ТАЙНАТА ЕНЕРГИЯ НА ТАРТАРИЯ: РЕЗОНАНС, ЕТЕР И СКРИТАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ДРЕВНИТЕ СВЕТОВЕ

Докато изследваме Тартария и нейните загадъчни технологии, един от най-големите въпроси, който се издига над всички останали, е въпросът за самия процес на овладяване на енергията, защото ако етерът е обгръщал всичко като безкраен океан от вибрации, честоти и невидима сила, тогава как тази енергия е била събирана, съхранявана и доставяна там, където е била необходима, без кабели, без електроцентрали, без генератори, без съвременни системи, които днес смятаме за незаменими. Много независими изследователи смятат, че отговорът започва с резонанс, защото всеки обект във Вселената вибрира на определена честота, а етерът не е една честота, а безкраен спектър от честоти, които съществуват едновременно, като космическа симфония, която звучи навсякъде, но само онзи, който знае как да се настрои, може да я чуе. Приемното устройство, било то купол, кула, метален връх, каменна структура или цяла сграда, е можело да бъде внимателно настроено, докато достигне желаната честота, позволявайки на енергията да тече естествено в системата от околната среда, точно както радио приемникът улавя един сигнал сред хиляди други, които вече съществуват във въздуха. Нито една честота не е общоприета като представляваща самия етер, защото етерът е всичко, е всички честоти, е всички вибрации, е всички слоеве на реалността, и затова някои го свързват с Шумановия резонанс на Земята от 7,83 Hz, други с честоти като 432 Hz или 528 Hz, но най-често срещаното обяснение е, че различните честоти произвеждат различни ефекти, което означава, че всяко устройство се нуждае от прецизна настройка за своята специфична цел. След като енергията постъпи в приемащата система, тя трябва да бъде съхранена, защото етерната енергия е като вода — тя тече, но трябва да бъде събрана, за да бъде използвана. Затова големи кондензатори, резонансни намотки и специално проектирани проводими камери са съхранявали постъпващата енергия, докато не се наложи да я освободят. Според много изследователи самите сгради на Тартария са действали като огромни електрически резервоари, защото медните покриви, металните рамки, куполите, шпиловете и внимателно подбраните строителни материали са били част от цялостната система за събиране и съхранение на енергия. Камъкът, съдържащ кварц, е бил използван заради електрическите му свойства, медта е насочвала енергията ефективно в цялата конструкция, а специално произведените тухли са притежавали способност да съхраняват електричество, което е позволявало на цели сгради да функционират като огромни енергийни резервоари, вместо да разчитат само на отделни устройства. Събирането и съхранението на енергията е било само част от системата, защото тя е трябвало да достигне до домове, работилници, обществени пространства, без кабели, без проводници, без електропроводи. Една теория предполага, че проводими пътища, скрити в стени и под улици, са пренасяли енергията директно в околните сгради, докато друга предполага, че подземни проводими мрежи са свързвали цели градове, позволявайки на енергията, събрана от по-големи структури, да тече естествено в по-широката област. Безжичното предаване е било ключова част от тази технология, а Никола Тесла е посветил живота си на резонансния пренос на енергия, който предполага, че всяка голяма сграда е действала едновременно като приемник и предавател, събирайки енергия, преди да я предаде чрез резонанс към съседни структури, настроени на същата честота. Така къщи, улично осветление и обществени сгради са могли да получават енергия без кабели, без проводници, без електрически мрежи. Според много изследователи тази технология никога не е изчезвала напълно, а продължава да работи зад кулисите и днес, като остава умишлено скрита от обществеността, защото свободно достъпен енергиен източник би бил невъзможно да се измери, регулира, комерсиализира или контролира. Ако етерът е безкраен, ако е навсякъде, ако е достъпен за всеки, тогава никой не може да го притежава, никой не може да го продава, никой не може да го монополизира, и затова тази технология е била скрита, заличена, забравена, заменена с електроцентрали, кабели, мрежи, сметки, контрол. Тартария е била свят, който е разбирал резонанса, вибрацията, честотата, енергията, и е използвал етерната сила по начин, който днес изглежда като фантазия, но е бил реалност, която е била заличена от историята, защото свободната енергия е опасна за онези, които искат власт. И ако тази технология е съществувала, ако е работила, ако е била част от ежедневието, тогава въпросът не е дали етерът е реален, а защо сме били откъснати от него.