Когато Земята Все Още Принадлежеше На Гущерите: Боливийската Легенда За Белите Пирамиди

Когато Земята все още принадлежеше на гущерите, според легендата на малкото боливийско племе Ловуа, светът бил различен, горите били други, равнините били други, небето било друго, а самите хора не приличали на себе си, защото били покрити с козина, живеели по дърветата и рядко слизали на земята, докато огромни хищни гущери обитавали джунглите, степите и равнините, превръщайки всяко движение в борба за оцеляване. Ловуа, които днес са около 350 души и се скитат между три древни селища в горите на Амборо, разказват, че преди 500-700 години били около 1500 души и че името им означава „древни“, защото пазят спомен за времена, които не би трябвало да помнят, времена, които според науката са се случили преди милиони години, но според тях са били част от живота на техните предци. Те разказват, че когато Земята принадлежала на гущерите, хората били различни, покрити с гъста козина, живеели по дърветата, а огромни хищни гущери бродели из горите, принуждавайки предците им да се оттеглят към равнините, където започнали да строят каменни конструкции във формата на пирамиди от бял камък, защото дървените и тревни къщи се рушели, а гладката повърхност на белите пирамиди блестяла под слънцето и карала животните, включително гущерите, да бягат от страх. Това се случило много отдавна, толкова отдавна, че равнините се превърнали в планини, степите се превърнали в джунгли, а гущерите изчезнали, без никой да ги види отново. Ловуа твърдят, че след изчезването на гущерите хората започнали да се връщат в горите, господството на гущерите приключило, каменните пирамиди се изпразнили и постепенно се разрушили, а хората се преместили в нови територии, където започнали нов живот. После дошли големите дъждове, горите потънали, предците им били принудени да се катерят по дърветата, за да оцелеят, някои избягали в планините и никога повече не били чути, племето се разделило, хората оцелели, макар и намалели, а след това дошли чужденци в златни доспехи, които донесли смърт и огън, отвели някои от Ловуа, а останалите се скрили в джунглата, където живеят и днес. Изследователите, които са работили с племето, се опитали да разшифроват мита им, показали им изображения на змии, крокодили, каймани, комодски варани и динозаври, и Ловуа разпознали тиранозаври, велоцираптори и птеродактили като същите гущери, които според тях някога са властвали над Земята. Те разпознали и каймани, но настоявали, че те са се появили сравнително наскоро и не са свързани с древните гущери. Проблемът е, че динозаврите са живели преди 50-100 милиона години, а древните предци на хората, покрити с козина и живеещи по дърветата, са живели преди 2-3 милиона години, което прави невъзможно предаването на спомен от уста на уста. Но Ловуа описват климатични промени, които съответстват на геоложки процеси от преди 60 милиона години, когато равнините са се превърнали в планини, а степите – в джунгли, и описват варовикови пирамиди, които не съществуват в Амборо, но съществуват в Боливия. Изследователят Дарил Матенсен твърди, че науката греши относно десетките милиони години и че динозаврите може да са изчезнали преди десетки хиляди години, а не преди милиони, както показват легендите на австралийци, африканци и латиноамериканци, които също описват динозаври като част от своята древна история. Ако това е вярно, митът на Ловуа не би бил толкова невъзможен, защото би означавало, че хората и динозаврите са съжителствали в далечното минало, че белите пирамиди са били построени като защита срещу огромни хищни гущери, че климатичните промени са били наблюдавани от живи свидетели, че древните предци на хората са били покрити с козина и са живели по дърветата, и че споменът за тези времена е оцелял в легендите на едно малко боливийско племе, което днес живее в горите на Амборо и пази история, която не би трябвало да съществува.