Моделът на Земята от XVII век според Атанасий Кирхер: Подземни морета, кухи хълмове и огненото сърце на планетата

.Моделът на Земята от XVII век, създаден от Атанасий Кирхер, представлява една от най‑дръзките и необичайни визии за вътрешната структура на планетата, защото в неговите гравюри Земята не е просто твърда сфера от скали, мантия и ядро, а живо същество, в чиито недра пулсират подземни морета, огнени камери, кухи хълмове, водни канали и невидими проходи, които свързват всичко в единен цикъл, и тази картина е толкова мащабна, че дори съвременната наука не може да я пренебрегне, защото тя предлага обяснения за вулканите, изворите, пещерите, планините и приливите, които надхвърлят стандартните геоложки модели.През XVII век живял учен на име Атанасий Кирхер, чийто ум бил толкова широк, че той можел да бъде поставен редом с Нютон, Кеплер и Декарт, но останал малко известен, защото бил йезуит, а орденът бил преследван и изгонен от Европа през XVIII век по политически и икономически причини, или може би поради познания, които били твърде опасни за Ватикана, но това е отделна тема, а тук се докосваме до неговите геоложки наблюдения, които са удивително съвременни въпреки своята древност.Роден през 1602 г., син на професор по теология, Кирхер получил блестящо образование, станал полиглот, преподавал езици и науки още като студент, създал множество изобретения и публикувал 34 книги приживе, а неговият труд Mundus Subterraneus бил най‑известният, защото представял цялостен модел на подземните сили, който включвал огън, вода, кухини, пещери, морета, реки и вулкани, и този модел бил толкова детайлен, че може да се разглежда като първата системна теория за вътрешната динамика на Земята.По време на мисията си в Китай Кирхер направил множество наблюдения в областта на геологията, и неговите изводи били особено интересни, защото той виждал Земята като система от кухи хълмове, вътрешни резервоари, подземни реки и огнени камери, които взаимодействат помежду си, и неговите рисунки показват хълмове с кухини вътре, реки, извиращи по склоновете, и тъмни подземни канали, които текат към морето, подобно на повърхностните реки, и това е удивително, защото според мен много хълмове са се образували от издигането на дълбоки студени маси, кални и водни, които са се изтласквали нагоре под огромно налягане, образували са куполи, а след спадане на налягането са оставили кухини и пещери, и днес виждаме остатъчните явления – извори, потоци и реки, които извират по склоновете на такива хълмове, и това, до което стигнах чрез теоретични наблюдения, е описано още през XVII век от Кирхер въз основа на неговите собствени изследвания.Структурата на кух хълм според него включва вътрешен резервоар, в който водата се влива от дълбините, и съвременната геология твърди, че пещерите са резултат от просмукване на вода, която е отмила скалата в продължение на милиони години, и това съществува, но такъв огромен обем вода не може да изтече само от повърхността на хълма, особено по време на суша, и затова смятам, че това е неподвижна вода, издигнала се под налягане от дълбините на скалата, която тече обратно в кухините, поддържайки вътрешния цикъл на хълма.Предложението на Кирхер да се използва вода от хълмове с вътрешни резервоари за въртене на работни колела показва, че той е виждал тези структури като енергийни системи, а не просто геоложки форми, и неговият модел на Земята включва огнена мантия, кухини с вода, подземни морета и реки, които се вливат в океаните и сушата, образувайки кухи хълмове и планини, и той описва вулканизма с гравюри, които показват взаимодействието между огъня и водата в недрата, и макар да не е ясно дали е описал ситуация, в която подземна река се среща с разтопената течност на мантията, това със сигурност се е случвало по цялата планета едновременно в древни епохи.На теория при такова взаимодействие трябва да се образува врящ бульон, който при огромно налягане избухва на повърхността, а преди това земната кора се издува, образувайки кухи хълмове, подобни на тези от неговите рисунки, и това може да е механизъм за формиране на планини в древни времена, когато глобални катаклизми са променяли структурата на Земята.Не изключвам, че Кирхер е направил своите наблюдения на места като пещерата Son Doong във Виетнам, най‑голямата пещера в света по обем, с 38,5 милиона кубични метра вътрешни кухини, дължина 9 км, височина до 200 м, ширина 150 м, през която тече подземна река, и в която растат дървета, защото светлината прониква през срутените тавани, и тази структура е толкова мащабна, че не може да се обясни само с отмиване на скала, а вероятно е резултат от древни подземни сили, които са издигали маси, изпускали вода, оформяли планини и променяли релефа в епохи на глобални изчезвания, от които науката брои шест, но може би има повече, скрити в недрата на времето и Земята.