. Някои мислят, че са господари на земното богатство, но се лъжат, защото въглищата донесоха нещастие – добрият и лошият живот на предпотопните животни, превърнати във въглища, се внесе в човечеството, а лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им се освободиха и днес хората не знаят как да се справят с тях. Спасението е в растенията, които трябва да се умножат, за да погълнат излишната въглена киселина, защото в бъдеще въглищата трябва да бъдат заменени с електрическа енергия. Светът е пълен с ненапреднали души, които имат нужда от просветление, затова посещават духовни събрания, и сега около вас има такива души, които искат помощ, а има и такива, които не знаят, че са заминали. Често същества от невидимия свят, равни по развитие на малки деца, си играят с вас, нарушават хармонията, и когато се наиграят, казват: свърши се представлението, но за вас това е страдание. Ако това става рядко, лесно се преживява, но ако става често, човек трябва да се изучава, да знае кои мисли са негови и кои са чужди, защото щом може да различава своите състояния от чуждите, може да се противопоставя и да се освобождава. Това значи да бъде човек господар на себе си.

Духовете от нисшите слоеве на астралното пространство се прилепват към човека като невидими пипала, които изсмукват жизнената му сила и го подтикват към пороци, защото ниската честота е тяхната естествена среда, техният дом, тяхната храна, и когато човек се отдава на алкохол, порнография, мастурбации, сексуален разврат или други разрушителни импулси, той не само понижава вибрацията си, но и отваря врати към същности, които търсят начин да преживеят чрез него онова, което вече не могат сами, понеже са лишени от тяло и органи, но не и от желания, които продължават да горят в тях като ненаситен огън. Низшите духове се хранят с енергията на човешките страсти, те се впиват в аурата като паразити, които не могат да съществуват без чужда сила, и затова подтикват човека към всичко, което го отслабва, защото слабият човек е лесен за проникване, лесен за управление, лесен за обсебване, а силният човек е недостъпен за тях, защото светлината го пази, чистотата го огражда, волята го защитава. Моментът на смъртта не е мигновено прекъсване на връзката между душата и тялото, а бавен процес на разслояване, в който душата постепенно се отделя от плътта, но остава свързана с нея, обитавайки пространството между световете, движейки се като в мъгла между познатото и непознатото, между земното и невидимото, между старото и новото съществуване. Около четиридесетия ден настъпва първото голямо отделяне, когато душата започва да се освобождава от земната обвивка, но все още не е напълно откъсната от света, който е познавала, и затова продължава да обикаля местата, които е обитавала, да посещава близките си, да се сбогува по свой начин, да оставя знаци чрез сънища, почуквания, внезапни промени в атмосферата, защото това е част от прехода, в който тя се подготвя за отпътуване към новото измерение, но все още се колебае между двата свята. Душите с високо развитие преминават леко и осъзнато през този етап, защото разбират, че са напуснали физическото тяло и приемат промяната, но има и други, примитивни, привързани към земните желания, които не осъзнават, че вече не принадлежат на материалния свят, и затова се лутат, търсят контакт, опитват се да се върнат към познатото, но не намират отговор, защото вече не могат да взаимодействат с материята, а само да я усещат като спомен, като копнеж, като болка. Тези същности се задържат в ниските слоеве на астралното пространство, където се формира низшият астрал, място на неудовлетворени желания, на страсти без тяло, на копнежи без органи, на глад, който не може да бъде заситен, и затова те търсят начин да се свържат с живи хора, за да преживеят чрез тях онова, което вече не могат сами. Душата на починал алкохолик може да се прилепи към човек, който обича да пие, да се наслаждава на изпаренията, на атмосферата, на усещането, което някога е познавала, и да го подтиква към порока, за да преживява чрез него, а душата на човек, обсебен от сексуални желания, може да се прилепи към жив, който има подобни слабости, и да го подтиква към разврат, порнография, мастурбации, защото чрез него преживява онова, което вече не може сама. Някои същности се прилепват не заради пороци, а заради емоционална привързаност, ревност, алчност, отмъщение, мания, незавършени отношения, и се залепват към своите близки, роднини, семейство, любими, деца, защото не могат да се откъснат от земната връзка, и тяхната енергия се превръща в стегнати вериги, които държат живия човек в състояние на тежест, тревога, безпокойство, защото тези същности не винаги са зли, но са объркани, привързани, неспособни да приемат промяната, и затова се прилепват към живите, търсейки внимание, енергия, присъствие. Когато човек е слаб, когато вибрацията му е ниска, когато се отдава на пороци, той става лесна жертва за тези същности, които проникват, обсебват, внушават чужди импулси, чужди желания, чужди мисли, и човек започва да губи контрол, сила, яснота, но когато се издигне, когато очисти мислите си, когато укрепи волята си, когато повиши вибрацията си, тези същности не могат да се задържат, защото светлината ги отблъсква, чистотата ги изгаря, силата ги разпръсква, и човек става господар на себе си, на своята енергия, на своята душа, на своята съдба.

В днешното време много млади хора, дори деца, усещат тежест, депресия, отчаяние, панически състояния, безсилие, липса на енергия, трудно заспиване, натрапливи мисли, шепот в ума, обиди, внушения, идеи за провал или саморазрушение, и макар лекарите да казват, че всичко е наред, истината е, че проблемът не е в тялото, а в енергията, защото когато аурата е пробита, когато вибрацията е ниска, когато човек е изтощен, той става лесна мишена за нисши същности, които се прилепват към него като невидими пипала, изсмукват жизнената му сила и започват да внушават мисли, които не са негови. Лекарят тъпче успокоителни и антидепресанти, но те не лекуват причината, а само потискат симптомите, и понякога състоянието става по-тежко, защото когато съзнанието се замъгли, нисшите същности имат още по-лесен достъп до човека, който вече не може да различава кое е негово и кое е чуждо. Много от тези млади души са чувствителни, отворени, фини, с висока интуиция, но без защита, без знание, без сила, и затова усещат енергийни атаки, които се проявяват като депресия, паника, безсъние, натрапливи мисли, усещане за чуждо присъствие, промяна на характера, внезапни изблици на гняв, страх или отчаяние, защото същностите от нисшия астрал се хранят с емоции, особено с негативни, и затова ги провокират, усилват, раздуват, внушават. Когато човек е слаб, когато е изтощен, когато е под стрес, когато е сам, когато е уплашен, нисшите същности го атакуват, защото това е моментът, в който аурата се разкъсва и те могат да проникнат, да се впият, да започнат да шепнат, да обиждат, да внушават провал, да внушават саморазрушение, да внушават страх, защото чрез тези емоции те се хранят, те се усилват, те се закрепват. Много млади хора се напиват, защото не знаят, че алкохолът отваря астрални врати, прави аурата рехава, пробива защитата, и същностите лесно проникват, обсебват, управляват, внушават импулси, които човек не би имал в трезво състояние. Алкохолът е една от най-лесните врати за обсебване, защото той понижава вибрацията мигновено, а нисшите духове обичат ниската честота, тя е тяхната естествена среда, тяхната храна, тяхната сила. Същото важи за порнографията, мастурбацията, сексуалния разврат, защото сексуалната енергия е творческа, жизнена, мощна, и когато човек я разпилява без любов, без смисъл, без чистота, нисшите същности я изсмукват като паразити, които не могат да съществуват без чужда сила. Те подтикват към порно, към мастурбация, към разврат, защото чрез тези действия те се хранят, те преживяват онова, което вече не могат сами, понеже са лишени от тяло, но не и от желания. Някои същности се прилепват към хората заради сексуална енергия, други заради агресия, трети заради страх, четвърти заради болка, и когато човек яде много месо, когато е агресивен, когато мислите му са тежки, когато е пребит емоционално, когато е слаб, тези същности го гледат като лесна плячка, защото те усещат вибрацията, те усещат слабостта, те усещат пробивите в аурата. Затова някои хора внезапно сменят характера си – ту са добри, мили, нежни, ту стават гневни, бесни, жестоки, защото същността, която ги е обладана, се активира, иска секс, иска алкохол, иска порнография, иска агресия, иска емоции, които да изсмуче, и човекът започва да се държи странно, непредсказуемо, сякаш не е той. Много партньори усещат, че човекът до тях не е сам, че има нещо в него, че има чужда енергия, че има чуждо присъствие, и това е вярно, защото когато един човек е обсебен от същност, тя влияе и на партньора, тя го изтощава, тя го натоварва, тя го кара да се чувства зле, защото енергията се прехвърля, вибрацията се смесва, астралните нишки се преплитат. Някои същности са толкова силни, че могат да обсебят цял дом, цяла връзка, цяла група хора, и тогава всички започват да се карат, да се мразят, да се измъчват, да се изтощават, защото нисшият астрал е като мъгла, която се спуска и започва да изяжда всичко светло. Но човек не е беззащитен, защото когато повиши вибрацията си, когато очисти мислите си, когато укрепи волята си, когато се свърже със светлината, тези същности не могат да се задържат, защото светлината ги отблъсква, чистотата ги изгаря, силата ги разпръсква, и човек става господар на себе си, на своята енергия, на своята душа, на своята съдба.

В днешното време тъмните същности са станали по-активни, по-хитри, по-адаптивни, защото човешкото съзнание се променя, вибрациите на планетата се ускоряват, астралните пластове се разместват, и това създава нови пролуки, нови врати, нови канали, през които невидимите сили могат да проникват в човешката аура. Тези същности вече не действат само чрез примитивни внушения като страх, гняв или пороци, а започват да използват по-фини методи, по-сложни енергийни механизми, които се вплитат в мислите, в емоциите, в подсъзнанието, в сънищата, в интуицията, така че човек трудно различава кое е негово и кое е чуждо. Тъмните духове от новите астрални слоеве са способни да имитират вътрешния глас на човека, да копират неговия тон, неговите мисловни модели, неговите страхове, неговите желания, така че внушението да изглежда като собствена мисъл, а не като чужда намеса, и затова много хора казват: „Не знам защо го направих”, „Не знам защо го помислих”, „Не знам защо се почувствах така”, без да осъзнават, че това е резултат от енергийно проникване. Тези същности вече не се задоволяват само с изсмукване на енергия, а започват да изграждат енергийни структури вътре в човека, като невидими мрежи, които се вплитат в неговите чакри, в неговите мисловни центрове, в неговите емоционални слоеве, и чрез тези мрежи те могат да управляват настроенията, да променят импулсите, да усилват слабостите, да блокират силата, да замъгляват яснотата. Някои от тези същности са древни, изостанали в еволюцията, но други са нови, родени от колективните страхове на човечеството, от масовите тревоги, от глобалните кризи, от хаоса на модерния свят, и те са по-агресивни, по-енергични, по-организирани, защото се хранят с емоционалните изригвания на цели общества, а не само на отделни хора. Тъмните същности вече могат да се свързват помежду си, да образуват групи, да действат като колективи, като енергийни рояци, които атакуват цели семейства, цели групи, цели общности, и затова понякога се случва няколко души да преживяват едни и същи симптоми – тревожност, безсъние, депресия, паника, агресия – защото са попаднали в зоната на действие на един и същи астрален рояк. Някои от тези същности са способни да се маскират като светли, да се представят като помощници, като водачи, като ангели, но всъщност са паразити, които се хранят с доверието на човека, с неговата наивност, с неговата нужда от подкрепа, и когато човек им отвори сърцето си, те проникват дълбоко, закрепват се, и започват да управляват неговите решения, неговите желания, неговите емоции. Тъмните духове от новите слоеве могат да се свързват с технологиите, с електронните устройства, с екраните, с виртуалните пространства, защото енергията на човека вече е преплетена с дигиталната среда, и когато човек прекарва часове в интернет, в социални мрежи, в игри, в порнография, в хаотични информационни потоци, неговата аура се разкъсва, става нестабилна, става уязвима, и същностите могат да проникнат през тази дигитална мъгла, която обгръща съзнанието. Някои от тях се хранят с вниманието на човека, с неговото взиране в екрана, с неговото емоционално реагиране на съдържанието, и затова много млади хора усещат тревожност, паника, безсилие след дълго време онлайн, защото са били изложени на енергийни атаки, които не могат да разпознаят. Тъмните същности вече могат да се свързват с колективни егрегори – енергийни облаци, създадени от масови емоции – като страх, омраза, война, порнография, алкохол, наркотици, и когато човек попадне в такъв егрегор, той усеща внезапна промяна в настроението, внезапна тежест, внезапна агресия, внезапна тъга, защото е попаднал в енергийно поле, което не е негово, но го влияе като магнит. Някои същности са способни да се свързват с генетичната памет, да активират стари страхове, стари травми, стари болки, които човек носи от рода си, и затова понякога младите усещат депресия или паника без причина, защото това не е тяхна емоция, а наследена енергийна рана, която тъмните духове използват като вход. Тъмните същности могат да се свързват и с пространството на съня, да проникват в съновиденията, да създават кошмари, да внушават образи, да изпращат символи, които объркват човека, защото сънят е моментът, в който защитите отслабват, астралното тяло се отделя, и същностите могат да се приближат без съпротива. Някои от тях са способни да създават енергийни паразити – малки астрални форми, които се закрепват към чакрите, към органите, към мисловните центрове, и започват да изсмукват енергия, да блокират потока, да създават умора, тежест, безсилие, и човек усеща, че няма сила, няма желание, няма мотивация, защото енергията му е източена.Тъмните духове от новите слоеве са способни да влияят на цели поколения, особено на младите, които са чувствителни, отворени, емоционални, и затова толкова много деца и младежи усещат депресия, паника, отчаяние, безсилие, защото са изложени на енергийни атаки, които не могат да разпознаят, а лекарите не могат да видят, защото медицината не работи с астралното тяло, а само с физическото. Но човек може да се защити, да се издигне, да се очисти, да се укрепи, да се свърже със светлината, и тогава тъмните същности не могат да се задържат, защото светлината ги отблъсква, чистотата ги изгаря, силата ги разпръсква, и човек става господар на своята енергия, на своята душа, на своята съдба.

В момента на отделянето от тялото съзнанието на човека навлиза в пространство, където мисълта и емоцията оформят реалността, и ако вътрешният му свят е силно привързан към земното, тази привързаност го задържа в ниските слоеве на астрала, където материята вече не съществува, но споменът за нея продължава да вибрира като енергийна сянка. Душите, които не са зли, но са дълбоко свързани с живота, който са живели, започват да търсят внимание, защото вниманието е поток, който ги подхранва, стабилизира, ориентира, и когато живият човек мисли за тях, страда за тях или ги призовава, те усещат този зов и се приближават, защото това е единственият мост, който им напомня за света, който са познавали. Привързаността към семейството, към любимия човек, към децата, към дома, към навиците, към предметите, към земните радости и болки създава енергийни нишки, които държат съзнанието ниско, и ако честотата на духа е все още близка до материята, той не може да се издигне към по-високите слоеве, а остава в зоната, където земното се усеща като ехо, като отражение, като недовършена история. Когато човек напусне тялото, неговите вярвания започват да оформят пространството около него, защото астралът реагира на вътрешната картина, и ако съзнанието очаква светлина, то вижда светлина, ако очаква мрак, вижда мрак, ако очаква наказание, усеща наказание, ако очаква да остане на земята, остава близо до земята. Така се раждат астралните симулации – енергийни пространства, които изглеждат реални, но са създадени от собствените мисли на духа, и той живее в тях, докато не осъзнае, че това е отражение, а не истинският път напред. Душите, които са силно привързани към земните желания, усещат тези желания дори след смъртта, защото желанията принадлежат на астралното тяло, а не на физическото, и когато човек е обичал алкохол, хазарт, сексуални удоволствия или други пороци, тези импулси продължават да вибрират в него като глад, който не може да бъде заситен без тяло. Тогава духът започва да търси жив човек, чрез когото да преживее онова, което вече не може сам, и ако намери човек със сходни слабости, той се прилепва към неговата аура, защото вибрацията е позната, близка, удобна, и така започва енергийно взаимодействие, което живият човек усеща като внезапни импулси, промени в настроението, натрапливи желания или необяснима умора. Привързаността към материята също задържа духа ниско, защото когато човек е бил обсебен от пари, вещи, имоти, статус, страхът да ги загуби продължава да вибрира след смъртта, и съзнанието остава близо до онова, което е притежавало, макар вече да не може да го докосне, да го използва или да го контролира. Това създава състояние на объркване, в което духът се движи около предмети, които изглеждат като сенки, като енергийни копия, но не може да ги възприеме напълно, защото вече няма тяло, няма сетива, няма физическа връзка. Привързаността към близките също задържа духа, защото когато живият човек страда, плаче, не може да приеме загубата, тази емоция създава енергийна верига, която държи духа близо, и той усеща болката като зов, като призив, като магнит, който го връща към земното, макар това да не му помага да се издигне. Така се раждат бродещите съзнания – духове, които не са зли, но са объркани, задържани, привързани, неспособни да приемат промяната, и те се движат между слоевете като сенки, които търсят посока, но не я намират, защото вътрешният им свят е все още свързан с онова, което е било, а не с онова, което предстои. Когато духът не осъзнава, че е напуснал тялото, той преживява астрала като сън, като мъгла, като пространство без логика, и се опитва да общува с живите чрез усещания, символи, сънища, промени в атмосферата, но ако живият човек е уплашен, той възприема това като атака, а не като опит за контакт. Когато духът е привързан към дете, към любим човек, към дом, той се приближава, защото това е единственото, което му е познато, но присъствието му може да създаде тежест, тревога, безпокойство, защото енергията му е ниска, смесена, нестабилна, и живият човек я усеща като натиск, като мъгла, като емоционално напрежение. Когато духът се освободи от земното, когато приеме промяната, когато осъзнае, че пътят му е нагоре, а не назад, той се издига, преминава през слоевете, навлиза в пространства, където няма страх, няма болка, няма привързаност, а само чисто съзнание, чиста светлина, чисто присъствие, и тогава връзката с живите става лека, благородна, защитна, а не тежка и объркана.