Историята на гривна, открита от работник в древен варовик. Тя притежавала уникални свойства
Историята на гривна, открита от работник в древен варовик, започва в кариерата Сок, където Иван Павлов е работил близо двадесет и две години без да срещне нищо необичайно, освен един единствен инцидент през юли 1961 г., който променя всичко. Работата в различните участъци на кариерата се извършвала по различен начин – на някои места използвали тежка техника, а на други ръчният труд продължавал поради недостъпността на оборудването. Иван работел именно в такъв участък, където варовиковата скала се разбивала с импровизирани инструменти на големи камъни, които след това се разбивали на стандартизирани парчета, ръчно натоварвани в колички и транспортирани до мястото, където ги очаквала тежката техника. По това време той вече бил началник на смяна, считан за висококвалифициран специалист, многократно канен да се премести в по-лека част от кариерата, но отказвал, шегувайки се, че мястото, където е започнал, е станало негов дом и възнамерява да остане там до пенсиониране. През юли 1961 г. Иван работел както винаги – с ентусиазъм и желание, давайки пример на другите. Точно преди обяд отчупил поредния варовиков блок, последната партида преди почивката. Опитвайки се да стигне до дъното му по-бързо, ударил няколко пъти с инструмента си и видял проблясък в пукнатината. Оставил инструмента, разтворил скалата с ръце и открил кухина, съдържаща нещо необичайно – синя прозрачна гривна, хладна на допир, приятна в юлската жега, покрита със странни символи или шарки. Приличала на стъкло, но не съвсем. Била бижу, но как е попаднала в варовик от пермския период, на повече от двеста и петдесет милиона години? Иван сложил находката в джоба си и продължил работа. На обяд я показал на другарите си, които я огледали изненадани. Един от мъжете се пошегувал дали Иван я е пробвал. Той взел артефакта, преценил размера и с изненада установил, че му пасва. Обикновено подобни бижута са предназначени за тънка женска китка, но това изделие очевидно било твърде малко за нежна ръка и странно подходящо за неговата. Иван го сложил на китката си и в следващата секунда се случило нещо необичайно. Той го свалил рязко и го поставил на масата, а всички го погледнали въпросително. Иван седял известно време, събирайки мислите си, след което казал, че вижда и чува по различен начин – различавал звуци на големи разстояния, а зрението му било толкова остро, че можел да забележи птица в далечината. Един от работниците го помолил да опита и той. След поставянето на гривната зрението му се подобрило драстично, слухът му се изострил, а носът му бил атакуван от миризми, които никога преди не бил долавял. Белегът от стара травма на ръката му се бил изгладил, а най-шокиращото било, че три извадени зъба се появили отново на мястото си. Цялата смяна решила да изпробва ефекта. Иван не се съпротивлявал – ако гривната лекува, тя може да помогне на всички. Самият той имал сериозно нараняване в младостта си и живеел с ограничения. Вечерта, оглеждайки тялото си в огледалото, не можел да повярва – белегът бил изчезнал. Може би и вътрешните му белези бяха заздравели. От време на време работниците идвали при него за лечение и успявали. След приключване на смяната Иван се върнал в Самара при съпругата си Рита. Показал ѝ бижуто и ѝ позволил да го пробва. Тя не очаквала нищо и го свалила бързо, но той я помолил да го задържи още малко. Жената изпитала невероятно усещане, което никога преди не била усещала. Въпреки възрастта си двамата решили да опитат да имат дете. Рита не успявала да забременее, лекарите казали, че никога няма да има деца. Но два месеца след поставянето на гривната станало ясно, че е бременна. Момчето се родило здраво, без усложнения. В деня на раждането, когато Иван се върнал у дома, намерил гривната разбита на пода на десетки парчета. Само котката била вкъщи. Дали тя я е бутнала или мисията на обекта е приключила – никой не знае. Семейството е разделено по въпроса. Иван вярва, че всичко е било съвпадение и изключителен късмет. Рита вярва, че бижуто е било дар отгоре и че Бог е чул молитвите ѝ.

Няма коментари:
Публикуване на коментар