ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ ПРЕДИ НАС: МИТ ИЛИ ЗАБРАВЕНА РЕАЛНОСТ

От най-дълбока древност човечеството пази спомени за свят, който не е бил разделен на реалност и фантазия, на материя и дух, на възможно и невъзможно, защото тогава всичко е било едно, всичко е било живо, всичко е било магично, а границите между световете са били прозрачни като утринна мъгла, през която можеш да видиш същества, които днес наричаме митични, но тогава са били част от ежедневието. Дракони, русалки, елфи, върколаци, феи, кентаври, грифони, кракени, гиганти, духове на природата, същества от светлина и същества от сенки са населявали Земята в епохи, когато човешкото съзнание е било по-високо, по-отворено, по-свързано с космоса, и затова древните текстове от Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Гърция, Скандинавия, Африка и славянските земи описват един и същ свят, сякаш всички цивилизации са гледали през една и съща врата към една и съща реалност, която днес наричаме приказна, но тогава е била истинска. Тези създания не са плод на въображението, защото описанията им са поразително точни, повторяеми, идентични в различни култури, сякаш хората са ги виждали, докосвали, живели с тях. Драконите са били символи на мъдрост и сила в Китай, на разрушение и огън в Европа, на космическа енергия в Мезоамерика. Русалките са били пазители на водите в Скандинавия, изкусителки в Гърция, духове на реките в Африка. Елфите са били същества от светлина в келтските земи, пазители на горите в Скандинавия. Кентаврите са били учители, лечители, воини. Грифоните са били пазители на съкровища и портали. Върколаците са били същества на прехода между човек и звяр. Кракени са били господари на океанските бездни. Тези образи са твърде сходни, твърде многобройни, твърде древни, за да бъдат случайни. Някои изследователи предполагат, че тези същества са били реални биологични видове, които са изчезнали или са се оттеглили в паралелни измерения, когато вибрацията на човешкия свят е паднала. Археологически находки, които приличат на кости от гиганти, кентаври или дракони, често се игнорират, защото не се вписват в официалната картина, но въпросът остава — дали приказният свят е бил реалност, която сме забравили. Магията, описвана в древните текстове, не е била фантазия, а наука, която е работила чрез вибрация, съзнание, намерение. Жреци, магьосници, шамани, елфи са владеели телепатия, левитация, енергийно лечение, отваряне на портали, работа с многоизмерни пространства, защото човешкото съзнание е било по-високо, а ДНК-то — по-активно. Според някои теории вибрацията на човека е спаднала през вековете, което е направило тези сили невидими за нас. Те може да съществуват в паралелни реалности, достъпни чрез сънища, медитация, ритуали, древни места като пещери, планини, храмове, мегалитни структури. Архитектурата на древните светове е доказателство за изгубено знание. Стоунхендж, пирамидите, Баалбек, Мачу Пикчу, Гьобекли тепе и други мегалитни места изглеждат невъзможни за строеж с примитивни средства, защото камъните са огромни, прецизно обработени, подредени с математическа точност, която предполага технология или сила, която надхвърля човешките възможности. Някои теории предполагат, че тези места са били портали, крепости, храмове или домове на същества от приказния свят. Древните карти показват непознати територии, населени със странни създания, а писанията говорят за магически практики, за пътуване между светове, за същества, които идват от звездите. С течение на времето новите религии, империи и политически структури започнали да потискат старите вярвания. Магията била обявена за ерес, а съществата от древните легенди — за измислици или демони. Книги били изгаряни, храмове разрушавани, жреци преследвани, знанието забранявано. С възхода на рационалното мислене всичко, което не може да се измери, било отхвърлено. Така приказният свят бил заличен от официалната история, но следите му останали — в легендите, в символите, в архитектурата, в артефактите, които не се вписват в познатата ни картина. Много разкази твърдят, че част от тези същества не са изчезнали, а са се оттеглили. Някои се крият в дълбоки гори, други в подземни градове, трети в океански бездни или паралелни измерения.Според езотерични учения, когато човешкото съзнание се повиши, тези същества отново ще станат видими. Много хора твърдят, че са ги виждали в сънища, медитации, мистични преживявания, защото съзнанието понякога се връща към вибрацията на древния свят. Много легенди говорят за смесване на кръвта между хора и магически създания, което е довело до появата на особени дарби, способности, външен вид. Днес виждаме огромно разнообразие от човешки и животински видове, което може да е остатък от свят, в който расите са били много повече от Homo sapiens. Модерната култура продължава да възражда този свят чрез филми, книги, игри, сякаш интуитивно се опитва да си спомни нещо забравено. Може би приказките не са измислица, а спомен. Може би магията не е фантазия, а знание, което сме изгубили. Може би ние сме наследници на свят, в който чудесата са били реалност. И ако това е вярно, тогава приказният свят не е зад нас, а в нас. Той просто чака да си го спомним.