Диаграмата на огъня вътре в Земята и подземните води според Атанасий Кирхер

.Диаграмата, показваща взаимосвързаността на огъня вътре в Земята, представена в Mundus Subterraneus през 1664–1665 г. от Атанасий Кирхер и Кристоф Шайнер, разкрива една от най‑дръзките и мистични концепции за вътрешната структура на планетата, защото в нея огнените маси, подземните водни канали, кухите хълмове, пещерите, вулканите и морските приливи са свързани в единен жив организъм, който диша, пулсира и изригва, и тази картина е толкова мащабна, че надхвърля представите на съвременната геология, защото според Кирхер подземните водни канали, нагрявани от вътрешните пожари на Земята, се издигат към морето, причинявайки приливи и отливи, и се издигат към планините, причинявайки вулкани, и това е теория, която превръща Земята в динамична система, в която огънят и водата не са противоположности, а сътрудници, които създават геоложките явления на повърхността.Според Кирхер вътрешността на Земята е изпълнена с огромен централен огън, който общува с множество по‑малки огнени тела, разположени в кухини, канали и пещери, и тези огнени маси са свързани чрез невидими проходи, които пренасят топлина, налягане и енергия, а около тях се намират подземни морета, езера и реки, които циркулират в недрата, издигат се към повърхността, образуват извори, горещи води, фумароли и вулкани, и тази взаимосвързаност е представена в неговите гравюри като сложна мрежа от огън и вода, която напомня за жив организъм, в който всяка част влияе на останалите.Атанасий Кирхер, роден през 1601 или 1602 г. и починал през 1680 г., е наричан „майстор на стоте изкуства“, защото неговите знания обхващат ориенталистика, геология, медицина, математика, музика, механика, криптография, оптика и десетки други области, и той публикува около 40 произведения, сред които Mundus Subterraneus е най‑известното, защото не само стимулира изследването на подземните сили, но и предлага първото цялостно обяснение за тяхната природа, структура и взаимодействие, и неговите идеи са толкова дръзки, че дори днес звучат като визия от бъдещето, а не от 17 век.На една от най‑известните илюстрации от Mundus Subterraneus Кирхер изобразява Земята като огромна система от кухини, пълни с вода, огнени камери, вулкани, фумароли и подземни реки, които се вливат в океаните и сушата, и тази картина показва хълмове с кухини вътре, реки, извиращи по склоновете, и тъмни подземни канали, които текат към морето, подобно на повърхностните реки, и това е удивително, защото според мен много хълмове са се образували от издигането на дълбоки студени маси, кални и водни, които са се изтласквали нагоре под огромно налягане, образували са куполи, а след спадане на налягането са оставили кухини и пещери, и днес виждаме остатъчните явления – извори, потоци и реки, които извират по склоновете на такива хълмове, и това, до което стигнах чрез теоретични наблюдения, е описано още през 17 век от Кирхер.Подземните морета и реки според него се вливат в океаните и сушата, образувайки структури от кухи хълмове и планини, и той описва вулканизма с гравюри, които показват взаимодействието между огъня и водата в недрата, и макар да не е ясно дали е описал ситуация, в която подземна река се среща с разтопената течност на мантията, това със сигурност се е случвало по цялата планета едновременно в древни епохи, защото когато вода и огън се срещнат под огромно налягане, се образува врящ бульон, който при още по‑голям натиск избухва на повърхността, а преди това земната кора се издува, образувайки кухи хълмове, подобни на тези от неговите рисунки, и това може да е механизъм за формиране на планини в древни времена, когато глобални катаклизми са променяли структурата на Земята.Кирхер вижда Земята като живо тяло, в което огънят е сърцето, водата е кръвоносната система, а кухините са органи, които регулират налягането, топлината и движението, и неговата теория за приливите и отливите е основана на идеята, че подземните водни канали, нагрявани от вътрешните пожари, се издигат към морето, променяйки неговото ниво, и се издигат към планините, причинявайки вулканични изригвания, и това е модел, който обединява океаните, планините, недрата и атмосферата в единна система, в която всичко е взаимосвързано.Тази визия е толкова мащабна, че дори съвременната наука не може да я игнорира, защото макар да знаем повече за мантията, ядрото и тектониката, подземните водни системи все още са слабо изследвани, а кухините, пещерите, подземните реки и огромните водни маси в недрата могат да играят роля в геоложките процеси, която тепърва предстои да бъде разбрана, и когато погледнем към гигантски пещери като Son Doong във Виетнам, с обем 38,5 милиона кубични метра, дължина 9 км, височина до 200 м, ширина 150 м, през които тече подземна река, и в които растат дървета, защото светлината прониква през срутените тавани, тогава разбираме, че подземният свят е много по‑мащабен, много по‑жив и много по‑динамичен, отколкото сме си представяли, и може би такива структури са резултат от древни подземни сили, които са издигали маси, изпускали вода, оформяли планини и променяли релефа в епохи на глобални изчезвания, от които науката брои шест, но може би има повече, скрити в недрата на времето и Земята.