Земята като многоизмерен тороид: енергийната решетка, честотният щит и холографската матрица на човешкото възприятие

Земята като многоизмерен тороид е концепция, която все повече хора днес разглеждат като алтернатива на класическите модели, защото мнозина смятат, че Земята не е това, което научните институции представят, и търсят доказателства, че НАСА лъже, че планетите не съществуват в познатия вид, че Луната и Слънцето са енергийни проекции, че над Земята има купол или честотен щит, че в небето има решетка, че метеорите са изгорели елементи от купола, че истината е скрита зад пластове от дезинформация и че реалната форма на Земята е тороид, предадена от древни извънземни раси. Когато погледнем ябълката или портокала, виждаме тороидна структура, която напомня на енергийните полета около планетите, а идеята за куха Земя с отвори към порталите на полюсите е част от древни митове, езотерични учения и разкази на хора, които използват астрална проекция и твърдят, че са видели Земята като сфера или тороид от по-високо измерение. Според тези възприятия над Земята няма физически купол, а енергиен щит, честотна ограда, която обгръща планетата и създава матричната реалност, в която човечеството живее. Хората навсякъде виждат решетка в небето, която изглежда интелигентно проектирана и неестествена, и това поражда въпроси за нейния произход. Някои линии са химически следи от самолети, други са необясними и се появяват в райони с голяма надморска височина, в селски зони или дори над градове, като често са придружени от странни явления, които медиите игнорират. Тази решетка се разглежда като честотна ограда, силово поле, което обгръща планетата и поддържа холографската симулация, в която живеем. Някои хора под въздействие на психоактивни вещества виждат същата решетка, което се тълкува като временно излизане извън петсетивното възприятие. Според тази концепция ние живеем в холограма, копие с ниска резолюция на духовната вселена, която е истинската вселена, а това копие е симулирана реалност или матрична система, която ни държи в ограничена честотна лента. Физическото е виртуална реалност, софтуерна програма, която изглежда убедителна, защото сме хванати в капан в честотен диапазон, който не позволява да видим истинската вселена. Тъмната енергия и тъмната материя, които съставляват 96 процента от вселената, са намек за истинската реалност, докато останалите четири процента са холограмата, в която сме затворени. Целта на тази симулирана вселена е да държи човечеството поробено, докато тъмни същества се хранят с негативните ни емоции, превръщайки ни в енергийни батерии. Сатурн и Луната са ключови елементи в поддържането на холограмата, като Сатурн излъчва изкривени звукови честоти, които чрез напреднала технология поддържат честотния затвор и мрежата около планетата. Тези честоти могат да бъдат чути в записи от космически мисии. Някои хора издигат съзнанието си до ниво, при което частично вибрират извън третото измерение, и така се появяват дупки в честотната ограда, които действат като портали извън матрицата. Тези дупки приличат на швейцарско сирене и позволяват на душата след смъртта да избяга от холограмата, ако игнорира фалшивите духовни водачи и холографските проекции, които се опитват да я върнат в тунела на светлината, където се извършва рециклиране. Душата трябва да използва 360-градусово зрение, да погледне нагоре, да намери дупка в решетката и да се концентрира върху нея, за да премине в истинската вселена. Там вселената изглежда като светеща паяжина от пътища между звездни системи, а тъмното пространство става осветено и населено. След преминаването душата може да се свърже със своята звездна раса от Орион или Плеядите. Според тази концепция AIF не е очаквал хората да открият дупките в мрежата и не може да ги поправи, защото колективното съзнание се издига и създава нови отвори. Повечето хора следват фалшивите водачи, защото са свикнали да бъдат в клетката, дори когато вратата е отворена. Доказателствата за честотната ограда според тази теория са неоспорими, защото много хора я виждат, има видеозаписи и свидетелства, а основното послание остава едно и също: Земята е честотен затвор, поддържан от определени вибрации, и затова се стимулират негативни емоции, които поддържат мрежата активна и ни държат далеч от истинската вселена.