ОПЕРАЦИЯ ПОПАЙ, ИЛИ КАК АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОМЕНЯХА КЛИМАТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА ВЪВ ВИЕТНАМ

Операция Попай представлява една от най-необичайните и дълбоко засекретени военни инициативи на Съединените щати, в която самото време, самият климат, самият мусон са превърнати в инструмент на стратегическо въздействие. Между 20 март 1967 и 5 юли 1972 американските военни провеждат мащабна кампания за изменение на климата над Северен Виетнам, Лаос и части от Камбоджа, с цел да удължат мусонния сезон и да превърнат снабдителните маршрути на Виет Конг, включително легендарната линия Хо Ши Мин, в непроходими кални реки. Операцията се появява три години след началото на Проект Stormfury, амбициозен опит за отслабване на тропически циклони чрез засяване на облаци със сребърен йодид, и цели три десетилетия след първите американски експерименти за модификация на времето, започнали с Проект Cirrus през 1947. Така Попай не е изолиран акт, а част от дълга линия научни и военни експерименти, стремящи се да превърнат атмосферата в предвидим и контролируем фактор. В рамките на операцията американските самолети C‑130, излитащи от базата Удорн в Тайланд, разпръскват над облаците десетки хиляди единици сребърен и оловен йодид, вещества, които стимулират кондензацията и увеличават валежите. Екипажите от 54-та разузнавателна ескадрила успяват да удължат мусонния сезон с 30 до 45 дни, което води до омекване на пътните настилки, свлачища, разрушаване на мостове, тунели и бродове, както и до поддържане на наситени почви далеч отвъд естествения сезонен цикъл. Целта е да се направят пътищата неизползваеми за врага, да се забави движението на войските, да се прекъснат логистичните линии и да се превърне природата в невидим фронт, който изтощава противника без пряк огън. Според данните, разкрити по време на изслушванията на Сената през 1974, операцията включва 2602 мисии и използва 47 409 единици за засяване на облаците, а общата ѝ стойност достига 21,6 милиона долара. Първото публично споменаване на операцията идва през март 1971, когато журналистът Джак Андерсън публикува информация, базирана на тайна бележка от 1967, изготвена от началник-щабовете на президента Джонсън. След разкритията Сенатът започва да притиска Пентагона за повече подробности, но тогавашният министър на отбраната Мелвин Леърд отрича, че САЩ са модифицирали климата във Виетнам. Въпреки това през 1973 започва законодателната инициатива S.RES.71, която призовава за международно споразумение, забраняващо използването на техники за екологична и климатична модификация за военни цели. През 1974 Сенатът провежда подробни изслушвания, в които се разглеждат всички аспекти на операцията, включително необходимостта от международни ограничения върху подобни практики. Тези усилия водят до подписването през 1976 на Конвенцията за забрана използването на техники за екологични модификации за военни или други враждебни цели, ратифицирана от президента Картър през 1979. Конвенцията признава потенциалните вредни последици от манипулирането на околната среда и поставя ясни граници пред използването на природните процеси като оръжие. Така Операция Попай остава в историята като пример за това докъде може да стигне човешката амбиция да контролира природата, да моделира климата и да превърне дъжда в инструмент на войната. Тя е свидетелство за една епоха, в която науката и военната стратегия се преплитат в опит да се подчини самото небе, и напомня за необходимостта да се поставят етични граници пред технологиите, които могат да променят света не само в името на прогреса, но и в името на разрушението.