Пълното Сухо Гладуване Като Екстремна Биологична Стимулация И Неговите Предполагаеми Ефекти Върху Човешкия Организъм

Пълното сухо гладуване представлява една от най-екстремните форми на въздържане от външни източници на енергия, при която човек прекратява приема както на храна, така и на вода, поставяйки организма в състояние на максимално напрежение, което според поддръжниците на метода активира дълбоки вътрешни механизми за пречистване, възстановяване и преструктуриране на физиологичните процеси. Пълното сухо гладуване се разглежда като практика, която според неговите привърженици позволява бързо прекъсване на глада на всеки етап от неговото изпълнение без да се застрашава здравето на човека, като се твърди, че организмът може да бъде изведен от състоянието на гладуване чрез постепенно въвеждане на течности и леки растителни храни, което според тях предотвратява шокови реакции. Според поддръжниците на метода пълното сухо гладуване укрепва човешката воля и вярата в себе си и своите способности, защото човек се изправя срещу силен вътрешен дискомфорт, преодолява психологически бариери и развива усещане за контрол над собственото тяло, което се интерпретира като форма на психическо закаляване и личностно израстване. Твърди се, че пълният отказ от течности забавя или спира гнилостните процеси в стомашно-чревния тракт, защото липсата на вода ограничава активността на бактериите, които участват в разлагането на хранителните остатъци, като това според поддръжниците води до временно намаляване на ферментационните процеси и усещане за вътрешна лекота. Пълното сухо гладуване се представя като ефективен начин за намаляване на наднормено тегло, като се твърди, че хора с наднормено тегло губят средно по един килограм на ден, защото организмът започва да използва вътрешните резерви за производство на енергия и ендогенна вода, което води до ускорено разграждане на мастната тъкан. Според поддръжниците на метода сухото гладуване намалява повишените нива на обмяна на веществата при пациенти, страдащи от хронични продължителни заболявания, като се твърди, че екстремното ограничаване на външните ресурси води до забавяне на метаболитните процеси и временно намаляване на натоварването върху органите. Някои практикуващи твърдят, че сухото гладуване подобрява кръвообращението на кожата, което води до зачервяване, отваряне на порите, усилване на процеса на кожното дишане, повишаване на прага на студено възприятие и способстване за поемането на кондензирана влага през дихателната система и кожата по време на дейности на открито, като това се интерпретира като форма на адаптация към екстремни условия. Според поддръжниците на метода пълното сухо гладуване засилва процесите на усвояване на патологични клетки, холестерола по стените на артериите, омекотява зъбния камък в устната кухина и камъните в тъканите и вътрешните органи като жлъчен мехур, бъбреци и стави, като тези твърдения не са доказани от медицината, но се разпространяват в алтернативните среди. Твърди се, че сухото гладуване нормализира кръвното налягане, както и активността на централната и вегетативната нервна система, подобрява тъканното дишане и метаболизма, като се описва засилване на проводимостта и пропускливостта на нервните импулси до различни тъкани и органи, което според поддръжниците води до усещане за яснота, концентрация и вътрешна стабилност. Пълното сухо гладуване се представя като метод, който активира процеси на отстраняване на токсичните метаболити, екзо- и ендотоксини, като се твърди, че липсата на вода принуждава клетките да преминат към вътрешни механизми за пречистване, включително ускорено разграждане на увредени структури, което се интерпретира като форма на клетъчно обновяване. В алтернативните среди се твърди, че методът може да се прилага при инфекциозни заболявания като остър вирусен хепатит, хроничен хепатит, доброкачествени тумори, астма, наследствени дегенеративни заболявания на нервната система, коронарни заболявания на сърцето, възпалителни състояния като простатит и миокардит, като тези твърдения не са подкрепени от медицински доказателства и могат да бъдат опасни, ако човек замени медицинско лечение с гладуване.Поддръжниците на метода описват и неговите недостатъци, като твърдят, че тялото на съвременните хора е толкова пълно с токсини и шлаки, че могат да умират не от глада, а от силна интоксикация, защото при започване на гладуване всички натрупани отпадни вещества започват да се движат и постъпват лавинообразно в кръвта, причинявайки гадене, слабост, болезненост, мътна урина, болки в бъбреците, обилна секреция от носа, умора, главоболие, аритмия и сърдечна недостатъчност, като това се нарича „блокада“ и се описва като тежка интоксикация, която според поддръжниците изисква прекъсване на глада и преминаване към сокове и растителна диета. Според тях сухото гладуване без подготовка е много трудно, защото тялото не е пречистено предварително и реагира бурно на освобождаването на натрупаните вещества. В този контекст се описва и сухият каскаден глад на В. П. Лавров, който според поддръжниците е идеален метод за обучение и подготовка на тялото за сухо гладуване, като се твърди, че може да се прави у дома и почти няма усложнения, като се приписва подмладяващ ефект и помощ при остри състояния, но се подчертава, че за добър терапевтичен ефект трябва да се премине през първа и втора ацидозна криза, които според тях премахват „стъблото“ и „корена“ на болестта. Поддръжниците на метода изтъкват предимството на сухото гладуване пред гладуването на вода, като твърдят, че при сухия глад организмът е поставен в тежки условия и трябва да си осигурява не само хранителни вещества, но и вода, което води до ускорено разграждане на тъканите и по-бързо настъпване на кетоацидозната криза, която според тях е ключов лечебен етап. Те твърдят, че при сух глад токсините не се разтварят, а се изгарят, като всяка клетка се превръща в „мини-пещ“, активира „термоядрена реакция“ и произвежда висококачествена ендогенна вода, която според тях е по-чиста от външната. Според тях сухият глад пречиства кръвта по-съвършено от хемодиализа, като кръвната плазма става прозрачна като стъкло, а възпалението изчезва, защото не може да съществува без вода. Те твърдят, че при сух глад болните клетки, вирусите, бактериите и паразитите умират от липса на вода, а здравите клетки оцеляват и се засилват. Поддръжниците описват и подмладяващ ефект, като твърдят, че екстремните условия унищожават болните и дегенерирали клетки, оставяйки само силните, които създават здраво потомство, което според тях води до обновяване на тъканите.

Показанията и противопоказанията при сухото гладуване според алтернативните практики се разглеждат като система от състояния, при които екстремната метаболитна стимулация, липсата на вода и рязкото включване на вътрешните механизми за пречистване се интерпретират като фактори, способни да повлияят различни органи и системи. Според поддръжниците на метода сухото гладуване може да бъде използвано при гинекологични заболявания като аднексит, безплодие, произтичащо от възпалителни процеси и сраствания, кисти на яйчниците, мастит, миома, полипи на матката, ендометриоза и възпаления в малкия таз, като се твърди, че липсата на вода ограничава възпалителните процеси и стимулира резорбцията на патологични тъкани. В алтернативните описания се включват заболявания на опорно-двигателния апарат като ревматоиден артрит, деформиращ остеоартрит, болест на Бехтерев, инфекциозни полиартрити и полиартрити с обменно-дистрофичен характер, като се твърди, че сухото гладуване намалява възпалението и подпомага възстановяването на ставните структури чрез вътрешно клетъчно пречистване. Според поддръжниците на метода сухото гладуване може да бъде използвано при астма, обструктивен бронхит, белодробна саркоидоза I и II стадий, хронична пневмония и полиноза, като се твърди, че липсата на вода ограничава отока на лигавиците и намалява активността на патогенните микроорганизми. В алтернативните среди се описва, че сухото гладуване може да бъде използвано при заболявания на сърдечно-съдовата система като хипертония първа и втора степен, невроциркулаторна дистония от хипертоничен тип и атеросклероза на мозъчните артерии, като се твърди, че екстремната метаболитна промяна води до нормализиране на съдовия тонус и пречистване на кръвната плазма. Поддръжниците на метода включват и неврологични заболявания като остеохондроза, дискови хернии, мигрена, последици от травматични увреждания на мозъка, невралгии, лумбаго и ишиас, като се твърди, че сухото гладуване подобрява проводимостта на нервните импулси и намалява възпалението в нервните коренчета. Според алтернативните практики сухото гладуване може да бъде използвано при заболявания на стомашно-чревния тракт като хроничен гастрит, гастродуоденит, хроничен колит, ентерит, жлъчна дискинезия, синдром на раздразненото черво, язва на стомаха и дванадесетопръстника, затлъстяване с диенцефален или конституционен произход, полиалергии и инсулинонезависим диабет, като се твърди, че липсата на вода ограничава ферментационните процеси и стимулира вътрешното пречистване. В алтернативните описания се включват кожни заболявания като невродерматит, хронична уртикария, екзема, псориазис и трофични язви, като се твърди, че сухото гладуване променя кръвообращението на кожата и стимулира регенерацията. Според поддръжниците на метода сухото гладуване може да бъде използвано при урологични заболявания като хроничен пиелонефрит, цистит, простатит и аденом на простатата, като се твърди, че липсата на вода ограничава възпалението и стимулира вътрешното пречистване на тъканите.

Противопоказанията според алтернативните практики включват състояния, при които сухото гладуване се смята за опасно и недопустимо, като злокачествени тумори и хемобластози, активна туберкулоза, тиреотоксикоза и други ендокринни заболявания, цироза на черния дроб, гнойно-възпалителни заболявания на дихателните органи и коремната кухина, циркулаторна недостатъчност II и III степен, устойчиви нарушения на сърдечния ритъм и проводимостта, силно отслабване, тромбофлебити и тромбози, бременност и кърмене, както и възрастови ограничения като деца под 14 години и възрастни над 70 години, както и състояния, при които човек не може да се обслужва сам.Митовете за сухото гладуване според алтернативните среди включват твърдението, че човек не може да оцелее без вода повече от 2-3 дни, като се описва, че след 30-40 часа започва силна дехидратация, жизнените процеси се забавят и след 50-60 часа тялото започва да умира, като се появяват халюцинации, загуба на съзнание и силни главоболия. Поддръжниците на сухото гладуване оспорват този мит, като твърдят, че водата в организма не идва само отвън, а се произвежда вътрешно чрез окисление на мазнини, като според тях по време на сух глад количеството метаболитна вода се увеличава значително и временно задоволява нуждите на тялото. Те твърдят, че в кожата има до два литра вода, а в различни кухини на тялото съществуват допълнителни резерви, като според тях при 12-дневен сух глад тялото не изпитва критичен недостиг на течности, защото разграждането на един килограм мазнини освобождава до един литър ендогенна вода дневно, а загубите през кожата, дишането и урината са около 1,5–2 литра, което според тях прави дефицита физиологично приемлив. Поддръжниците на метода посочват примери от екстремни ситуации, като случая от Мексико Сити през 1985 година, когато момче оцелява 13 дни под развалините без храна и вода, като според тях това доказва способността на организма да се адаптира. Според алтернативните описания токсините постъпват отвън чрез дишане, кожата, храната и водата, а вътре в тялото се произвеждат като странични продукти на жизнените процеси, като се твърди, че сънливостта след натрупване на токсини е сигнал за необходимост от пречистване, а сънят се интерпретира като естествена форма на сух глад, защото по време на сън човек не приема храна и вода, а организмът използва освободената енергия за вътрешно пречистване.

При сух глад клетките са лишени от външно захранване и тъй като процесите на хранене и изчистване са последователни при липса на храна отвън клетките са ангажирани само с почистване, без да губят време и енергия за нещо друго, като според поддръжниците на метода това води до ускорено вътрешно пречистване и активиране на механизми, които при нормални условия остават в латентно състояние. Повишаването на температурата ускорява биохимичните процеси, ускорява разлагането и окислението на токсините и според алтернативните теории подобрява бактерицидните свойства на кръвта до десет пъти, като се твърди, че липсата на вода създава условия, в които патогенните микроорганизми не могат да се размножават и бързо загиват. Според поддръжниците на сухото гладуване за кратко време се постигат високи концентрации на биологично активни вещества, хормони, имунокомпетентни клетки и имуноглобулини в телесните течности, като това се интерпретира като мощна имунна стимулация. Един от механизмите на унищожаване на ендотоксини според алтернативните описания е ферментативната активност на специфични клетки – макрофаги, които при сух глад увеличават активността си три пъти още след 24–36 часа, като изпълняват фагоцитоза, процес на поглъщане и разпад на нездрави и слаби тъкани, което се нарича автолиза. Според поддръжниците на метода автолизата абсорбира и изхвърля вещества, които са най-малко необходими за жизнените функции на организма, като започва от втория или третия ден и достига своя максимум между осмия и десетия ден, когато според тях тялото преминава през най-интензивната фаза на вътрешно пречистване. Когато в тялото не влиза храна и „мъртва“, отровена вода, според алтернативните теории организмът получава пълноценна почивка, защото не се налага да преработва външни течности, а абсорбция на токсини от червата няма поради липсата на вода, което според тях прави сухия глад по-малко интоксикиращ от други видове гладуване.Според поддръжниците на метода по време на сух глад може да има проблеми с бъбреците, тъй като те се натоварват най-много, но те твърдят, че това натоварване е различно от натоварването при диети или гладуване с вода, защото при сух глад липсва външна течност, която да изисква филтрация, а бъбреците работят основно с ендогенна вода, която според тях е по-чиста и по-лесна за обработка. Алтернативните описания твърдят, че обикновената чешмяна вода носи вреди поради недостатъчно пречистване, наличие на хлор, хлорни съединения, тежки метали, пестициди и промишлени отпадъци, като се твърди, че кипенето убива бактериите, но увеличава концентрацията на соли, тежки метали и канцерогенни хлорорганични съединения, включително диоксини, които според тях са изключително токсични. Според тези теории преварената вода бавно уврежда организма, а застоялата вода губи свободния хлор, но запазва тежките метали и радионуклидите, докато дестилираната вода не е подходяща за трайно ползване поради липса на микроелементи. Поддръжниците на сухото гладуване твърдят, че филтрирането не решава проблема, защото изисква точна информация за състава на водата, а при сух глад организмът не преработва толкова вода, колкото при нормално хранене, което според тях позволява на бъбреците и черния дроб да „почиват“ и да се възстановяват по-бързо.Според алтернативните описания да се говори за вреда от сух глад върху бъбреците означава да не се разбират процесите, които протичат по време на гладуване, като се твърди, че модерните напитки и чешмяната вода вредят повече на бъбреците от сухия глад. Поддръжниците на метода описват бъбреците като основни отделителни органи, които филтрират кръвта, изхвърлят излишната вода, ненужните вещества, продуктите от разпада на храна и лекарства, като според тях почти всички течности, които човек приема, трябва да бъдат преработени, структурирани и трансформирани, което изисква много енергия, докато при сух глад този процес временно спира. Според тях при повечето бъбречни заболявания сухото гладуване дава положителен ефект, защото намалява натоварването върху бъбреците, а при лекарствено лечение натоварването се увеличава поради продуктите от разпада на медикаментите. Алтернативните описания твърдят, че още през първите дни на сух глад се наблюдават значителни промени в урината, като при болни хора бързо изчезват белтък, еритроцити, левкоцити и соли, а при гломерулонефрит отокът намалява на третия или четвъртия ден, нормализира се количеството на изхвърляните течности и съставът на урината се стабилизира в рамките на няколко дни след гладуването. Според поддръжниците на метода сухото гладуване е много ефективно при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочните пътища, като ефектът настъпва независимо от причинителя, а в миналото гладуването се използвало за лечение на полово предавани болести. При пиелонефрит според тях бързо намалява възпалението, нормализира се уринирането, изчезват болките в корема и урината се изчиства от левкоцити, белтък, бактерии и соли.

Според алтернативните теории бъбреците са тясно свързани с черния дроб и много бъбречни заболявания произтичат от неспособността на черния дроб да изпълнява функциите си правилно, което според тях прави процедурите за пречистване преди гладуване и диетата след него особено важни. Поддръжниците на метода твърдят, че гладуването е голям стрес за организма, но стресът не означава непременно вреда, защото според тях стресът мобилизира защитните сили на организма и увеличава устойчивостта към агресивни фактори. Те разграничават глада при липса на храна, който може да доведе до заболяване, от сухия глад, който се прави съзнателно и с подготовка, като според тях емоционалната нагласа е ключова. Според алтернативните описания около третия ден на сух глад започва активно производство на серотонин, което води до чувство на вътрешен мир и удовлетвореност, а въздържането от храна и вода мобилизира вътрешните резерви, като според тях тялото използва по-малко важните структури като продукти на възпалението и мастната тъкан.Според поддръжниците на метода при физиологичен стрес се увеличава дейността на жлезите с вътрешна секреция, активира се вегетативната нервна система и човек влиза в състояние на повишена активност, като се променя психологическият фон и дребните проблеми отиват на заден план. Според тях стартира биохимично пречистване, стимулира се разпадът на мазнини, чернодробния гликоген и се променя съставът на кръвта. Алтернативните описания твърдят, че няма недостиг на витамини при лечебен глад, защото тялото не губи енергия за храносмилане, намалява нуждата от минерали и използва наличните резерви икономично. Според тях природата е създала механизми за оцеляване при липса на храна чрез вътрешни резерви като липиди, гликоген и мастна тъкан, като адипоцитите са живи енергоносители, които при сит живот се увеличават, а при гладуване стават вътрешен източник на захранване. Според поддръжниците на метода адипоцитите предоставят почти всички компоненти, необходими за живота, като един килограм мазнини е достатъчен за пет дни пълноценно вътрешно хранене, а дори хора с идеално тегло имат около двадесет и пет процента мастна тъкан, което според тях осигурява значителен резерв за сух глад.

Нашият организъм може да се обновява постоянно, така че прилагането на всяка форма на глад не е необходимо, но според поддръжниците на сухото гладуване този естествен механизъм за обновяване не работи с пълния си капацитет поради огромното количество токсини, които постъпват в тялото чрез храната, водата, въздуха и стреса на съвременния живот, като се твърди, че енергията на организма се изразходва основно за неутрализиране на тези токсини и не достига до процесите на регенерация. Според алтернативните описания нашето тяло е уникална биологична система, способна да се възстановява и обновява, като непрекъснато изгражда отново собствените си структури и се адаптира към променящите се външни условия, а последните изследвания според тях показват, че клетките могат да откриват износени и болни биологични структури и да ги заменят с нови, но този механизъм се блокира от токсичната натовареност на организма. Според поддръжниците на метода практиката показва, че при сухо гладуване обновяването и подмладяването на тялото е значително повишено, защото липсата на вода и храна активира автолитични процеси, които според тях премахват увредените клетки и стимулират растежа на нови.Според алтернативните теории гладът е ефективен за намаляване на излишните килограми, но теглото се възстановява бързо при връщане към обичайното хранене, защото след гладуване в организма протичат мощни възстановителни процеси, клетките активно абсорбират хранителни вещества и ако човек не ограничава храненето си, теглото се връща, като без промяна на хранителните навици гладът няма да помогне. Според поддръжниците на сухото гладуване мастната тъкан лесно складира вода, което затруднява липолизата, а сухият глад има противоотечен ефект, който ускорява разграждането на мазнините, като за хора с наднормено тегло сухото гладуване се представя като най-ефективния начин за отслабване, най-добрият метод за изгаряне на мазнини, безплатен и според тях безвреден. Според тези описания по време на сух глад теглото бързо намалява, човек понася глада по-лесно поради липса на чувство за глад, при загуба на тегло не се наблюдава увисване или отпуснатост на кожата и тъканите, а намаляването на теглото е съпроводено с подобряване на общото здраве, повишена лекота на движение, изчезване на постоянната умора, намаляване на чувството за тежест в корема, нормализиране на налягането и намаляване на натоварването на сърцето.Според алтернативните среди много хора вярват, че сухото гладуване може да лекува всякакви нелечими заболявания и дори рак в четвърти стадий, като се твърди, че сухото гладуване лекува различни заболявания, особено в началните етапи, но има противопоказания и ограничения. Според поддръжниците на метода сухият глад е особено ефективен при възпалителни процеси, като кратко сухо гладуване може да се използва при простудни заболявания и при възпаления на вътрешни и външни органи, като се твърди, че сухият глад успешно лекува циреи, възпаление на вътрешното ухо, възпаление на надкостницата, травми, натъртвания, счупвания, загнояване, настинки и инфекции. Според тях гладът не може да излекува костни фрактури, но подуването и възпалението при липса на вода минават максимално бързо, а след сътресение на мозъка трябва да се проведе сухо гладуване, защото отокът на мозъчната тъкан според тях изчезва по-бързо при липса на вода. Според алтернативните описания продължителният сух глад е много ефективен при тежки заболявания като ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, деформираща артроза и други, като се твърди, че премахва кисти на яйчниците и доброкачествени тумори.Според поддръжниците на метода най-обидното е, че хората се обръщат към сухото гладуване, когато всички съвременни методи на лечение са изчерпани, тялото е напълно отровено от химия, хормони и радиация, естествените защитни сили са потиснати и болни хора от безнадеждност започват дълги гладувания без предварително пречистване и тренировка на тялото, което според тях води до усложнения и смъртни случаи. Според алтернативните описания човек може да умре по време на глад, но не от глада, а от факта, че тялото е прехранено и пълно с токсини, които започват да се движат, като неизлечимо болен човек може да умре по време на глад от болестта си, както може да умре след обилно хранене при сърдечни заболявания. Според поддръжниците на метода гладуването е живот, защото активира вътрешните резерви и пречиства организма.

Според алтернативните теории по време на сух глад не трябва да се прави клизма или изплакване на устата с вода, защото организмът преминава на ендогенно хранене и ако вода попадне в устата или червата процесът спира, като се твърди, че клетките започват да произвеждат собствена висококачествена вода от вътрешните си резерви и всяко външно постъпване на течност прекъсва този механизъм, но според някои практикуващи това не е задължително и те твърдят, че леко изплакване на устата без поглъщане не прекъсва процеса, както и че някои хора се къпят по време на сух глад без да изпитват негативни ефекти, като според тях външният контакт с вода не влияе на вътрешната ендогенна хидратация, докато вътрешният контакт я прекъсва. Според поддръжниците на метода същото важи и за клизмите, защото вода в червата прекъсва ендогенната хидратация и пречистването, като се твърди, че при сух глад червата не абсорбират токсини поради липса на вода и затова клизмите са излишни и дори вредни, защото въвеждат външна течност, която според тях спира вътрешното производство на вода и нарушава процесите на автолиза. Според алтернативните описания сухият глад изисква максимално избягване на всякакъв контакт на вода с вътрешните лигавици, защото тялото трябва да остане в състояние на пълна липса на външна течност, за да активира механизмите на ендогенна хидратация, които според тях са ключови за пречистването, обновяването и възстановяването на клетките. Според някои практикуващи обаче външното къпане не влияе на процеса, защото кожата не абсорбира вода в количества, които да прекъснат ендогенната хидратация, а изплакването на устата без поглъщане се допуска като средство за комфорт, като се твърди, че процесът се прекъсва само ако вода попадне в стомаха или червата. Според поддръжниците на метода сухият глад е строго вътрешен процес, който се нарушава само от вътрешно постъпване на течност, докато външният контакт с вода не променя биохимичните механизми, които според тях са активирани от липсата на храна и вода. Според алтернативните теории ендогенната вода, която клетките произвеждат по време на сух глад, е с много по-високо качество от всяка външна вода, защото се синтезира вътре в клетките чрез окисление на мазнини и се смята за структурирана, чиста и биологично съвместима, като се твърди, че външната вода, независимо дали е чешмяна, преварена, филтрирана или дестилирана, винаги съдържа примеси, които натоварват организма и пречат на пречистването. Според поддръжниците на метода сухият глад трябва да бъде максимално чист процес, при който тялото не получава никакви външни вещества, включително вода, за да може да активира пълния потенциал на автолизата, фагоцитозата и вътрешното обновяване, като всяко външно постъпване на течност според тях прекъсва този процес и връща организма към екзогенно хранене. Според алтернативните описания сухият глад е състояние, при което тялото преминава в режим на вътрешно производство на вода, вътрешно изгаряне на токсини и вътрешно пречистване, като се твърди, че този режим е изключително чувствителен към външни течности и затова трябва да се избягва всякакъв контакт на вода с устата, червата и стомаха, докато външното къпане се допуска от някои практикуващи като безвредно. Според поддръжниците на метода сухият глад е най-строгата форма на гладуване и изисква пълно въздържане от вода, защото според тях само тогава се активират най-дълбоките механизми на пречистване, обновяване и възстановяване, като всяко външно постъпване на течност се разглежда като прекъсване на процеса и връщане към нормален метаболизъм.