Томас Кастело и базата Дълси

Дълси е малко американско градче в северната част на Ню Мексико, което на пръв поглед не се различава от стотици други малки населени места в САЩ, но под неговата повърхност се намира една от най-спорните и най-тайните подземни бази, за която се твърди, че представлява съвместен правителствено‑извънземен комплекс за биогенетични експерименти върху животни и хора. Информацията за тази база достига до обществото най-вече чрез Томас Едуин Кастело, охранител от високо ниво, който през 1979 година вече не можел да понесе жестоката реалност, която виждал ежедневно. Като човек с достъп до най-дълбоките нива той станал свидетел на сцени, които го потресли и го накарали да осъзнае, че трябва да напусне базата и да изнесе доказателства за случващото се. С малка камера той заснел вътрешността на комплекса, взел документи и видеолента от охранителните системи, на която се виждали коридори, лаборатории, персонал и същества, които той описва като извънземни. След като изключил алармите и камерите на един от стоте изхода към повърхността, успял да напусне базата с доказателствата. Оригиналите били размножени в пет екземпляра и раздадени на петима души, които трябвало да разкрият информацията, ако Кастело не се свърже с тях три последователни периода от по шест месеца. Никой освен него не знаел кои са тези хора. По-късно били направени рисунки на видяното и те започнали да циркулират сред изследователите на НЛО под името Документите Дълси. Кастело бил готов да се укрие, но когато отишъл да вземе жена си и сина си, там го чакали правителствени агенти. Съпругата и детето му били отвлечени, а той бил предаден от свой колега. Агенти искали да върне материалите в замяна на семейството си, но той знаел, че те ще бъдат използвани за експерименти и няма да бъдат върнати живи, затова решил да изчезне завинаги. Според неговите твърдения в Дълси има над осемнадесет хиляди малки сиви същества, както и влечугоподобни хуманоиди, които той нарича Рептили. Разказва и за случай, в който огромен Рептил се материализирал в дома му и проявил интерес към картите му на Ню Мексико и Колорадо, които били покрити с цветни игли, отбелязващи места на осакатявания на животни, пещери, НЛО активност, маршрути на летене, отвличания, древни руини и предполагаеми подземни бази. В Дълси нивата на секретност се увеличават с дълбочината. Кастело имал достъп до седмо подниво и знаел, че има още по-дълбоки нива. Повечето извънземни били на нива пет, шест и седем, като жилищните помещения били на пето ниво. Единственият знак на английски бил над коридор на подземното метро и гласял „Към Лос Аламос“. Тунелите водели от Дълси към Пейдж, Аризона, а оттам към подземна база под Зона 51. Мрежата от тунели се простира из целите западни щати и е част от глобална система от подземни градове. Повечето табели били на символен език, разбираем за хора и извънземни. След второ ниво всички били претегляни и обличани в униформа, а теглото се въвеждало ежедневно в личната карта. Промяна над килограм изисквала медицински и рентгенов преглед. Асансьорите били магнитни, без кабели, а цялата система, включително осветлението, работела чрез магнитни полета. На първо ниво се намирало депото за поддържащи машини. На второ ниво били влаковете, совалките, тунелопробивните машини и дисковите магнити. На четвърто ниво се провеждали изследвания върху хора, включително аура, телепатия, хипноза и сънища. Шесто ниво било известно като залата на кошмарите, където се извършвали експерименти върху риби, тюлени, птици и мишки, променящи оригиналната им форма. Там имало многоръки и многокраки хора, клетки с хуманоиди над два метра височина и цистерни с мъртви създания, подобни на хибриди между човек и прилеп. Извънземните работели с учените върху генетични проекти, а Рептилите и биоинженерите извършвали експерименти без морални ограничения. Когато Кастело открил хора в клетки на седмо ниво, това го сломило. Стотици хора, смесени останки и хуманоидни ембриони били държани в охладителни помещения. Той твърди, че е виждал упоени хора и деца, които плачели и молели за помощ. На работниците било казано да не задават въпроси и че тези хора били безнадеждно умопобъркани участници в рискови лекарствени тестове. От други източници Кастело разбрал, че сред пленниците имало отвлечени случайни хора, работници от базата, неподчиняващи се агенти от ЦРУ и ФБР, както и изследователи на НЛО. Той твърди, че извънземните знаят как да отделят биоплазменото тяло от физическото, за да поставят в човешкото тяло жизнената матрица на рептилска или друга същност, след като отстранят човешката душевна матрица. Рептилските очи издавали това чрез промяна на зениците от кръгли към вертикални. Слуховете за смъртта или изчезването на Кастело в Коста Рика накарали някои от хората, получили копията, да разпространят информацията, а други изчакват момента, когато темата достигне критична маса и може да бъде разкрита без страх от подигравки или игнориране.

Дълси винаги е изглеждало като обикновено градче, сгушено в северната част на Ню Мексико, място, където животът тече бавно, а хората познават съседите си по име, но под тази невинна повърхност се простира структура, която не принадлежи на света на нормалните градове, защото под земята лежи комплекс, който променя самото понятие за тайна, създаден като съвместно усилие между правителствени фракции и нечовешки интелекти, място, където биогенетиката е излязла извън границите на морала и е превърната в инструмент за контрол, манипулация и производство на форми, които не би трябвало да съществуват. Томас Едуин Кастело, човек с достъп до най-дълбоките нива на тази структура, е бил свидетел на реалности, които не се побират в човешкото въображение, и именно той е първият, който решава да разкъса завесата и да покаже какво се случва под Дълси, защото там, в подземните коридори, се извършват операции, които не са предназначени да бъдат видени от човешки очи. Кастело е бил старши охранител, човек, който е можел да влиза в седмо подниво, зона, която малцина са виждали и още по-малко са напускали живи, и именно там той е осъзнал, че комплексът не е просто лаборатория, а цяла подземна цивилизация, в която хората са само един от видовете, а не най-важният. Вътре в Дълси съществува система от нива, всяко по-дълбоко, по-тайно и по-опасно от предишното, като първите етажи са предназначени за поддръжка, транспорт и логистика, но колкото по-надолу се спуска човек, толкова повече реалността започва да се променя, защото там се намират лабораториите, където се създават хибриди, където се променя човешката форма, където се събират органи, където се държат хора в клетки, където се експериментира с биоплазма, а на най-дълбоките нива се намират съществата, които управляват всичко това. Кастело описва Дълси като място, където технологиите са толкова напреднали, че асансьорите се движат чрез магнитни полета, без кабели, без механични части, а осветлението е контролирано от същата система, която управлява и вратите, и камерите, и самите коридори, защото всичко е свързано в единна мрежа, която реагира на присъствието на всеки човек и всяко същество. На второ ниво се намират совалките, транспортните средства, които се движат по подземната магистрала, система, която преминава под целите Съединени щати и се свързва с други бази, включително Пейдж, Аризона, Лос Аламос, Зона 51, както и множество точки, които не фигурират в нито една карта, защото тази мрежа е част от глобална подземна инфраструктура, която се простира под континентите като невидима система от артерии. На четвърто ниво се изследват човешката аура, телепатията, сънищата, хипнозата, взаимодействието между съзнание и биоплазма, а на шесто ниво – наречено от персонала „залата на кошмарите“ – се намират лабораториите, където се променя формата на животните, където се създават многоръки и многокраки хуманоиди, където се държат създания, които приличат на хибриди между човек и прилеп, където се съхраняват тела в цистерни, където се експериментира с генетични комбинации, които не принадлежат на природата. Но седмо ниво е мястото, което променя Кастело завинаги, защото там той вижда хора в клетки, упоени, плачещи, молещи за помощ, вижда деца, вижда останки, вижда ембриони, вижда хибриди, вижда резултати от експерименти, които не могат да бъдат оправдани с никаква научна цел, защото там хората не са пациенти, а материал, използван за създаване на нови форми. На работниците е казано, че тези хора са психично болни, че участват в тестове за лечение на лудост, но Кастело разбира, че това са отвлечени хора, изследователи, агенти, инженери, случайни граждани, които са попаднали в ръцете на структура, която не признава човешките права.Той твърди, че извънземните – Сивите и Рептилите – знаят как да отделят биоплазменото тяло от физическото, как да премахнат човешката жизнена матрица и да я заменят с друга, как да поставят рептилска същност в човешка форма, как да променят очите, така че кръглата зеница да стане вертикална, змийска, как да създават хибриди, които да служат на техните цели. Кастело описва Рептилите като древна раса, която живее под земята от хиляди години, раса, която се смята за местна на Земята, раса, която има касти, включително бели Драко – управляващата група – и зелени или кафяви работнически касти, които изпълняват физическата работа. Той твърди, че Сивите са подчинени на Драко, че някои Сиви са независими, но повечето са част от йерархия, която контролира генетичните програми. Кастело описва и подземната транспортна система – магистрала, която преминава под континентите, с пропускателни пунктове под всяка държава, с совалки, които се движат чрез вакуумни тунели със скорост над звука, с входове, които са маскирани като мини, военни бази, изоставени складове, а някои са в планините на Юта, Колорадо, Аризона, Ню Мексико, Калифорния, Монтана, Айдахо. Той твърди, че Дълси е само един възел от огромна мрежа, която свързва подземни градове, лаборатории, хранилища, транспортни центрове, и че тази мрежа е използвана както от хора, така и от нечовешки същества. Когато Кастело решава да избяга, той взема снимки, документи, видеозаписи, копира ги в пет екземпляра и ги раздава на хора, които не познават един друг, с инструкции да разкрият информацията, ако той изчезне. Когато се връща за семейството си, агенти го чакат, жена му и детето му са отвлечени, а той разбира, че никога няма да ги върнат, че ще бъдат използвани за експерименти, и затова решава да изчезне завинаги. След това следите му се губят – някои твърдят, че е убит, други, че е избягал в Коста Рика, трети, че е живял под нова самоличност, но никой не знае със сигурност. Файловете Омега и Документите Дълси започват да циркулират сред изследователите, рисунките, описанията, схемите, всичко това започва да се разпространява, докато темата достига критична маса и става част от алтернативната история на подземните бази. Дълси остава символ на място, където човешката етика е изоставена, където науката е превърната в инструмент за контрол, където съществуват форми на живот, които не принадлежат на повърхността, където се срещат древни раси, където се създават хибриди, където се променя самата идея за човешко същество. Историята на Томас Кастело е предупреждение, че под нашите градове може да има структури, които не са част от официалната карта, че подземният свят може да бъде по-голям от надземния, че тайните могат да бъдат толкова дълбоки, че да променят самото разбиране за реалност, и че понякога един човек, който решава да говори, може да отвори врата към истина, която мнозина предпочитат да остане затворена.

Има ли други места, свързани с тази мрежа за совалки освен тези, които споменахте, и ако е така къде са тези входове. Те са навсякъде. Те кръстосват света по една безкрайна подземна магистрала като аутобан. Магистралата се обслужва от електромотори, камиони, коли и бусове заради павирания път и е предназначена за ограничени пътувания. Има и друг начин на транзит на стока и хора, който е по‑бърз. Тази световна мрежа се нарича Под‑Глобална Система. Има пропускателни пунктове на границата на всяка държава. Има тунели за совалки, които ги изстрелват с невероятна скорост посредством вакуумен метод. Те пътуват със скорост, надвишаваща тази на звука. Част от въпроса включва и местонахождението на входовете към тази система. Най‑лесно е да се каже, че всеки щат в САЩ ги има. Често входовете са под камуфлажа на пясъчни мини или минни дейности. Други по‑сложни портали се намират във военните бази. Ню Мексико и Аризона имат най‑много входове, следвани от Калифорния, Монтана, Айдахо, Колорадо, Пенсилвания, Канзас, Арканзас и Мисури. Флорида и Северна Дакота имат най‑малко входове към тази система. Уайоминг има път, който стига до подземната магистрала. Този път вече не се използва, но при желание може да бъде възобновен с ниски разходи. Той е около езерото Брукс. Има бази в щата Юта – Солт Лейк, зоната на Лейк Поуел, Тъмният Каньон, Дъгуей, Модена, Вернел. Всички имат изходи. Системата от совалки от Аркхулета се свързва със съответна такава, която произлиза от планината Шаста в Северна Калифорния. Има участие на Масони от високо ниво, Розенкройцери и Йезуити в подземната инсталация и взаимодействие с подземните същества Рептили и Сиви. Салвадор Фрейкседо, автор на „Хора с видения, мистици и контактьори“, е бил Йезуит тридесет години, докато не започнал да разбира, че Римокатолическата Църква не само знаела много относно необясними феномени, но и използвала тези феномени за влияние върху седемстотин милиона вярващи. Твърденията, че ЦРУ и извънземните са основали солидни бази на Луната и Марс, са слухове, за които няма видени доказателства. Има слухове, че може да има по‑долни нива от УЛТРА‑7, но знанието за тях е също толкова ограничено. Има твърдения, че американското правителство е създало свои собствени дискове въздухоплавателни съдове, базирани на тайните експерименти на нацистките учени през Втората световна война, но доказателства не са били виждани. Планината Шаста е главното местоположение на срещите между Старата Рептилска раса и хората. Всички президенти в американската история са посещавали Телос Сити. Трумън е посещавал Долните Царства като Велик Архонт на Земята. Твърди се, че се е срещнал с Царя на Земята и му е дал ключовете на САЩ. Трумън получил уверение, че ще получи достъп до новото високотехнологично знание и победа над всички врагове на земята. После бил запознат с извънземни от Драко и с двама рептилски посланици. Трумън актуализирал Договорът 100, започнат през 1933 година от Рузвелт, и поръчал напредък в космическото знание и експерименти. Той отказал космическото и лъчево въоръжение. Имало е достъп до извънземна флота. В гаражите често се виждали много апарати. Главната флота се съхранява в Лос Аламос. В няколко апарата е имало възможност да се влезе. Две неща правели впечатление – странното еластично чувство на подовете и розовата светлина на осветлението. Екипажът твърдял, че подът става назъбен по време на полет, а виолетовият тон на светлината се променя на ярко синьо‑бял. Цялата вътрешност на апарата е смалена спрямо човешкия ръст. Помещенията са извити и тесни, но когато човек влезе вътре, сякаш стават по‑обширни. Никога не е имало полет с такъв апарат. Рептилската раса на шесто ниво, Залата на Кошмарите, има работническа каста, която върши ежедневна работа – бърше латексовите подове, чисти клетки, носи храна на гладни хора и други видове. Работническата каста е на всички нива, както и на компютърните терминали. Рептилските раси са активни на всички нива на базата Дълси. Има няколко вида извънземни раси, които работят в източната секция на ниво шест, наричана извънземната секция. Драконианците са неоспоримите господари на нива пет, шест и седем. Има и хора, които са на второ място по командване. Имало е спор с дракониански шеф, чието име е трудно за произнасяне, гърлено Кхах‑шш‑фахш‑сст. Наричан е Карш, което той мрази. Драконианските лидери са много формални, когато говорят на човешката раса. Тези древни същества смятат хората за по‑низша раса.