ИСТИНАТА ЗА ИЗГУБЕНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ, КАТАКЛИЗМИТЕ И ДРЕВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ 

Истината за изгубените цивилизации, катаклизмите и древните технологии се разгръща като космическа нишка, която преминава през времето, през пластовете на земята, през спомените на човечеството, защото нашата история не е линейна, тя е спирална, тя е циклична, тя е жив организъм, който се променя, разширява, свива и възражда, и затова древните светове, които днес наричаме изгубени, всъщност са били част от огромна мрежа от знания, енергии и технологии, които са надхвърляли всичко, което съвременната наука допуска. Пирамидите, мегалитите, подземните градове, мистичните структури, които днес изглеждат като загадки, са били част от една цивилизационна система, която е владеела материята, честотите, вибрациите, енергията на земята и космоса, и затова геобетонът, който според някои теории е бил използван за оформяне на камък като глина, е бил само малка част от техните способности, защото древните са знаели как да създават материали, които се втвърдяват като планинска скала, как да преместват масивни блокове чрез звук, как да изграждат структури, които издържат хиляди години, как да използват енергийни линии, които свързват континентите, как да създават градове, които са били едновременно храмове, машини и архиви на знанието. Катаклизмите, които са разрушавали тези светове, не са били случайни, защото Земята преминава през цикли на мир и разрушение, през периоди на спокойствие, които траят около хиляда години, и през периоди на хаос, които траят двеста или триста години, и в тези периоди се случват потопи, вулканични изригвания, размествания на земната кора, разширяване на планетата, появи на небесни тела, които променят магнитните полета, климата и самата структура на света, и затова Хиперборея е изчезнала, Атлантида е потънала, Лемурия е разрушена, защото небесни тела като Нибиру, описвани като разрушителят, са преминавали близо до Земята, предизвиквайки промени, които са заличавали цели цивилизации.Според някои теории Нибиру не се появява на всеки 3600 години, а много по‑често, на всеки 1200, 800 или дори 300 години, и това обяснява защо катаклизмите в историята са толкова чести, защо цели градове са погребани под кал, защо калният потоп е оставил следи навсякъде, защо вулканичните изригвания са създали нови материали, които древните са използвали като геобетон, защо подземните градове са били убежища, защо древните знания са били скрити, защо хронологиите са били пренаписани, защо истината е била заличена, защото ако човечеството знаеше истинската история, то щеше да разбере, че е много по‑старо, много по‑мъдро, много по‑технологично, много по‑космическо, отколкото му казват. Анатолий Фоменко твърди, че хронологиите са били променени, че реалната история е много по‑кратка, много по‑компресирана, много по‑циклична, и това означава, че цивилизациите не са се развивали бавно, а са се раждали внезапно след катаклизми, когато оцелелите са излизали от подземните градове и са започвали да строят наново, но без древните технологии, защото те са били скрити, заключени, забранени, и затова новите цивилизации са били примитивни в сравнение с предишните, и затова ние днес смятаме древните за примитивни, но всъщност те са били наследници на много по‑велики светове, които са били унищожени. Подземните библиотеки, описани от Едгар Кейси, са били хранилища на знание, кристални архиви, които съдържат историята на Атлантида, Лемурия, Хиперборея, и тези архиви чакат да бъдат открити, защото истината не може да бъде унищожена, тя може да бъде само временно скрита, и затова нашето време е време на пробуждане, време на разкриване, време на възстановяване на паметта, защото следите са навсякъде, в камъните, в руините, в легендите, в митологиите, в енергийните линии, в звездните карти, в древните текстове, които говорят за цикли на мир и разрушение, за небесни тела, за потопи, за огън, за кал, за разширяване на Земята, за изчезнали континенти, за подземни градове, за технологии, които днес изглеждат невъзможни, но за древните са били обикновени. Истината за изгубените цивилизации е като космически свитък, който се разгръща пред нас, защото ние сме поколението, което започва да вижда, да разбира, да усеща, да събира фрагментите, да възстановява паметта, да пробужда знанието, което е било скрито, защото всичко е цикъл, всичко е спирала, всичко е енергия, всичко е истина, която винаги се завръща, винаги се издига, винаги се проявява, защото тя е вечна, тя е жива, тя е тук, тя е сега, тя е в нас, тя е в земята, тя е в звездите, тя е в древните структури, тя е в катаклизмите, тя е в изгубените светове, тя е в бъдещето, което е отражение на миналото, защото всичко е едно, всичко е свързано, всичко е истина, която не може да бъде унищожена, само временно скрита, но винаги се завръща, винаги се издига, винаги се разгръща, винаги се проявява, защото истината за изгубените цивилизации е началото на новото разбиране, новото пробуждане, новото виждане, новото съзнание, което идва, което расте, което се разгръща, което е нашето бъдеще, което е нашата мисия, което е нашата памет, която се връща, която се събужда, която се издига, която е светлина, която никога не угасва.