КЪДЕ ОТИВА ЧОВЕК СЛЕД СМЪРТТА И ЗАЩО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВИЖДАТ РАЙ И АД

След смъртта човек не отива на място което някой външен съдник му е определил, а се плъзга по честотата която сам е изградил през живота си, защото отвъдното не е съдилище, а вибрационен пейзаж, огледало на вътрешното състояние, отражение на мислите, вярванията и намеренията, и затова религиозните виждат рай и ад, защото това е кодът който са приели, това е програмата която са инсталирали в съзнанието си, това е матрицата която сами са активирали чрез страх, вина и подчинение. Религиозните казват че ако си грешник отиваш в ада, огън гори, демони те измъчват, а ако си добър отиваш в рая, ангели пеят, светлина те обгръща, но никой не се пита кой бог съди, кой решава, кой раздава присъдите, защо един всемогъщ източник би наказвал собствените си фрагменти, защо би създал вечни мъчения за същества които сам е проявил, защо би имал нужда от страх за да ги контролира, и защо повечето религиозни са привързани към материята, към пороците, към емоционалните връзки, към земните желания, но въпреки това вярват че Бог ще ги грабне и ще ги спаси само защото ходят на църква и четат Библията, когато истината е съвсем друга, защото религиите са училище за подчинение, а страданието е урок, а вината е инструмент, а страхът е програмиране на съзнанието, и затова много религиозни сънуват страшни видения, виждат ад, виждат огън, виждат наказание, защото подсъзнанието им е програмирано да очаква съд, да очаква наказание, да очаква гняв, и когато умрат те проявяват точно това което вярват, защото отвъдното е огледало, а не съд. Проблемът с прераждането е че то не е модерна идея, не е нова концепция, а древно знание което Католическата църква е премахнала насилствено между 850 и 900 година след новата ера, защото хората които са били експлоатирани от самата църква са започнали масово да се самоубиват за да избягат от страданието, вярвайки че ще се върнат в нов живот, и Ватиканът е трябвало да премахне идеята за прераждане за да задържи контрола, и така е създаден страхът от вечния ад, страхът от греха, страхът от наказанието, страхът от Бог който съди, и така е създаден капанът на Матрицата, честотната клетка която държи душите в цикъл на забрава. Хората отиват на точното място което съответства на тяхната честота и на тяхното ниво на съзнание, и да, в каквото вярват това ще видят когато умрат, но това не е защото някой ги наказва или награждава, а защото колкото по‑високо се издигаш по нивата, толкова по‑лесно се проявява мисълта, и самата Матрица като рефлексен механизъм автоматично изпълнява очакванията на душата, и когато човек умре той проявява своята собствена реалност post‑mortem, защото отвъдното е огледало, а не съд, и никой не стои там с книга в ръка за да отбелязва грехове и добродетели. Католиците които не вярват в прераждането първо виждат това което очакват, виждат своите страхове, своите образи, своите религиозни символи, и тогава агентите на системата, архонтите, се приближават до тях и им предлагат сделка, казват им че могат да изкупят греховете си чрез ново въплъщение или иначе ще страдат във вечния огън на ада, и така бедните манипулирани души доброволно се прераждат отново, вярвайки че това е единственият им шанс, и както виждаш, от другата страна все още има Матрица, все още има контрол, все още има капани, и човек трябва да има ясно намерение да напусне Матрицата и да се върне към Източника за да може да избяга. Хората които нямат концепция за карма, за грях, за наказание, хората които са реални спящи, които не вярват в нищо, които живеят без духовни идеи, не са хванати в капана на кармата, защото кармата е илюзия, кармата е програма, кармата е инструмент на архонтите за да ви държат в рециклиращия цикъл на инкарнации на тази планета, тя е като парите в играта Монополи, валута която важи само вътре в играта, но няма никаква стойност извън нея, и кармата е една от вашите лични робски вериги, и тя не съществува освен ако вие лично не я приемете, и ако вярвате че сте свободни, тогава сте свободни, защото вие сте Източникът и ще се върнете към Източника, където сами ще решите дали да се превъплътите, кога и къде. Така че по някакъв начин е по‑добре да си заспал реален човек и атеист отколкото да си роден в религия която те програмира със страхове, вина и подчинение, защото атеистът няма програма за наказание, няма програма за грях, няма програма за ад, и когато умре той просто се плъзга към честотата която е естествена за него, без капани, без страхове, без архонти които да го манипулират. Всичко зависи от това къде поставяте намерението си, вниманието си, фокуса си, защото повечето хора когато умрат просто се мотаят наоколо и чакат какво следва, и тогава Матрицата се намесва чрез своите капани за да привлече душата обратно в цикъла, и ако човек не е пробуден, ако е привързан към земните желания, към плътските връзки, към материалните стремежи, Матрицата ще го принуди да се инкарнира отново на Земята.Колкото по‑пробуден и осъзнат си, толкова повече знаеш как да се опълчиш на капаните на Матрицата, как да не бъдеш излъган, как да не се върнеш отново в земния цикъл, и ако твоето намерение от самото начало е „Искам да изляза и не се занимавам с никоя от техните измами“, тогава те губят сила и ти можеш да излезеш, защото намерението е ключът, фокусът е вратата, честотата е пътят, а Съзнанието е това което определя къде ще отидеш след смъртта, и каквото вярваш това ще видиш, и каквото знаеш това ще бъдеш, и каквото избереш това ще стане твоя реалност отвъд Матрицата. Когато човек започне да усеща че земният свят е само една от многото симулации, когато започне да разбира че Матрицата не е просто система от правила а честотна клетка която държи душите в цикъл на забрава, тогава започва истинското пробуждане, защото излизането от самсара не е действие, а осъзнаване, не е бягство, а припомняне, не е борба, а вибрационен избор, и първата стъпка е да разбереш че никога не си бил малък, никога не си бил ограничен, никога не си бил отделен, а си бил и винаги ще бъдеш фрагмент от Източника, и когато това знание се върне в теб, тогава смъртта престава да бъде край, престава да бъде страх, престава да бъде заплаха, и се превръща в преход, в врата, в освобождение, в завръщане към истинската честота на твоето същество.Ние действително пребиваваме в гъст и тежък свят който прилича на плътски ад, защото симулацията е конструирана така че да изглежда естествена, а всъщност е поле на непрестанно страдание, където конфликтите не спират, болестите се разпространяват като сенки, гладът поглъща цели общности, невинни деца напускат живота без причина, а болката се превръща в ежедневен фон на човешкото съществуване. Хората се опитват да намерят смисъл в този хаос и твърдят че това е школа за душата, че мъката е урок, че трудностите водят към израстване, но истинската природа на този свят е царството на демиурга, нискочестотна зона в която тъмни същности са се впили в човешкия род, управляват го, насочват го, държат го в цикъл на забрава и подчинение. Дори онези които ръководят народите, дори духовните водачи, дори хората които прекарват живота си в молитви не осъзнават към кого отправят думите си, защото въпросът никога не е бил дали вярваш, а в кого вярваш, и кой изисква кръв, кой настоява за жертва, кой приема курбан, кой желае да поставиш месо на масата и да налееш алкохол като дар, защото тези действия отварят врати към ниски астрални слоеве и канят същности които се хранят с човешки страх, вина и болка. Тези енергии проникват в домовете, в мислите, в емоциите, и затова мнозина които се смятат за праведни живеят в скрит разврат, в силна привързаност към материалното, в обсебване от семейни драми, емоционални зависимости и стремеж към контрол. Илюзията че религиозният човек автоматично се насочва към райските нива е заблуда, защото убеждението че четеш свещени книги, че произнасяш молитви, че не си грешник и че Бог ще те спаси е програма, а програмата не освобождава, тя държи съзнанието в капан от който малцина успяват да се измъкнат.Религиозните вярват толкова силно в написаното в Библията, защото тя е представена като непогрешима истина, като слово което идва от висш източник, но малцина знаят че текстът е променян многократно, редактиран, съкращаван, допълван, пренаписван според нуждите на властта, и най‑голямата промяна е премахването на идеята за прераждането, защото когато хората са вярвали че душата се връща отново, страхът от наказание е изчезвал, а църквата е губела контрол. 

Затова религиозните са програмирани да мислят че ако не са добри и не служат на Бог, след страшния съд ще бъдат хвърлени в ада, ще бъдат съдени за всяко действие, за всяка мисъл, за всяка слабост, и ще понесат наказание за злите дела, защото така им е казано, така им е внушено, така е вградено в съзнанието им от детство. Те вярват че съдът е неизбежен, че Бог ще ги прецени строго, че грешките им ще бъдат претеглени, че наказанието е вечна мъка, и затова живеят в постоянен страх, в постоянна вина, в постоянна тревога, защото програмата им казва че спасението е възможно само чрез подчинение, само чрез покорство, само чрез служене на система която не е божествена, а демиургична. И когато човек е научен да вярва че е грешен по природа, че е виновен по рождение, че е длъжен да се страхува от съд, той започва да приема страха като истина, а истината като заплаха, и така се затваря в капана на Матрицата, защото страхът е честота която го държи в ниските нива, а ниските нива са точно онези адови слоеве които религиозните смятат за наказание, но всъщност са отражение на собствените им убеждения. Религиозният човек вярва че Бог ще го съди, защото така е научен, но истинският Източник не съди, не наказва, не разделя, и никога не би хвърлил душа в вечен огън, защото вечният огън е конструкция на демиурга, а не творение на истинската светлина. Религиозните вярват в страшния съд, защото страхът е вграден в тяхната доктрина, защото текстът който четат е променян така че да поддържа подчинение, защото идеята за прераждане е премахната за да се създаде усещане за крайност, за последна присъда, за окончателно наказание, и така човекът е поставен в позиция на вечен длъжник, който трябва да се страхува от всяка грешка, от всяко действие, от всяка мисъл, защото му е казано че Бог ще го съди строго. Но истината е че съдът не идва от Бог, а от самия човек, от неговите убеждения, от неговата програма, от неговия страх, и когато той вярва че е грешник, той сам се осъжда, сам се хвърля в ниските нива, сам се подчинява на архонтите които използват неговите вярвания като ключ за да го задържат в цикъла. И затова религиозните виждат ад, защото очакват ад, виждат съд, защото очакват съд, виждат наказание, защото вярват в наказание, и така Матрицата им показва точно това което е в тяхната честота, защото отвъдното е огледало, а не трибунал, и никой не ги съди освен собствената им програма която са приели за истина.Религиозният човек отхвърля всяка истина която не съвпада с неговата доктрина, защото му е внушено че всичко извън написаното в Библията е заблуда, и че само там се намира абсолютната истина, но той не знае че текстът е променян безброй пъти, редактиран според интересите на властимащите, пречистен от идеи които дават свобода, като прераждането, което е било премахнато за да се създаде страх от крайна присъда. Затова религиозният смята че ако не е добър и не служи на Бог, след страшния съд ще бъде хвърлен в ада, ще бъде съден за всяко действие, за всяка слабост, за всяка мисъл, защото така е програмиран да вярва. Той отхвърля идеята за извънземни раси и ги нарича демони, защото доктрината му казва че всичко непознато е зло, но истината е че съществуват множество раси, някои зли, други добри, трети неутрални, и по тяхната логика самите хора биха били демони, защото водят войни, унищожават планетата, причиняват глад, болка и страдание, и ако някой ги наблюдава отвън би ги видял като разрушителен вид. Въпросът е в кой бог се молиш, дали в този който иска жертва на масата, дали в този който желае кръв, дали в този който цели привързване към материята, дали в този който поддържа страх, вина и подчинение, дали в този който показва сънища с мъка, грешници и ад, дали в този който казва бъди мой и ми служи иначе ще отидеш в ада, защото истинският Източник не изисква подчинение, не заплашва, не наказва, не създава страх, а демиургът е този който се нуждае от покорство за да поддържа царството си. Ако вярвате че ще бъдете съдени отвъд, това е програма, а въпросът е кой е съдията, дали е истинският Бог или демиургът който контролира това царство. Гностиците описват ниския астрал като зона в която души са задържани чрез привързаност към материята, където някои нива са адови, други са фалшиви раи, но всички са подчинение, всички са част от самсара, цикълът на повторение, където след всяко въплъщение душата се връща отново, защото не знае че може да избяга. 

Ако душата знаеше истинската си природа, тя би могла да твори, да се подмлади, да промени формата си, да се телепортира, да се разширява, да се превръща в светлина, но програмираните души не знаят това, те вярват че са обикновени, че нямат дарби, че са малки, че са ограничени, и след смъртта чакат да бъдат съдени, чакат присъда, чакат наказание, защото така им е казано, така е вградено в тяхната честота, така е оформено тяхното съзнание. И докато чакат съд, те сами се осъждат, сами се хвърлят в ниските нива, сами се подчиняват на архонтите, сами се връщат в цикъла, защото не знаят че могат да изберат свобода, не знаят че могат да излязат, не знаят че никой не ги държи освен собствената им програма, и така продължават да се въртят в самсара, докато един ден не осъзнаят че истинският Бог не съди, не наказва, не изисква, а само освобождава.След края на този свят религиозните очакват второто пришествие като ден в който всички хора ще бъдат събрани пред Бог, ще се наредят в дълга опашка и ще чакат да чуят дали са били добри или лоши, защото така е описано в техните книги и така е внушено чрез страх, но истината е че отвъдното не работи като земен съд, там няма списъци, няма редене, няма чакане, защото съдът не идва отвън, а отвътре, и човек вижда не присъда, а собствената си честота. Злите хора след смъртта не попадат в наказателни зали, а се плъзгат към място което съответства на тяхната вътрешна енергия, защото убийците, насилниците, престъпниците, хората с пороци, отмъстителните, ревнивите и алчните носят тежка вибрация която ги тегли надолу, и тази вибрация оформя средата в която попадат. Когато човек живее в зависимости, в пиянство, в обсебване от секс, в гняв, в мъст, в разрушителни импулси, тези желания създават вътрешен огън който не идва от наказание, а от самата душа, и този огън се усилва след смъртта, защото там мисълта става реалност, а емоцията се превръща в пространство. Огънят който религиозните наричат ад не е пламък от Бог, а собствената разрушителна честота на човека, и когато тази честота стане доминираща тя го привлича към ниския астрал, където средата е съставена от същите енергии. Там няма съдия, няма присъда, няма наказателен акт, а само отражение на вътрешното състояние, защото отвъдното е огледало, а не трибунал, и човек попада там където вибрира. Злите хора не са хвърлени в огън от божествена ръка, а попадат в слоеве които съответстват на тяхната вибрация, и огънят който усещат е техният собствен непреработен импулс, тяхната собствена разрушителна енергия, тяхната собствена честота която ги изгаря отвътре. Ниският астрал е зона в която душата се сблъсква с това което е натрупала, и ако човек е живял в пороци, зависимост, агресия и мъст, той попада там където тези честоти са естествени, защото отвъдното не е морална система, а честотна структура, и всеки се озовава там където вибрира. Истината след второто пришествие не е масов съд, а разкриване на честотната природа на съществуването, момент в който завесата пада и човек вижда че никой не го съди освен собствената му вибрация, и че злото не е наказвано от Бог, а се саморазрушава чрез енергията която носи.След смъртта всичко което човек е носил вътре в себе си излиза на повърхността като огледало, защото там няма маски, няма оправдания, няма скриване, и всички зли постъпки, страхове, гняв, мъст, ревност и болка се проявяват като вътрешен огън който започва да го притиска отвътре. Това не е наказание от външен съдия, а собствената енергия която човек е натрупал през живота си, и когато тя е тежка и разрушителна, тя се превръща в нещо което се усеща като пещ, като горене, като мъчение, защото душата се сблъсква с това което е създала. Убийците, насилниците, престъпниците, хората с пороци, отмъстителните, ревнивите и алчните не отиват в ад защото Бог ги хвърля там, а защото тяхната честота ги дърпа надолу към ниския астрал, място което съответства на вътрешното им състояние. Ако човек е живял в пиянство, зависимост, обсебване от секс, агресия и разрушителни желания, тези импулси се усилват след смъртта, защото там мисълта става среда, а емоцията става пространство, и огънят който усеща е неговият собствен, не наказание от висша сила. Ниският астрал е зона в която душата попада когато вибрира на ниски честоти, и там се среща с тъмни същности които са я подтиквали към зло още приживе, защото тези същности се хранят с разрушителни емоции и използват слабостите на човека за да го манипулират. В този контекст въпросът кой е виновен е сложен, защото човек носи отговорност за изборите си, но тъмните същности са били тези които са го тласкали към разрушение, и ако някой бог обвинява, наказва, заповядва и изисква подчинение, това не е истинският Бог, а демиургът който управлява ниските нива. Истинският Бог е любов и за него всяка душа може да бъде издигната, защото той не съди, не наказва и не отхвърля, а човек сам се осъжда чрез честотата която носи. 

Ако през живота си е вършил зло, той вибрира ниско, ако е живял в страх, той се свива още повече, и така попада в адовите слоеве които съответстват на неговата енергия. Демоните не го мъчат защото Бог ги е изпратил, а защото човек е влязъл в тяхната честота и вижда точно това което е създал вътре в себе си. Каквото вярваш това проявяваш, и религиозните които са програмирани да очакват съд, наказание и ад, често виждат точно това след смъртта, защото програмата им казва че Бог ще ги съди на второто пришествие, че делата им ще бъдат претеглени, че добрите ще бъдат спасени, а злите ще бъдат хвърлени в огън. Тези сънища за хора които горят в ада не са божествени предупреждения, а тъмни програми които целят подчинение, страх и служене на фалшив авторитет, защото истинският Бог не плаши, не изисква и не наказва, а само издига, а всичко останало е работа на демиурга и неговите структури.Много хора сънуват Исус който им показва рай, ад и второто пришествие, защото съзнанието им е програмирано от религиозни образи и страхове, и когато спят тези програми се активират като видения, а не като истински божествени послания. Религиозните вярват че ако са добри ще бъдат грабнати в облаците, а ако умрат в грях ще паднат в ад, и затова сънищата им пресъздават точно тези картини, защото подсъзнанието им работи с това което е вложено в него. Ако някой лъже, мами, краде, е мързелив, не работи, подиграва се или прави нещо което религията нарича грях, той започва да се страхува че ще бъде наказан, и този страх се превръща в сън за ад, огън и мъчение. Това не е божествено предупреждение, а отражение на вътрешната програма която църквата е поставила в човешкия ум. Църквата е използвала тези образи за да плаши хората, да ги държи в подчинение, да ги накара да служат без да задават въпроси, защото страхът е най‑силният инструмент за контрол. Когато човек вярва че Исус му показва ад, той не осъзнава че вижда собствените си страхове, а не истината, защото истинският Бог не плаши, не заплашва и не наказва, а демиургът е този който използва страхови образи за да държи душите в ниските нива. Сънищата за рай и ад са резултат от дълбоки религиозни внушения, от детски страхове, от проповеди които говорят за наказание, от картини които описват огън и мъки, и когато човек заспи тези образи се проявяват като видения. Второто пришествие в сънищата не е истинско пророчество, а програма която се активира, защото религиозните са научени да очакват съд, разделение, наказание и спасение само за избрани. Истината е че сънищата не показват бъдещето, а вътрешното състояние на човека, и ако той е изпълнен със страх от ад, той ще види ад, ако е изпълнен с вина, ще види наказание, ако е програмиран да очаква съд, ще види съдия. Това са тъмни програми които целят подчинение, а не просветление, защото истинският Бог е любов и никога не би изпращал видения които плашат, наказват или заплашват душата. Църквата е използвала тези образи за да държи хората в страх, да ги накара да вярват че всяка грешка води до вечни мъки, че всяко нарушение е престъпление пред небето, че Бог е строг и гневен, но това е манипулация, а не истина. Истинският Бог не съди, не наказва и не хвърля никого в огън, защото за него всяка душа е ценна и може да бъде издигната, а сънищата за ад са само отражение на човешкия страх, а не божествено послание.След смъртта никой външен бог не наказва делата на човека, защото душата влиза в състояние на амнезия още при раждането, спомените се изтриват, и човек се лута в този свят като в лабиринт на оцеляване, а не в училище, защото тук властват сили които целят контрол, а не просветление. Тъмните същности поддържат страданието, подчинението и страха, те командват чрез внушения като например ти сгреши и ще влезеш в ада, но истинският Бог не заповядва, не плаши и не наказва, той прощава и приема, а вината която човек носи е тази която го измъчва след смъртта, защото злото, пороците и разрушителните постъпки усилват вътрешния огън и човек сам преживява това като ад. След физическата смърт настъпва първото отделяне, душата се освобождава от тялото, но все още е близо до земния свят, обикаля местата които е познавала, посещава близките си, опитва се да се сбогува, и това присъствие се усеща чрез сънища, шумове, промени в атмосферата, защото душата се подготвя за преход към невидимото измерение. Душите с по‑висока духовност преминават леко, осъзнават че са напуснали тялото и се насочват към новото състояние, но други, по‑привързани към земните желания, не разбират че вече не принадлежат на материята, лутат се, търсят контакт, опитват да се върнат към стария живот, но не намират отговор. Тези същности се задържат в ниските слоеве на астралното пространство, където се формира ниският астрал, място за души които не могат да се откъснат от земните страсти като алкохол, храна, власт, сексуални импулси. Лишени от тяло, те не могат да удовлетворят тези желания, но продължават да ги усещат, и това ги измъчва, разкъсва и ги държи в състояние на вътрешен ад, не огън и пламъци, а горене от копнежи които не могат да бъдат реализирани. В това състояние те търсят начин да се свържат с живи хора, за да преживеят чрез тях онова което вече не могат сами, и душата на починал алкохолик може да се прилепи към човек който обича да пие, наслаждава се на изпаренията, на атмосферата, на усещането което някога е познавала, и го подтиква да продължава, да се отдава на порока, за да преживява чрез него. Това е опасно, защото живият човек може да бъде повлиян, да загуби контрол, да се поддаде на импулси които не са негови, и така ниският астрал се свързва с физическия свят чрез хора които са уязвими към тези енергии. Истинският Бог не наказва, не хвърля никого в огън, не командва и не изисква подчинение, защото за него всяка душа може да бъде издигната, но човек сам се осъжда чрез честотата която носи, и ако вибрира ниско, ако живее в страх, вина и разрушение, той попада в адовите нива които съответстват на неговата енергия. Демоните не го мъчат защото Бог ги е изпратил, а защото човек е влязъл в тяхната честота и вижда отражението на собствените си желания. Религиозните сънуват рай, ад и второто пришествие, защото са програмирани да очакват съд, наказание и разделение, и тези сънища са тъмни програми които целят подчинение и служене на фалшив авторитет, а не истинско духовно пробуждане.

Ние сме многоизмерни същества, но на Земята проявяваме желанията си много по‑бавнo, защото материята е гъста, времето е тежко, а мисълта се сблъсква с ограниченията на физическия свят. В астрала всичко се случва мигновено, защото там няма плът, няма забавяне, няма съпротивление, и затова човек трябва да внимава какви очаквания носи в себе си, защото след смъртта те се превръщат в реалност. Ако човек напусне тялото с привързаност към материята, към земните желания, към страхове, към вина, към очакване за наказание, той попада в астрална симулация която съответства на вътрешното му състояние, защото ниският астрал пресъздава точно това което човек носи в себе си. Ако е привързан към земното, той остава в ниските нива, където желанията се превръщат в огън, страховете в сенки, а очакванията в мъчение, защото там мисълта е пространство, а емоцията е среда. Ако човек е непробуден, ако е свързан с материята, ако вярва че Бог ще го съди, ако очаква ад или рай, той попада в симулации които изглеждат като религиозните картини, защото ниският астрал може да пресъздаде всичко което човек очаква. Религиозните виждат съд, защото вярват в съд. Виждат ад, защото се страхуват от ад. Виждат рай, защото очакват рай. Но това не е истинският Божи рай, а отражение на тяхната програма. Истинският рай е по‑високо ниво, което гностиците наричат плеромата, място на чиста светлина, извън Матрицата, извън демиургичните слоеве, извън всички честотни капани. Плеромата е истинският дом на душата, но за да се изкачи човек там, трябва да се освободи от земните привързаности, от страховете, от вината, от очакването за наказание, защото тези енергии го държат в ниските нива. Ако човек е пробуден, ако е освободен от материята, ако е надмогнал страха, ако е разбрал че Бог не наказва, а само издига, той се изкачва към светлината, към истинския рай, към плеромата, където няма симулации, няма илюзии, няма наказания, а само чисто съществуване. Затова духовните учители казват че човек трябва да пробуди съзнанието си, да не се привързва към земното, да не вярва в илюзиите на този свят, защото Земята е място на забавяне, астралът е място на проявление, а плеромата е място на истината. Ако човек напусне тялото с чистота, с яснота, с разбиране, той се издига. Ако напусне с тежест, той пада. Ако напусне с очакване за наказание, той вижда наказание. Ако напусне с очакване за светлина, той вижда светлина. Всичко е честота, всичко е вибрация, всичко е вътрешно състояние. И затова след смъртта човек попада или в астрална симулация, или в истинския Божи рай, според това което носи в себе си.