Проектът „Дружба“ – хроника на един необичаен контакт между земни хора и извънземни същества

Проектът „Дружба“ представлява една от най-странните, най-обширните и най-добре документираните истории за продължителен контакт между земляни и извънземни същества, развила се между средата на 50‑те и края на 70‑те години на XX век в района на Пескара, Италия, където група същества, известни като W56, установяват дългогодишна връзка с повече от 120 земни участници, сред които Бруно Самочича, Стефано Бречия, Гаспаре де Лама, Мирела де Лама и други представители на висшите слоеве на италианското общество, като тази връзка включва посещения на подземни и подводни бази, качване на борда на НЛО, телепортации, материализации, аудио- и видеоконтакти, както и множество послания, насочени към моралното развитие на човечеството. Историята започва през 1956 г., когато Бруно Самочича, заедно с приятелите си Джанкарло и Джулио, следвайки карта, нарисувана върху пергамент, стигат до място близо до замък, където една вечер се появяват две фигури – едната ниска, около метър, другата висока около два и половина метра, но и двете с човешки вид, говорещи перфектен италиански и излъчващи силно чувство на любов, като те обясняват, че Земята е създадена с позитивна цел, но човешкият морал е деградирал, че атомното оръжие е най-голямата опасност за планетата и че тяхната мисия е да предотвратят катастрофа, без да завладяват, защото всичко се нуждае от любов и уважение. W56 разкриват, че живеят на Земята от векове, обитавайки множество секретни бази по света, включително огромна база под Адриатическо море, простираща се на стотици километри, както и по-малки бази около Пескара и Милано, като обясняват технологията си за свиване и разширяване на материята, отваряне и затваряне на коридори, създаване на входове, които изчезват, когато не са нужни, и демонстрират способността си да телепортират цели товари, включително камиони с плодове, метални блокове и редки минерали като стронций и бариев нитрат, които по онова време трудно се намират. Земните участници често наблюдават НЛО, заснемат ги, публикуват снимки във вестници, а W56 предварително съобщават деня и часа на наблюденията, за да могат земляните да подготвят фото- и киноапаратура, като Гаспаре де Лама заснема движеща се летяща чиния, която се спуска почти до земята, а други участници снимат обекти с диаметър 4–5 метра, следващи автомобилите им по пътищата. Телепортацията е една от най-забележителните способности на W56 – те материализират ролки с кинолента, видеозаписи, листове хартия с отговори на зададени въпроси, като тези предмети се появяват от пода, от въздуха или от светкавица над телевизора, а радиопредаванията и телевизионните програми се прекъсват, за да прозвучат гласове на извънземните, които отправят послания за любов, доверие и сплотеност, като например думите на Сидир: „Скъпи приятели, дръжте се заедно… Прегръщаме ви с топло чувство на истинска дружба.“ Професор Паоло ди Джероломо също преживява директни контакти, като веднъж радиото се прекъсва и гласът на Сиджис го поздравява по име, а Бруно Самочича поставя пакет върху телевизора, който изчезва след светкавица, демонстрирайки още една форма на материализация. Бруно има куче, овчарка, в което W56 поставят „ядро“, превръщащо животното в антена за важни съобщения, а самият Бруно развива силна телепатия и става лидер на земната група. W56 разказват за конфликт с изкуствена раса, наречена CTR („Contraries“), която е материалистична и без морални принципи, като обясняват, че хората вървят по пътя на CTR и че тяхната мисия е да държат CTR под контрол, без да водят война, а да поддържат баланс. Проектът „Дружба“ се разгръща не само в Италия, но и във Франция, Швейцария, Сибир, Аржентина, Австралия, като навсякъде се появяват свидетелства за телепортации, материализации, НЛО наблюдения и морални послания, а земните участници описват W56 като същества, за които любовта, хармонията и дружбата са основни принципи на съществуване, които те се стремят да предадат на човечеството. Тази история, пазена в тайна половин век, представлява уникален пример за контакт между светове, който не се основава на власт или технология, а на морал, доверие и стремеж към хармония, като тя променя представата за възможните взаимоотношения между земляните и извънземните и поставя въпроса дали човечеството е готово да приеме подобна форма на дружба.

За тях сплотеност, дружба, преданост и взаимна подкрепа бяха не просто думи, а реална енергийна субстанция, която функционираше като гориво, като защитно поле, като движеща сила, която поддържаше самата структура на контакта между светове, защото за W56 тази енергия беше основен принцип на съществуване, а не абстрактна идея. Те предупреждаваха, че ако в групата на земляните липсва хармония, ако се появят съмнения, конфликти или разцепление, тогава CTR – противниковата раса, лишена от морал и състрадание – може да използва тази слабост и да нанесе удар, защото CTR се хранеха с дисхармония, докато W56 се поддържаха чрез любов и единство. Затова W56 настояваха, че любовта и алтруизмът трябва да ръководят всяка мисъл и действие, че тези нравствени ценности са жизнено важни за еволюционното развитие на човечеството, че това е урок, който хората трябва да преминат на практика, ако искат да избегнат риска от ужасно саморазрушение, защото според тях човечеството се намира в критичен момент, в който моралът е по-важен от технологията. Етиката и моралът пронизваха всяко действие на W56, всяка тяхна постъпка, всяка мисъл, дори техните машини и устройства бяха напоени с това съзнание, което за земляните беше немислима концепция, защото те твърдяха, че не са способни да причинят вреда на никого, че дори техните устройства биха отказали да причинят вреда, а ако нанасянето на вреда е неизбежно, самите устройства биха се самоунищожили, за да не нарушат космическия морален кодекс. В този контекст се появява и фигурата на Бруно Гибауди – журналист и моделист на малки самолети, който публикува статии с информация, получена от извънземните, а известен режисьор заснема документалния филм „Тайният Рим“, в който Гибауди разказва за контактите, снимките и посланията. Една от основните цели на W56 била контролът върху ядреното оръжие на свръхдържавите, като те се намесвали чрез предварително обучени земляни, за да предотвратят непоправими събития, а един случай през 1967 г. включвал операция за изключване на всички американски и руски ядрени бойни глави, като на снимка се вижда летящ обект на няколко метра над ядрен взрив, демонстриращ намеса, която иначе би била невъзможна за човешка технология. Консулът Алберто Пераго – важна фигура в италианската уфология – публикува четири книги, анализирайки световните събития и решенията на правителствата, които според него са били повлияни от скритата или откритата активност на извънземната авиация, а списание „Техник“ публикува множество ясни снимки на НЛО, на някои от които се вижда дори вътрешното устройство на кабината. W56 имали и задача да подпомогнат еволюционния процес на човечеството, да го издигнат на по-високо ниво на съзнание, което е причината да останат на Земята толкова дълго, като те разкриват истинското си име – AKRIJ, което на санскрит означава „мъдреци“, а на египетски „мъдри хора“, подчертавайки духовната природа на мисията си. Между октомври 1978 и февруари 1979 г. над Адриатика се появява голяма вълна от наблюдения на НЛО, а Гаспаре де Лама споделя, че най-ценното учение, което получил от тях, бил импулсът към истинска любов, единство и взаимност, защото те го обогатили и му дали възможност да се докосне до свят, изпълнен с любов, а Мирела добавя, че чувството, което излъчвали W56, било чувство на огромна дружба и топлина. Преди да си заминат, W56 обещават да се върнат и да установят контакт с хора, изпълнени с истинска преданост, а земните участници и днес вярват, че имат приятели, които ще им помогнат и никога няма да престанат да го правят.В интервюто си Гаспаре де Лама разказва, че контактите му започнали през 1960–61 г., когато видял снимките на Бруно Гибауди, публикувани във вестник, където се описвали три летящи обекта над крайбрежието на Пескара, а Бруно му разказал за W56, за базите и за контактите, което поставило началото на петгодишната му история. Той споделя, че не било лесно да участва, защото човек трябвало да бъде много балансиран, тъй като това бил друг свят, непознат и труден за възприемане, а външният свят бил трудно поносим, така че участниците стояли някак по средата, докато постепенно свиквали, като някои преживявали стрес. Първите му контакти били чрез наблюдаване на телепортация на предмети – ролки с кинолента се материализирали във въздуха и падали на пода, а после гледали филмите или слушали аудиозаписите с приветствия и указания, а в квартирата имало контролни „ядра“, които се обновявали чрез светлосини мълнии с дължина 2–3 метра, които трещели покрай тях, без да причиняват вреда. Бруно му дал радио, което след няколко минути излъчило син пламък, показвайки, че е готово за контакт, а по него говорели Сидир и други членове на групата, като радиото се включвало само, а Гаспаре сменял честотата, но гласовете продължавали да звучат. Веднъж W56 му направили подарък – той избрал място край Трено, недалеч от Милано, и там заснели летящ диск. Гаспаре не срещнал лично никого от W56, защото времето било опасно и те не можели да излизат от базите, а ръстът им бил около три метра, което правело срещите трудни, но той усещал присъствието им чрез радиото, чрез ядрата, чрез телепортациите.

 Сиджир веднъж ги приветствал по реда, в който седели около радиото, което означавало, че вероятно ги вижда, а Гаспаре споделя, че най-младият Колорати му бил най-симпатичен, но всички били впечатляващи. Той казва, че хората обикновено изпитват съмнения, но гласовете на извънземните създавали доверие, което било по-важно от вярата, защото вярата е твърде висока, а доверието можеш да дадеш на приятел. Различията между земляните и W56 били породени от различни идеологии, ценности, закони, етика, наука и технологии, които земляните не познавали. На въпроса защо толкова високо развити същества се нуждаели от материална помощ, Гаспаре обяснява, че това било част от сложна система на енергийна взаимност, която поддържала хармонията между групите, защото според W56 материалната помощ не била нужда, а мост, който укрепвал връзката, създавал доверие и позволявал на земляните да участват активно в общата мисия, а не да бъдат пасивни наблюдатели.Да, на тях им трябваше нашата вода, а понякога и други материали, но това се случваше рядко – не повече от няколко пъти за пет години. Гаспаре винаги подчертаваше, че според него истинската причина за тези молби не била материалната нужда, а нещо много по-дълбоко. W56 се нуждаели от „ореда“ – енергията на любовта, която за тях била жизнена сила, подобна на гориво, което поддържа техните структури, техните технологии и самото им присъствие в нашия свят. Но тази енергия можела да бъде получена само когато между земляните има хармония, доверие, взаимност. Когато групата се разединявала, когато се появявали съмнения, ревност, страх или недоверие, потокът на „ореда“ отслабвал. Затова, според Гаспаре, молбите за вода, плодове или метали били своеобразна игра, деликатен начин да се поддържа връзката, без да се иска директно любов, защото извънземните не можели да поискат това в пряк вид. Те създавали ситуации, в които земляните трябва да си помагат, да действат заедно, да се доверяват един на друг, да проявяват доброта – и така „ореда“ се раждала естествено. Гаспаре казваше, че ако той не подаде ръка на приятел, който вика „Помогни ми“, тогава няма обмен на любов, няма „ореда“. А без „ореда“ контактът отслабвал. На въпроса дали W56 са напуснали Земята след 1978 г., Гаспаре отговаряше, че не знае със сигурност, защото той напуснал групата през 1965 г. Но вярваше, че ако имат задължения към планетата, те не биха се отказали заради един неуспех. Според него те все още са тук, някъде, но групата на земляните се провалила именно в поддържането на „ореда“. Неуспехът бил морален, а не технически. Групата се разпаднала, хармонията изчезнала, а без любовта, която трябва да циркулира между хората и между хората и W56, контактът не можел да продължи. На въпроса какво му е дала групата W56 в духовен смисъл, Гаспаре казваше, че те му показали, че по-добър свят не е утопия. Че съществуват същества, които живеят в хармония, в морал, в любов, и че това е реалност някъде в Космоса. Това знание променило възгледите му за живота – защото ако такъв свят е възможен, значи и човечеството може да се стреми към него. Понякога той ги питал за Бог, за духовни въпроси, но те отговаряли, че са тук като военна група, а не като мисионери. Това означавало, че не всичко е в техните компетенции, че не могат да говорят за неща, които земляните биха разбрали погрешно. Но въпреки това присъствието им било духовно преживяване само по себе си. На въпроса защо проектът W56 е претърпял неуспех, Гаспаре обясняваше, че причината е в „ореда“ – енергията на любовта. Тази енергия имала два полюса, подобно на електрически заряд, и трябвало да циркулира между всички участници. С W56 това било лесно, защото те излъчвали любов естествено, но между земляните било трудно. Хората са такива, каквито са – със своите страхове, съмнения, конфликти. След пет години групата се разпаднала, а устройствата на W56 престанали да събират „ореда“. Когато потокът на любовта изчезнал, всичко приключило. W56 знаели това предварително, но трябвало да извършат опита, защото той бил част от тяхната мисия. Историята „Дружба“ остава като уникален пример за контакт между светове, в който технологията е само инструмент, а истинската основа е моралът, любовта и единството. Интервюто с Гаспаре де Лама, от което произлизат тези думи, е записано през май 2010 г. на езерото Комо – десетилетия след края на проекта, но с неизменна топлина и носталгия към онези години, когато земляни и извънземни са били приятели.