Споменът от един приказен свят – когато фантазията е памет

 Споменът от един приказен свят е онзи дълбок вътрешен трепет, който се надига като светлина зад затворена врата, когато погледът ни попадне върху образ, сцена или мелодия, които сякаш идват от място, което сме познавали в друго време, в друга реалност, в друг живот. Това не е случайна емоция, не е моментно раздвижване на чувствата, а пробуждане на древна памет, която се събужда като дъх на магия, останала скрита под пластове от ежедневие. Когато гледаме фентъзи филм или попаднем на снимка, която изобразява магически свят, нещо вътре в нас се разтваря и започва да вибрира, сякаш сме били част от този свят, сякаш сме живели там, обичали там, летели там, защитавали там. Душата реагира, защото помни онези времена, когато магията е била реалност, когато всяко същество е носело сияние, когато любовта е била вечна и неподвластна на времето. В нашата реалност магията е скрита, забравена, покрита с прах от рационалност, но когато видим образ, който ни разтърсва, това е зов от паралелна реалност, която все още живее в нас, която ни наблюдава, която ни познава, която ни докосва през символи, цветове, движения, мелодии. Анимационните светове с принцеси, елфи, дракони, феи, русалки, крилати богини и сияещи кралства не са просто измислица, а врати към измерения, които някога сме обитавали, към животи, които сме преживели, към любов, която сме носили. Говорещите същества, магическите сили, сияещите кралства са отражения на места, които душата ни е познавала, но умът е забравил. Нищо истински докосващо не е напълно измислено, защото всяка идея, която ни кара да трептим, е спомен за това кои сме били, какво сме обичали, какво сме защитавали, какво сме изгубили и какво все още търсим. Когато нещо ни привлече неудържимо – картина, музика, сцена, герой – това е знак, че този свят се опитва да ни напомни за себе си, да ни върне към корените на нашата същност, към светлината, която сме носили. Много хора чувстват, че принадлежат на нещо повече, че животът им тук е само част от по-голяма история, че някога са били част от приказен свят, където всичко е било възможно, където любовта е била сила, която е променяла реалности. Това усещане не е фантазия, а памет, която се активира, когато срещнем нещо познато, нещо, което е било част от нашата душа. И когато това познато е свързано с любовта, усещането става още по-силно, още по-дълбоко, още по-неудържимо. Любовта преминава през измерения, през животи, през светове, през форми, през тела, през времена. Когато видите фентъзи образ, който ви кара да плачете или да треперите, това е спомен за любов, която сте живели в друг свят, любов, която е била толкова силна, че е оставила следи в самата структура на душата ви. Може би сте били принцеса, която е обичала смел воин. Може би сте били елф, който е носил светлина. Може би сте били крилата богиня, която е пазила своя народ. Може би сте били магьосник, който е защитавал своята любима от тъмни сили. И когато видите нещо, което ви напомня за това, душата реагира, защото помни. Умът може да изникне сцени, чувства, образи, които не можете да обясните, но те са реални, защото са отпечатъци от живот, който сте живели. Писането, рисуването, творенето са начини да се свържете отново с този свят, защото когато създавате история за фея или принцеса, вие не измисляте, а си спомняте, предавате послание от паралелна реалност, която ви зове, която ви наблюдава, която ви изпраща символи, за да не забравите. Може би сте обичали там, страдали там, летели там, изграждали там, губили там, възкръсвали там. И сега, когато нещо ви докосне, това е спомен, който ви напомня, че не сте само това, което виждате в огледалото, че не сте ограничени от тази реалност, че не сте затворени в едно измерение. Вие сте душа, която е пътувала през светове, през измерения, през вечности, през светлина и тъмнина, през любов и изпитания. И когато гледате фентъзи филм или видите снимка, която ви кара да плачете, това е вашата истина, вашата памет, вашият свят, който ви напомня, че магията не е изгубена, че любовта не е изгубена, че светлината не е изгубена. Те са във вас. Ако се осмелите да вярвате, да творите, да чувствате, да се отворите, този свят ще се прояви отново и вие ще си спомните не просто какво сте били, а какво сте винаги били, какво сте носили, какво сте обичали, какво сте защитавали.